Висшето в чужбина все по-достъпно

Близо 40 на сто от българските деца са функционално неграмотни. Нивото им, според някои изследвания, било между година и половина и три назад в сравнение с връстниците им от Европа. Образованието (висше и средно) произвежда Златки на килограм.

Това са все факти, които ни заливат всеки ден от екрана, от страниците на вестника, от  коментарите по социалните медии... Но също така е факт, че българчетата все още са жадни за качествено образование и всяка година десетки деца заминават да учат в елитни университети на Европа. Част от тях преди това минават през най-голямото изложение за университетско образование в чужбина "Световно образование".

Проектът се организира за десета поредна година с две издания годишно, като през него до момента са преминали десетки хиляди родители и кандидат-студенти в търсене на консултация и ориентация.

Ако през тази година и вие сте родител на дванадесетокласник и няма да пътувате извън София на 6 и 7 октомври, отделете няколко часа, за да се разходите до хотел "Шератон" и да си изградите представа какво ви очаква през идните 9-10 месеца. А и да съберете точна и навременна информация от първа ръка, която ще ви позволи да направите правилния избор на университет и специалност.  За онези, на които им е трудно да стигнат до София, Световно образование ще посети още 5 университетски града в страната: Бургас, Варна, Пловдив, Велико Търново и Русе.

Организатор на изложението е ИНТЕГРАЛ, агенцията с 20 годишен опит в консултациите за образование в чужбина, която ежегодно консултира над 50 % от заминаващите да учат във Великобритания, Холандия, Дания и други европейски държави.

Изборът: колкото повече, толкова повече

След присъединяването на България към ЕС, образователният хоризонт на българчетата започна да се разширява, а към добре познатите и ценово достъпни Германия, Австрия и Франция, се добавиха нови дестинации като Великобритания, Холандия, Дания и Швеция. През 2006 г. например на Острова учат по-малко от 200 български деца. Само две години по-късно техният брой надхвърля 800, а през тази година заминават около 1600, близо половината от които по проект "Световно образование".

Дори решението на правителството на Великобритания да увеличи между два и три пъти таксите за обучение от тази есен, не успя да охлади ентусиазма на кандидат-студентите от България. Причината се крие в отлично функциониращата държавна система за студентско кредитиране (Student Loan company), която покрива пълната цена на приетите в университетите в Англия и Уелс.

Фактът, че не трябва да плащат предварително нито пени, помага на семействата, решили да изпратят детето си да следва на Острова, да осъществят намерението си. Още повече, че кредитът се отпуска при изключително изгодни условия, а изплащането му започва едва след като студентът завърши и  започне да работи срещу годишна заплата от 15 000 британски лири годишно за Великобритания или 6300 британски лири за България.

За същия период от време броят на избиращите Дания и Швеция също нараства в пъти. Двете скандинавски  държави покриват пълната такса за обучение за студенти от ЕС, като нашите младежи могат да се възползват без ограничения от тази привилегия.

Холандия пък, където в момента са обучават над три пъти повече българи в сравнение с 2006-2007 г., е предпочитана заради международната среда, което позволява на българските студенти да не се чувстват изолирани и да се интегрират бързо. Образованието на студентите от ЕС и тук се дотира от държавата, но родителите все пак трябва да заплатят около 1800 евро годишно. Добрата новина е, че в Холандия също има система за кредитиране на студентите, която е достъпна за българите, след като вече са започнали следването си.

Успехът е въпрос на информация...

Изборът на датите за СВЕТОВНО ОБРАЗОВАНИЕ не е случаен - октомври е моментът, когато кандидат-студентите трябва да съберат и актуализират необходимата информация, за да са готови да осъществят плановете се и то навреме.

Всеки посетител на изложението получава каталог с актуалните такси и срокове за кандидатстване за над 200 университета, както и за стипендиите, достъпни за студентите от България. Родителите и техните деца, посетили изложението, получават и право на безплатна консултация в офисите на ИНТЕГРАЛ в цялата страна.

"Когато един ден трябва да избера университет за детето си, аз също ще се обърна към консултантите във фирмата ни, казва Ирина Христова, основател и мениджър на компанията, не защото не познавам университетите в чужбина, а защото  през ръцете на нашите консултанти ежедневно минават толкова много казуси, че дори и да се отдам изцяло на кандидатстването на детето си, аз пак няма да мога да събера нужната информация и опит."

... но не е гарантиран

Разбира се, не всички българчета, приети в чужд университет, успяват да го завършат.

"Онова, което им пречи понякога, са трудностите при адаптацията, непознаването и неприемането на чуждата култура. За много от тях това е първо излизане в чужбина. Обикновено съветваме такива деца да избират университет, който приема доста наши сънародници. Там има вече формирано българско общество и детето не е оставено само да се справя с културните различия, които са най-честа  причина за връщане", споделя Стефка Златева, консултант в ИНТЕГРАЛ.

Другата причина е свързана с трудностите около самия учебен процес.

"Някои деца са неподготвени за обемите и сериозността на материала, който трябва да усвояват. От тях се иска да учат много, и то още от първия ден, да работят в групи по проекти, да правят самостоятелни проучвания за курсови работи, без да разчитат на информацията, достъпна свободно в интернет. Като добавим недостатъчната компютърна грамотност, например пропуските в Excel, текстообработката и т.н., става ясно защо приспособяването отнема време и понякога е свързано с големи дози стрес", коментира още Златева.

Навременната и коректна предварителна информация помага тези проблеми да бъдат избегнати и разочарованията да са по-малко.

#20 mima 01.10.2012 в 20:54:01

Драмата на българското образование се корени в 2, а може би 3 неща: 1. Всеки, който влезе и стане студент завършва. Даже има случаи преподаватели да се молят на студенти да си научат, за да ги изпитат; 2. Няма пари за практика. Това между другото също е пряк резултат от това, че държавата държи всички студенти да завършат; 3. Все още има преподаватели връзкари, но това е тенденция, която полека отпада и според мен до 10-15 години ще са поизмрели напълно. Българското образование си има плюсове и минуси. Престижността на университетите за мен винаги е в пряка зависимост от хората, които учат там, т.к. съм на мнение, че средата изгражда специалиста.

#21 Кака Мара 01.10.2012 в 21:29:53

"Смятам, че човек, ако реши да вдига гълъбите към чужбинско, едно образование, завършено там, би му дало по-голям шанс за реализация, различна от общ работник" Нямам оплаквания: и смоето си чисто българско образование не съм " общ работник". То всъщност, зависи какво разбираш под общ работник , де.... Що се отнася до " капитализма вдействие" не мога да имам мнение.Все пак добрата стара Европа е все още социалдемократическа и опитът ми от " капитализма в действие" се определя от опита ми в България, от времето , когато твърде много бивши соц. кадри се бяха преквалифицирали в капиталисти и извънредно усърдно промиваха мозъците на младото поколение с глупости за " кадърните, и работодателя, дето отсява зърнотоот плявата".. Добре поне, че вяра в собствените сили и в свитлото бъдеще не липсва.Иначе аз съм еснаф( с достатъчно богат за еснафските ми представи личен опит и с вече добре изградена лична позиция по въпроса), напълно доволен от настоящото си битие. Реализиран еснаф , така да се каже. Всичките бодри приказки за работодаделя-капиталист, дето ще не ще ще те оцени колко се кадърен, ги оставям на дерзаещата младеж. Аз знам, че и т. нар."капиталист" има деца, племенници , жена и любовница, дето сэщо са много кадърни и оценени. Виж, ако ще и неприятно да ти прозвучи, но в крайна сметка нещата се свеждат винаги до просто занаятчийство, а занаят се учи бавно и мъчително. Е, другият вариант е , баща ти/ майка ти/ дядо ти/ леля ти да те учи, което според мен не е особено разпространено явление.или в общия случай, няма значение какво си мислиш, че знаеш излизайки от университета, важното е че на практка едва ли кой знае колко много можеш.Колко си кадърен тогава? Истинското учене започва когата започнеш работа.... Затова , да добавя накрая, че съм съгласна, че ако искаш да учиш , и в кнеф да те затворят , пак ще го научиш, особено сега- кеф ти библионека, кеф ти интернет.А дали си се шматкал в Оксфорд или в София, каква е разликата,?Никой не може насила да те накара да прочетеш книгите.. После, след промоцията , идва истинското учене.. И работодателя, дето " отсява зърното от плявата", ама по свой критерий.И ако просперира, то няма да е защото ие наел" кадърните новозавършили" , както и ако фалира, едва ли е защото шеф на отдел е току-що дипломиралият му се племенник.... Ама както и да е , просто да върви приказката де. И , дерзайте.... И учете Нали римляните, дето всичко са казали на тоя свят , са написали" Non scholae, sed vitae discimus "

#23 deowin 01.10.2012 в 21:46:07

>Истинското учене започва когата започнеш работа.... Именно. И съвсем на място идва лафа, че образованието е това, което остава след като си забравил всички конкретни факти. >>Колко си кадърен тогава? Колкото си успял да се научиш методично да усвояваш нови знания и различни начини на работа. На това именно учи университета. Защо, мислиш, един човек с магистърска степен е по-високо оценяван от такъв с бакалавърска? Често няма изисквания за допълнителни взети курсове, или са много ниски. Тоест, магистъра няма много повече конкретни знания от бакалавъра. Това, обаче, което писането на сериозна магистратура явно демонстрира, е широк набор от допълнителни умения - да четеш чужди трудове, да организираш информация, да виждаш нови възможни посоки за изследване и да ги проучваш, и т.н. Това е което оценява работодателя.

#26 deowin 01.10.2012 в 21:59:39

>Има доста хора, завършили български университети, и реализирани много успешно Това не е абсолютно никакъв аргумент, че образованието в българските университети било добро или че можело и сам да се научиш достатъчно добре дори и в кенеф. В кенеф можеш да се научиш само на приложно лайнознание. Дори и тогава няма да имаш дълбока представа за строежа на лайната и всички микроорганизми, които ги населяват. Знанията ти ще са повърхностни - ще знаеш всичко за цвета, консистенцията и миризмата на лайната, и толкова. >"Престижни"университети, "престижни"специалности-капани за парите на наивниците. Това може да го казва човек без опит. Няма как да го твърдиш, ако си видял наживо каква е разликата между български учебник и щатски, между това да ти преподава български университетски преподаватели (били те и признато най-добрите в страната) и носители на Нобелова, между добре структурирана гъвкава програма, изградена с желание плюс двеста години опит, и абсолютно ригидната, необновявана от години програма на българските университети. Намери ми възпитаник на MIT, Harvard, Cambridge, Oxford или някой от другите най-престижни университети, който с ръка на сърцето да ти каже "образованието, което ми дадоха, е напълно постижимо във всеки друг университет". Аз лично познавам и работя с много такива. Не мога дори да си представя, че някой от тях би могъл да го каже. И не, не е някаква парвенюшка поза, а е просто истината.

#31 bodko 01.10.2012 в 22:39:17

Златки или патки? не разбрах просто

#32 nqmam_prqkor 01.10.2012 в 22:46:19

deowin, нека да започна със това че в предишният ми коментар никаде не твърдях че съм кадърен, но нямам нищто против да изброя няколко причини поради които вярвам че след като завърша курсът ми щте съм способен да започна работа по специалноста ми. Първата причина е заради самата специалност, т.е. мрежово инжинерство.Втората причина е заради резултатите които съм получил до този момент по модули които половината от изпитите са практически, а аз лично отдавам най-голямо значение точно на практическите изпити поради факта че доста от нещтата които трябва да направя на тези изпити един ден щте ги правя и на работното място. Има и други причини и ако настояващ и тях щте ги изредя, но това не ми беше целта на предишният коментар. А доколкото за личният ми опит,предполагам че имаше предвид работен опит по специалноста,все ощте нямам такъв защтото в момента съм последна година бакалавър, но това не ми пречи да имам добра представа за това което работодателя щте очаква и изисква от мен, поради факта че имам няколко добри познати които завършиха тази година и вече успяха да си намерят работа по специалноста. Със две думи целта на предишният коментар ми беше че тези класации,или поне за във Англия, имат доста по малко значение от колкото по-голямата част от кандидат студентите им придават и иам доста други фактори които могат да имат доста по голямо значение за нивото на обучение което дадения студент щте получи.

#33 deowin 01.10.2012 в 22:51:43

nqmam_prqkor, никъде не съм дори и намеквал дали ти, лично, си кадърен или не. Доколкото виждам, за теб, пряко, съм казал единствено "не знам какъв е твоят личен опит", което е точно така. Но виж, показателно за самочувствието ти е, че ти намираш за нужно да го правиш на въпрос и доказваш.

#34 Кака Мара 01.10.2012 в 23:20:45

deowin, позволих си да погледна в инфото ти , извинявяй.Та там си написал "финанси".Предвид това ама никак не се учудвам на констатацията, че" образованието е това, което остава след като си забравил всички конкретни факт" Мойто момче, без конкретни факти се получава изключително конкретна манджа с грозде,като тази приятна криза, която възпитаниците на престижните финансови факултети забъркаха. Номерът , според мен , не да се фукаш, че си забравил фактите, ами да знаеш окъде да прочетеш това, което в момента ти трябва, а си забравил(за щастие човешкият мозък има способността да забравя ) Също да добавя, че не зная какви точно "щатски" учебници сравняваш с български такива, за финансите представата ми е на потребител- харча , демек( да дапълня, харча с удоволствие), но българските учебници от които аз съм учила ( при това стари, още по времето, когато аз бях млад динозавър ) си бяха извънредно добри.Да допълня, че и щатски такива сме виждали, още по време оно, но то учебника си е като даскала, братчет- от всяко дърво свирка не става, от всеки обучаващ даскал не става, а от всеки даскал писач научебници не става...Така че..., да не разводняваме темата... Що се отнася до лайната, бе, много надменно се отнасяте към този продукт на човешката физиология.Що пък си мислиш, че лайнознанието е твърде нисше познание...Сещам се сега за стария изтъркан виц за портокалчето и лайното, ама карай, вие във вашите среди очевидно не серете.... Какво да правиш, старост нерадост, накъде го избихме- ученически вицове от детсктвото ... За магистрите и бакалаврите, признавам си ,нищо не мога да кажа- ние като се дипломирахме ,по някое време избухна демокрацията и в образованието и на нас ни рекоха" Ами, а priori сте магистри всичките; айде честито и прав ви път" Да ми разправяш, как някой от Харвард щял да каже, че образованието му е лошо е пълна наивност- той трябва да е луд, след драпането, на което се е подложил , за да влезе там. От това, чее завършил " престижен" университет не следва ,обаче , автоматично, че тоя същия е голямата работа. Не, зависи си от човека и от това как си е прекарал времето.Според теб изкаранот с клизма следване в Харвард автоматично предполага по- високо ниво на предварително знание ( при старта, ако допуснем равни възможности) от отличната такава в напр.Софийския университет( за пояснение, написах СУ просто като пример, не съм учила никога там, даже не съм влизала в него и за да да завърша, университета едва ли те учи на способността да усвояваш нови знания.Ако още в гимназията не си го научил, не те виждам в университета... В университета, според мен, основното е да разбереш колко абсолютно нищо не знаеш, да си седнеш на задника и вместо да пишеш глупости по нета , смирено да отвориш стария учебник и до осъзнаеш колко много още има да се учиш.. .Пък работодателя, драги, оценява способността ти да си вършиш работата Едва ли способността ти да пишеш магистратури чак толкова го впечатлява Е, безспорно, заостря вниманието му по отношение на кандидата, ама има и едно нещо, дето му викат" изпитателен срок" е, много дълго, много поучително и много досадно стана , хич не в мойстил Айде, лека нощ, деца

#35 Govedo13 01.10.2012 в 23:38:42

"Вклучвам Иксела да смиетна костините." В чужбина има 2 типа Българи- Златки и Златковци харчещи парите на мама и тати и сервитори и бачкатори който се затварят в един кръг от Българи и нещата за тях са по-зле от колкото ако си бяха останали в БГ. Втория тип избягва да има контакт с тип 1 и избягва българите по-принцип. Аз имах невероятния късмет в началото да се запозная с българи от тип 2 и да ме направят човек. 200 студенти в УК през 2006? Това е невъзможно/възможно е толкова да са прекараните от Интеграл. Тая статия е писана за фирма която върши работата,която всеки кандидат студент трябва да си свърши сам- да разбере как стават нещата на различните места по света,къде иска да учи и какво и да си пусне документите. Ползвайки "услугите" на такава фирма вие си оставяте бъдещето в ръцете на посредник който търси не най-доброто за вас а най-голямата печалба за него промоцирайки университети който им плащат за това. Това е първата стъпка да попаднеш в група 2- успели Българи в чужбина- научете се сами да си вършите нещата и да си гоните целите- нали за това на вълка му е дебел врата. Това което Тошко написа е 100% така.

#36 nqmam_prqkor 01.10.2012 в 23:40:06

ем, коментарът ти беше веднага след моят, и втората и третата част от коментара ти беше един вид като отговор на нещтата които бях написал и затова предположих че и първата част е била същто отправена към мен... Иначе ако наистани вярваш че когато някои отгвори на въпросът ти вместо да бяга от него, това че този индивид го прави за да си покаже самочуствието или да ти се доказва, ми звучи доста плитко и примитовно, ако се позамислиш малко може да осъзнаеш колко си се заблудил. Не е ли смешно когато човек зададе въпрос и получи адекватен отговор след това да се опита да изърти нещтата така че щтом съм ти отговорил на въпроса със няколко конкретни факта а не със изтъркани общти приказки значи това означава че се доказвам...голям фен съм на хора с такава логика

#37 deowin 02.10.2012 в 00:24:43

>Та там си написал "финанси" Което съвсем не значи, че съм учил това. Всъщност съм завършил информатика и съм учил доволно много математика. Клас по финанси не съм взимал никога. Но, поне сферите, в които съм учил, конкретните знания не вършат никаква работа. Никой не очаква да помниш всичките заплетени субституции, които се налагат като изчисляваш интеграли на тригонометрични функции. Нито да се сещаш как именно се правеха трансформации на Фурие или Лаплас. Или пък да си спомняш за какви оптимизации на компилатора се ползват UD/DU chains. Хеле пък всичките подробности по load balancing в TCP/IP протокола. Или пък всеки божи клас в MFC или Java API със всичките му методи. Как се доказва формално сложност на алгоритъм. Как се оптимизира стеков автомат. ... Всичко това е конкретна фактология, която е абсолютно невъзможно, но за щастие също ненужно, да помниш. Това, което определено е нужно, е да си спомняш общата методология, а за конкретните подробности има хиляди източници на референции. Това наричам аз образование. По повод качеството на щатските учебници - нямам идея ти какво си виждала, но мога да цитирам няколко учебника, които са толкова всеобщо признати за най-добри в жанра си, че на практика във всеки що-годе нормален университет се преподава по тях - CLR/CLRS, whale/dragon/tiger books, SICP, и прочие. Всички те са на американски автори, и всеки, който някога сериозно се е занимавал с информатика, или е учил по тези учебници, или поне знае за тях.

#38 deowin 02.10.2012 в 00:29:56

nqmam_prqkor, когато някой реши, че оспорвам способностите му, въпреки, че никъде в пряк текст не съм споменал нищо подобно (очаквам цитат ако греша), и тръгне да се обяснява колко много всъщност може и знае без изобщо да съм го питал, то според мен това е показателно за това колко несигурен се чувства в собственото си можене и знаене. Друго няма.

#41 nqmam_prqkor 02.10.2012 в 03:51:44

доеин или там къв беше, цитат ли искаше : ''И как се разбира, че си кадърен?'' . както вече ти обясних ,но ти си явно от тия бавно заграящтите, от коментара кадето беше написал , т.е. трите изречения второто и третото бяха 'отговори' на моят коментар за и предположих че и първото се отнасяше за мене и за това ти отговорих с конкретни факти за това как знам че съм кадърен и това се отнася за всичките специалност които всъност се изисква малко мисъл на работното място, а такива като тебе мишоци кадето си мислят че като живеят в чужбина са нещто повече са толкова безмислени че е жалко. Отишъл си в страната на овците и ми хвалиш образованието там и в Англия? Ти колко си зле даже не осъзнаваш...Тия класатции са създадени за такива овци като тебе.Опитах се да ти обясна как стоят нещтата с тия класации ама ти си прекалено спрял да го разбереш. За това бягаи мии си краката и затлъстявай пред телевизора и се мисли за велик по форумчетата и продължаи да бъдеш от 'хитрите' като твърдиш че аз съм се бил доказвал а в същтото време половината от затлъстялото ти ежедневие минава в писане на коментари по форуми...

#42 Georgi Marinov 02.10.2012 в 04:40:18

Кака Мара | 01.10.201221:29 Затова , да добавя накрая, че съм съгласна, че ако искаш да учиш , и в кнеф да те затворят , пак ще го научиш, особено сега- кеф ти библионека, кеф ти интернет.А дали си се шматкал в Оксфорд или в София, каква е разликата,?Никой не може насила да те накара да прочетеш книгите.. После, след промоцията , идва истинското учене.. ================================= Че ако не седнеш да учиш, няма да научиш кой знае колко където и да си е така. Само че има огромна разлика в тавана на това, което можеш да постигнеш между Оксфорд и СУ. И тази разлика не идва толкова от самият материал (а че се преподава много повече и на много по-високо ниво в елитните западни университети отколкото в СУ си е съвсем вярно), колкото от средата. Първо, контролът върху наученото е много по-строг. Второ, около теб има много по-висока концетрация на умни хора, с които си принуден да се конкурираш (което при положение, че на Запад често се оценява по крива е от голямо значение - примерно даден клас изкарва много високи средни резултати една година и професорът решава, че следващата година трябва да вдигне нивото; на следващата година пак се изкарват високи резултати и на по-следващата нивото пак се вдига и т.н.). Трето, и най-важно, най-големите имена във всяка една област преподават там и човек има възможност да се учи директно от тях, често и като работи директно с тях по програмите за undegraduate research, които почти всеки един такъв университет има. Това са неща, които остават скрити за широката публика, но са от огромно значение.

#43 mima 02.10.2012 в 09:31:56

Гледам, че сте подели спор за качеството на кадрите. Основно предимство на Харвард и сие е, че гарантира едно 99% излезли качествени кадри. При СУ този процент е едва около 5. Обаче съм на мнение, че тези 5% са напълно сравними с онези 99%. При тях, успехът им се дължи на лични качества, с които успяват да компенсират образованието.

Новините

Най-четените