Да навършиш 20 години. Вълнуващо, нали?
Няма да си кривя душата и ще призная, че още, когато бях малко момиченце се опитвах да си представя що за човек ще бъда, като навърша 20. В детските си фантазии се виждах като някакво подобие на Барби, карах розов кадилак и някакси успявах да работя като фризьор, космонавт и ветеринарен лекар едновременно.
На малко по-късен етап (когато цялото ми тяло и психика преминаваха през отвратителния период на пубертета) си представях, че когато навърша 20, вече изцяло ще съм се освободила от строгото родителско тяло и ще мога без никакви притеснения и скрупули да правя каквото си искам.
Не е лесна работа
В крайна сметка да навършиш 20 години не е лесна работа. Предполага се, че на тази възраст вече малко или много си вкусил от горчивата страна на живота и притежаваш някакъв опит. Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот.
Но дори и да смяташ, че си се справил добре с живота като пълнолетен, все има малко камъче в обувката, което ти убива. И това камъче е суровата реалност, че е време вече да поемеш отговорност за действията си.
Сам/а срещу всички и всичко
Нека бъдем честни. Когато си на 20 години вече не би трябвало да попадаш под знаменателя "вчерашна пикла" или пък "малоумен дрисльо". Вече си голям/а и трябва да осъзнаеш, че мама и тате не са зад теб да ти пазят гърба. Вече си сам/а срещу всички и всичко.
Ако на тази възраст ти се наложи да се преместиш в друг град, ще осъзнаеш, че разпределянето на месечния бюджет не е толкова проста работа, колкото си си мислел. Падат месечни сметки като наем, ток, вода, телефон, интернет, а за капак трябва да ти остане и за прехрана (пък и някакви пари за дискотеките).
Ще се сблъскаш с бюрокрация. Ще висиш по опашки като прани гащи, мърморейки, че това е най-загубената държава на света. Ще ти се наложи да осъзнаеш, че Техни Величества (университетските преподаватели) не са нищо повече от намръщени лелки и чичковци, които имат огромно самочувствие, но за съжаление -без особено покритие.
Ще се наложи да почнеш работа и да бачкаш като вол за 250-300 лева, а като бонус ще трябва да се примириш с пренебрежително отношение и променливите настроения на шеф-психопат. Вечер ще се прибираш в студената квартира (или стая в общежитието) и ще се просваш безпаметно на леглото, молейки се утрешният ден да е малко по-приятен.
Животът е гаден
В един определен момент от цялото това сиво ежедневие ще си кажеш, че не така си си представял живота, когато навършиш 20. Ех, да, но ето една житейска истина - животът е гаден.
Разбира се, цялата тази песимистична картина не се отнася за всички 20-годишни. Някъде (не толкова далече от теб) има хора на 20 години, които карат нормални коли, всяка вечер ходят в шикозни дискотеки и парите, с които ти би изкарал/а месец, профукват само за една нощ.
Като се замислиш, тези хора не притежават повече качества от теб, но поради някакво странно стечение на обстоятелствата ти се бориш и за най-малкото нещо, а те получават всичко даром. И ето тук идва мястото за още един житейски урок - (понякога) животът е несправедлив.
След време може и да си спомняш с умиление за цялата тази мизерия и всички неприятности, с които си се сблъсквал. Все пак точно такъв опит ти помага да калиш характера си и те научава на самостоятелност.
Така че гмурвай се без притеснения в живота си като 20-годишен и не забравяй, че от време на време е хубаво да проявиш здравословна доза разум.
Финанси, връщаш ме много назад, но все пак: 1. На 20 бях опиянен от факта, че съм независим. Издържах се сам и никой нямаше право да ми дава насоки на х*я. 2. Имах страхотни колеги, станахме приятели (и още съм с част от тях), излизахме, пиехме, биехме се, чукахме гаджета заедно. Ако един имаше пари, значи всички имахме. Ако един имаше проблем, пак всички имахме проблем. 3. Не завиждахме на мутрите, те си имаха контингент момичета, ние свой. Студентките не се продаваха за пари, но и не пускаха на човек който не учи и няма переспектива за развитие. 4. Имах страхотни преподаватели, поклон пред търпението им, за дето направиха човек от говедо като мен. 5. Образованието ми показа, че има океан от знания, и още не ми е минал мерака да го изпия целия (знам че не мога, въпроса е в желанието). Та ако на 20 трябваше да напиша статия, щях да пиша за тези неща, те владееха ума и емоциите ми. Това в статията са битовизми. Има ги на 20 и на 30, за 40 - предполагам, ще разбера ако доживея
Rowan, Всичко това е много хубаво, но не виждам как подкрепя тезата ти, че статията е мрънкаща.
Финанси, купи си очила. Виж какво пише: "живота е гаден", "сиво ежедневие" и т.н. Оплаква се = мрънкане. Описва нещата които са и пред носа. Дребнаво, късогледо, бедна душичка. "Блаженни са бедните духом, защото тяхно е царството небесно" се твърди в една книга, но царството земно принадлежи на надрасналите дребните неща, на богатите духом. Нищо за големите неща, които споменах в 5 точки без да се замисля даже. Завижда на богопомазаните с парите. Опаква се от преподавателите, шефовете. Оплакване=мрънкане, пак да го напиша. Ако човек на 20 напише статия като тази, бедна ми е фантазията, каква ще напише на 30.
Съгласен съм с мнението на Роуан, че ако на 20 пише такава статия - не знам какво ще напише на 30 примерно. Сигурен съм, че парите са единствения и основен проблем на младата дама от статията... Това, че искаш всеки ден да ходиш по дискотеки и да караш "нормална" кола (не знам какво е нормална кола според нея) зависи само от теб. Има няколко начина за момиче и повечето включват влизането в леглото на някой с пари. Не знам кой визира момичето с определенията малко по-нататък или наблизо - не запомних добре, но всеки се справя както може. Ако мама и тате не дават вече пари - света не е свършил... Ако наистина си се обърнала към битовизмите и не виждаш приятелите си - май си студентка - колегите си и не умееш да се забавляваш с наличните неща - няма как да разбереш живота от цялата му гледна точка... Точно тези години са за това...
Аз съм на 22 и нямам търпение да емигрирам нищо не ме задържа тук: - лъжливи политици - нестабилна икономика - подли хора - чалга - нямам нито един приятел, тук приятелството е използвачество
Rowan, мъжкото приятелство е оксиморон и никой не може да ме убеди в противното!
@ ( 50 ) aezakmi | 18.01.2011 07:45 Виж сега, това че ти си сбъркан, следователно всички са сбъркани, е грешна логика. Вземи се гръмни и питай Аристотел.
Казах че нямам приятели и точно това ме прави НЕсбъркан, сбърканите и педалите имат приятели, защото мъжкото приятелство е признак за гейство.
Май много ми завиждате!
Няма да е зле някъде около снимката да се напише името на фотографа или поне някакъв линк да има, откъде е взета. Не е много етично да се взима някаква снимка без да бъде споменат автора на тази снимка.