Да навършиш 20 години. Вълнуващо, нали?
Няма да си кривя душата и ще призная, че още, когато бях малко момиченце се опитвах да си представя що за човек ще бъда, като навърша 20. В детските си фантазии се виждах като някакво подобие на Барби, карах розов кадилак и някакси успявах да работя като фризьор, космонавт и ветеринарен лекар едновременно.
На малко по-късен етап (когато цялото ми тяло и психика преминаваха през отвратителния период на пубертета) си представях, че когато навърша 20, вече изцяло ще съм се освободила от строгото родителско тяло и ще мога без никакви притеснения и скрупули да правя каквото си искам.
Не е лесна работа
В крайна сметка да навършиш 20 години не е лесна работа. Предполага се, че на тази възраст вече малко или много си вкусил от горчивата страна на живота и притежаваш някакъв опит. Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот.
Но дори и да смяташ, че си се справил добре с живота като пълнолетен, все има малко камъче в обувката, което ти убива. И това камъче е суровата реалност, че е време вече да поемеш отговорност за действията си.
Сам/а срещу всички и всичко
Нека бъдем честни. Когато си на 20 години вече не би трябвало да попадаш под знаменателя "вчерашна пикла" или пък "малоумен дрисльо". Вече си голям/а и трябва да осъзнаеш, че мама и тате не са зад теб да ти пазят гърба. Вече си сам/а срещу всички и всичко.
Ако на тази възраст ти се наложи да се преместиш в друг град, ще осъзнаеш, че разпределянето на месечния бюджет не е толкова проста работа, колкото си си мислел. Падат месечни сметки като наем, ток, вода, телефон, интернет, а за капак трябва да ти остане и за прехрана (пък и някакви пари за дискотеките).
Ще се сблъскаш с бюрокрация. Ще висиш по опашки като прани гащи, мърморейки, че това е най-загубената държава на света. Ще ти се наложи да осъзнаеш, че Техни Величества (университетските преподаватели) не са нищо повече от намръщени лелки и чичковци, които имат огромно самочувствие, но за съжаление -без особено покритие.
Ще се наложи да почнеш работа и да бачкаш като вол за 250-300 лева, а като бонус ще трябва да се примириш с пренебрежително отношение и променливите настроения на шеф-психопат. Вечер ще се прибираш в студената квартира (или стая в общежитието) и ще се просваш безпаметно на леглото, молейки се утрешният ден да е малко по-приятен.
Животът е гаден
В един определен момент от цялото това сиво ежедневие ще си кажеш, че не така си си представял живота, когато навършиш 20. Ех, да, но ето една житейска истина - животът е гаден.
Разбира се, цялата тази песимистична картина не се отнася за всички 20-годишни. Някъде (не толкова далече от теб) има хора на 20 години, които карат нормални коли, всяка вечер ходят в шикозни дискотеки и парите, с които ти би изкарал/а месец, профукват само за една нощ.
Като се замислиш, тези хора не притежават повече качества от теб, но поради някакво странно стечение на обстоятелствата ти се бориш и за най-малкото нещо, а те получават всичко даром. И ето тук идва мястото за още един житейски урок - (понякога) животът е несправедлив.
След време може и да си спомняш с умиление за цялата тази мизерия и всички неприятности, с които си се сблъсквал. Все пак точно такъв опит ти помага да калиш характера си и те научава на самостоятелност.
Така че гмурвай се без притеснения в живота си като 20-годишен и не забравяй, че от време на време е хубаво да проявиш здравословна доза разум.
