Евалла на Вежди Рашидов! За смелите думи и за непукизма, за спонтанния отговор и за искреното изказване. ("Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа". - Бел.р.) Но преди всичко за бягството от политически коректното говорене.
Скучната практика на последното съвсем отдалечи политиците от хората. Заучените фрази и институционалният език допълнително направиха непривлекателни народните ни представители и министри - не стига че са некомпетентни и крадат, ами и говорят с клишета и популярни изрази, с които целят да предизвикват всеобщо одобрение или поне безразличие.
Стига толкова! Ето че сега министърът на културата между другото си призна, че не харесва хомосексуалистите (в интервю отпреди 12 години, частта от която е публикувана без негово знание и съгласие - бел.р.).
Посред изблиците на справедлив гняв спрямо признанието на културния министър поисках да го защитя или поне да защитя известен аспект от избора му да каже точно това. Не искам да защитавам смисъла на думите му, но искам да защитя откровеността му - така или иначе проблематична в светлината на поста, който заема.
Веднага да кажа. Нямам нищо против хомосексуалистите. Намирам ги за нормални хора и всички онези банални неща по темата. Истината е, че се уча да ги приемам, както и това, че всъщност няма значение с кого си лягаш и какво правите заедно в тъмното.
Думите на министъра сами по себе си са непристойни и даже отвратителни. Но адмирирам грешката му, страшно много ми допада инерцията на гафа, човешкия фактор, отказа от шаблона. "Един министър не може да говори така" - майната му на предписанието!
А дали може да говори квадратно и сухо за политическата воля и за политическата отговорност, за волята на избирателите, докато в кулоарите на парламента и в сепаретата на ресторантите реди тъмни схеми, а по-късно бие жена си?! И хайде да си кажем как и в нашата компания неизменно има поне един или няколко верни другари, които скърцат със зъби и хранят гейовете.
Аз искам полититиците да бъдат преди всичко нормални хора - противоречиви и склонни да бъркат - но да не са преднамерено добродетелни продукти на политическия пиар. Да представят народа такъв, какъвто е. Да няма бездна разлика между публичния и частния им живот. И да не му мислят толкова какво говорят.
И да, искам повече грижи за изкуството и културата. Да не се закриват театри, да се откриват нови библиотеки и да се стимулира повече новото българско кино.
Сега е на дневен ред да не се харесва правителството. Готините хора откриват пропуски и трупове в управлението на Борисов и хората му. Но не може да се отрече - а се отрича и се маркира като негатив - факта, че тази власт отвоюва много важна победа в полето на публичното говорене. Заговори на езика и с маниерите на хората от градове и села. Не мери много-много какво казва, но общо взето казва това, което мисли.
Може би затова навремето Ахмед Доган натрупа точки с признанието си за обръчите от фирми. Но това е друга тема.
Истината е, че политици а ла Берлускони и Саркози са далеч по-симпатични от такива, които хем не стават, хем са неискрени в публичните си изяви.
