Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато ми замирише на театър

Когато ми замирише на театър Снимка: Getty Images

Обонянието ни е така развито, че свързва миризмите с конкретни образи или събития. Всеки дом мирише по различен начин, всяка дреха е поела от миризмата на своя собственик и никакви парфюми не са в състояние да я заличат напълно.

И като всяко специално място, театралният салон също разпръсква върху посетителите си своите аромати. А това е ухание на топлина и уют, прах и неуморен труд, дълги репетиции, въздишки, разочарования, аплодисменти и усмивки...

Пристъпвайки в салона, попадаш в друг свят, меката светлина те примамва, креслото те поглъща, а когато прожекторите угаснат, притаяваш дъх, сякаш се гмуркаш в дълбините на океана. Така магнетично ми действа театърът. Така успокоява и разведрява душата ми.

Това е и причината да искам да заразя с тази сладка "болест" и моите деца. За да могат да видят колко необятно е въображението, за да разберат, че съществуват хиляди начини да изразиш себе си, своите чувства и емоции.

Безценно е да видиш възхищението на детето, когато пристъпва в кукления театър. Екзалтацията и превъзбудените викове, докато вълшебното билетче не попадне в ръцете му. Тишината и търсещите очи, поглъщащи всяко движение на сцената.

И сладката шумотевица, която настъпва, когато въпросите за приказните герои станат твърде много и не могат да не бъдат зададени, въпреки че представлението далеч не е завършило. Възторжените аплодисменти накрая, последвани от разочарованието, че тази магия е приключила.

Приключила, но само докато не предизвикаш мъника на театрален дуел у дома. Куклите биват въвлечени в трагично-комични случки без сценарии и концепция. Представленията придобиват по-модерно звучене, загубват своя дом и биват играни навсякъде където вдъхновението те споходи - у дома, в колата или в парка.

Обичам театъра и ще се радвам да имам съмишленици в тази любов в лицето на моите момичета. И ето идва събота и ние пак ще се запътим към салона. Ще се запътим натам, защото имаме нужда от него, както и той от нас. Два организма, които се поддържат и не могат да съществуват един без друг.

А вие ако се чудите какво да правите през мразовитите утрини на уикенда, вземете своя мъник, сложете шапките и ракъвиците и елате с нас на театър. Подарете на децата си тези незабравими минути и удостоете с внимание и аплодисменти труда на актьорите.

А те няма да ви разочароват. Ще ви възнаградят със своята любов и ще ви вземат на пътешествие, в което куклите оживяват в свят, в който няма невъзможни неща.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените