Пътеводител на телевизионния стопаджия

Сезонът на американските сериали започва отново. Наградите Еми, които слагат това начало, си остават най-доброто телевизионно признание. Някои сериали имат много такива, но, за съжаление, повечето от тях трудно се оценяват на българския екран.

Сериалът носител на почти всички световни телевизионни награди е вече в България и това си е новина. Името му е Клуб Веселие, а времето на излъчването му отново не е подходящо. Той се излъчва по нощите и в следобедните часове, вместо да му се даде шанс да се докаже и пред българската публика, свикнала с интерес да следи всички латино, турски и вече родни сериали.

Българските телевизии имат няколко недостатъка в боравенето с американските сериали и един от тях е непостоянството. Качествата на повечето от сериалите не изпъкват особено.

Рейтинг, обаче, е ключовата дума за всяка телевизия, той се формира бързо и не чака особено дълго за реакция. Това включва, разбира се, и телевизионните сериали, но само когато им се дава шанс.

В България най-популярните бяха турските и латиноамериканските, сега набират скорост българските, но по света най-добрите си остават американските. Телевизиите гиганти всяка година се избиват за рейтинг и замислят какво ли не, за да освежат пазара - без да повтарят елементи от старото величие на Приятели или Сексът и градът.

Комедийното чудо за група пеещи, свирещи и танцуващи "загубеняци"- Клуб Веселие, явно се смята, че няма да вирее само по нашите ширини и предварително е сложено там, където малцина биха го гледали. А каналите по света се надпреварват кой да го сложи в мечтания си прайм тайм.

Създател на сериала е Райън Мърфи, познат ни като продуцент на Клъцни срежи и човекът, който създава Клуб Веселие по собствени спомени от гимназията и любими парчета.

Едва ли някой е вярвал във формулата на сериала-мюзикъл преди появата на този феномен. Идеята е, че музиката може да реши много проблеми, особено ако си тийнейджър, който не е популярен по друг начин. А младите звезди от сериала станаха такива и то за една нощ - след премиерата на първия епизод на Клуб Веселие.

Истината за телевизионните актьори е, че те рядко прескачат във филмовата графа, или, ако прескачат, не са толкова добри, колкото екранните им култови образи. Примери за това са всички актьори от сериала Приятели. Дори Дженифър Анистън е по-известна с мъжете си, отколкото със запомнящи се филмови роли.

Голяма част от доказалите се пък звезди на големия екран се забавляват да се появяват в сериали за по един епизод или малко повече. Нашумялата напоследък с певческите си умения Гуинет Полтроу откри, че ги има именно в ролята на лудата учителка по заместване Холи в Клуб Веселие.

Друга причина за това младото поколение в България да не гледа американските сериали по телевизията, а да ги сваля от противоречивите торенти, е, че в по-голямата си част те пристигат късно на българския екран и са дублирани.

Вместо да дават възможност на зажаднелия за звездно присъствие фен да се наслаждава на дълго мислените лафове в оригинал с допълнение от субтитри.

В резултат на всички гореизброени причини, тези сериали няма как да предизвикват висок рейтинг и да карат хората да се сещат за отдавна загубеното време на Приятели и Сексът и градът.

Всичко зависи, разбира се, и от прекрасната българска дума "промотиране" на един сериал. Game of Thrones (HBO) е доказателство, че не е задължително всички да са "изтеглили" сериала от интернет, преди да стигне до нас.

Зимата иде, както е българското му заглавие, е зрелищен, неприличен, пълен със секс и на път да стане култов сериал за рода Старк и битката им за оцеляване сред хищници. Сериалът бе в ефира на HBO в 22 ч - само ден, след като излезе официалният му епизод в САЩ и се готви за втория си сезон.

Той бе и номиниран за драма сериал на годината редом с номинираните всяка година Момчетата от Мадисън, както и Д-р Хаус. За поддържаща мъжка роля се появи веднага и името на един от най-атрактивните актьори в сериала, а имено Питър Динклейдж за ролята на Тарион Ланистър. Но този сериал не е комедиен. Сякаш комедията така и не придобива своя ексклузивитет на родния пазар.

Другата тенденция на световния пазар на сериалите е постепенното му завземане от женска сила. Лидерката на тази група модерни, забавни, че и красиви жени се казва Тина Фей. Дългогодишен главен сценарист и изпълнител в американското предаване-икона за скечове Saturday Night Live, тя прескача на следващото ниво, написвайки всепризнатия си продукт 30 Rock или Рокафелър Плаза. Сериалът, който не получи нужното си одобрение сред българската публика - поради неподходящи часови излъчвания и загуба в превода.

Но пък простичката му история, вдъхновена донякъде от истинския свят на Фей и невероятното й чувство за хумор, разсмя цяла Америка, възроди кариерата на Алек Болдуин и спечели цяла редичка с престижни награди.

Факт е, че женското присъствие в този жанр става все по-добро. Сред другите имена, които са за запомняне, са тези на Ейми Поулър (Parks and Recreation), Джейн Краковски (Рокафелър Плаза), София Вергара (Модерно семейство) и, разбира се, Кристина Апългейт (Женени с деца). Жените комици на новото поколение могат всичко и отдавна са счупили всички стереотипи.

Сега комедията е с нормални хора за нормални хора. Ако мъжете ги е било страх от забавните жени, то нещата се обръщат. За да си успешна комедиантка, не е нужно да си излязла от страниците на мъжко списание. Но пък състезание за мъжко сърце между забавна и красива жена не е вече сигурно, че ще завърши в полза на красивата.

Актрисата Джейн Линч спечели Еми миналата година за ролята си на лудата перфекционистка Сю Силвестър в Клуб Веселие и това и донесе достатъчно признание за да стане водеща на тазгодишната церемония. Сексапилът тук определено не е водещ за комедията.

В сериала Линч почти не носи грим, косата й е къса и през цялото време е облечена в анцуг. Но пък всяка нейна реплика, всеки жест е преднамерен хумор, който те кара да се питаш колко ли пъти е заснета тази сцена преди целият екип да се е търкалял на пода от смях.

Показа се най-после свеж западен полъх, почти забравен след свалянето на Приятели и Уил и Грейс. Макар никога да не можем да отречем култовата роля на тези сериали за развитието на модерната комедия, че и драма, шестима приятели, които си говорят и пият кафе, вече не са достатъчни на публиката.

В американските среди казват, че жените са се появили, тъй като все още имало прекалено много часове телевизионно време за пълнене, а пък мъжете се свършили. Ролите в никакъв случай не са разменени и ние винаги ще имаме нужда от Моника, Рейчъл и Фийби.

Но пък имаме нужда и да знаем, че светът не свършва с хубавите мъжки роли, женските просто трябва сами да си ги напишем. За всичко останало има сценаристи.