Движение, недоволство, инициатива, квота, права, мир, неподчинение, общество. Залепете за всяко едно от тези абстрактни съществителни определението "гражданско" и то изведнъж придобива тежест. Нека тежестта не се бърка със смисъл.
Ние генетично сме предразположени да не разбираме съвсем точно значението на думата "гражданин". Усещаме, че в нея се крие някаква тайна сила, но е точно толкова понятна, колкото "абракадабра".
Ето защо очакваме да има магически свойства. Гражданско ли е нещо, то няма как от него да не излезе зайче.Там е работата, че думите са само проекция на мислите, а ние не мислим себе си като граждани. Предпочитаме да се определяме с етнонима "българи". Нищо странно няма в това, само дето българи и граждани в смисъла, в който ги употребяваме, значат съвсем различни неща.
И този несъзнаван вътрешен конфликт спъва развитието ни, без дори да си даваме сметка за него. Терминът "гражданин" е римски. Градът (civilis) е не само сърцето на държавната структура, но и символът на цивилизацията. Извън него е варварската неподреденост.
Гражданинът е стожерът на правилата, той има права и задължения, които организират реда; извънградският жител е привидно волен, но обречени да бъде ръководен. Съществуват места, където и днес терминът е запазил древното си значение, но Балканите не са сред тях. Дълги години (всъщност може би и до днес) при нас е в сила разделението град-село, като дори литературната ни традиция черпи вдъхновение оттам.
Чели сте Йовков, Елин Пелин, Смирненски, Хайтов, Ивайло Петров. Градът е модерен, но и покварен. Той поглъща обикновените честни селяни, откъсва ги от корените. Гражданинът е префърцуненият мързеливец, който разчита на родата да го снабдява с провизии.
Соцът изведе тази опозиция до съвършенство. Удобният градски живот напълни градовете със селяни, които замениха полето като място за отглеждане на зеленчуци с остъкления си балкон, но при всяка отпуска държат да се върнат в бащината къща. Да си гражданин беше фалшива гордост и ние свикнахме терминът да означава нещо средно между дезертьорски упрек и иронична квалификация. Нищо общо с правилата и задълженията.
До ден днешен разбираме града като общ, не наш и затова поддържаме селския манталитет на изрядно чисти домове, но мръсни и безстопанствени общи градски пространства. От друга страна, всеки път, когато заговорим за себе си като "българите", ние имаме предвид отрудения и беден обикновен човек, когото системата е прецакала.
Той не е доброволният строител на цивилизацията, а нейната жертва. Да го наречеш "селянин" е обидно, но той е носител именно на тази патриархална нагласа. Така мислим обикновения сънародник, когото онези в парламента (топ гражданята) експлоатират безскрупулно. И понеже ние вечно сме били част от нечия империя, само че никога от създателите, винаги от разрушителите й, ние изначално носим в себе си неградското, т.е. варварското.
Ето как българинът и гражданинът са несъвместими. Те винаги ще съществуват паралелно и в това няма нищо неестествено. Странното е само, когато се мислим по един начин, а се наричаме с друго име. Това води до нелепи парадокси в политически аспект. Така някои искат да задоволят обикновения отруден българин с претенциозна гражданска квота или пък въртят евтини трикове на селските бабички и очакват да им се хванат будните граждани.
Най-зле е обаче, когато се опитваме да маскираме вродената си варварщина като граждански акт или обратното - крием стремежа към ред и правила под чула на народнячеството и сиромахомилството.
Каката най-добре му е отговорила на смешния драскач Драго Симеонов.
Като терминологична еквилибристика интересно. Като теза обаче – не особено ясно, а и спорно. Ако разбирам правилно автора, той твърди, че огромното мнозинство у нас по дефиниция са селяни (в културно-географски смисъл), които никога няма да станат граждани (1) (пак в културно-географски смисъл). В което има доза истина, макар че може и да се подискутира. При това посочва, че терминът „гражданин (1)“ въобще не е същото като „гражданин (2)“ (в смисъл субект на едно демократично общество) – което е съвършено вярно. Обаче все пак прави екстраполацията, че понеже не сме станали граждани (1), няма как да станем граждани (2) – което изобщо не е вярно. Преди години, още по соц време, имах едно гадже екскурзоводка. Веднъж ме викна да помагам, защото трябваше сама да развежда цял автобус с французи. Отивам и гледам французите: чичковци с такета и закопчани догоре карирани ризки под поизносените сака, и лелки с плетени жилетчици и лачени чанти. Очевидно дълбока провинция, съдейки по ококорените им очи и искреното по детски удивление, с което попиваха всякакви културно-исторически подробности. Същевременно обаче тези хора ме изумиха със съчетанието от непресторена добронамереност, откритост, достойнство и дори известен финес, с които се отнасяха както към непознатата среда, така и помежду си. Разбира се, заприказвах се с двама-трима на политически теми (шило в торба стои ли... ). Знаех доста актуални подробности от френския политически живот – по него време си тренирах френския с четене на L'Humanité Dimanche; те обаче ме изненадаха с премереното си и обективно отношение към недолюбвания от цяла Франция тогавашен президент Валери Жискар д'Естен. Това бяха хора не особено информирани и по-скоро аполитични, но преценяващи разумно и смислено. И бас държа, че тези френски paysans (селяни) са били пълноразмерни citoyens (граждани) на държавата си. Значи може. А защо у нас не става (засега), е друга тема. Обяснението, че селското начало било патриархално, варварско и въобще ретроградно, е подозрително лесно. В едно съм сигурен: че докато се подклажда (без значение неволно или умишлено) антагонизмът по оста „село-град“, за гражданите (2) действително ще е много трудно да се появят. Тяхната поява не е въпрос на културно-географски статус или на някаква генетична предразположеност, а на здрав разум. Просто трябва здравият разум да бъде оставен да преценява, без да се атакува безспир с всякакви простотии и манипулации. Ако има начин тази канонада да престане, гражданите (2) ще се появят изненадващо бързо и достатъчно масово. Дори може – някой ден – да станат синоним на етнонима „българи“. Вместо Андрешко. Ако канонадата спре, де...
deowin, не се напъвайи не си хаби клавиатурата, никога не съм се вълнувала особено от оценките на пролетариата, още по- малко пък от тези на "изучените " дечица на работници, партийни секретари и АБПФК.. Ха, сега ми е паднало да питам- потомците на комунисти до кое поколение безпрекословно следвате повелите на партията и повтаряте мантрите на партийните шамани, ако и да се правите на Хамериканци и капиталисти? (питам теб, защото е очевАдно, че само претендираш за нещо различно от пролетарий по произход, дух и възпитание..апропо, имаш ли вече нещо спастрено, дето имаш против да го загубиш, за веригите е ясно, че ще ги харижеш с удоволствие )
Кака Мара, ако коментарът ми те обижда (не се ласкай - напълно нетърсен страничен ефект), може би било значително по-конструктивно да се запиташ защо, вместо да се опитваш да гадаеш неща за мен. Особено пък с такъв отчайващ неуспех.
Абсолютно точна диагноза от автора "Гордостта " от принадлежността към "гражданите" издава дълбоки комплекси и много ниско ниво Великите българи до един са от села и малки градчета. Унищожаването на корените на българския народ е големия грях на соца Продукт на този процес е градската простотия, която може да се види във всеки панелен комплекс - мръсотия, простотия и злобария