Първо дойдоха...
Първо дойдоха за комунистите
и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за членовете на профсъюзите
и аз не казах нищо,
защото не бях член на профсъюза.
После дойдоха за евреите
и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен
и до тогава не беше останал никой,
който да каже нещо за мен.
- Мартин Нимьолер
Превърналото се в повече от символично стихотворение на немския богослов Мартин Нимьолер е неговата болезнена изповед за неслучилата се истинска съпротива срещу идването на хитлеристите на власт в Германия и трагичните последствия от възхода на нацизма.
Минал през два концентрационни лагера, Нимьолер обобщава само в няколко реда бездушието и сковаващия страх на немското общество да се противопостави на задаващата се заплаха, довели до една от най-големите трагедии в човешката история. Само няколко десетилетия по-късно, мълчанието на цяла Европа пред свастиките и черноризците на омразата е смъртоносно и то в буквалния смисъл на думата.
Може би усещането за съучастничество не позволява на европейските бюрократи, крадци и блюстители на демокрацията да издигнат глас срещу случващото се в Гърция.
Преди 2 дена група от 30 членове на партията "Златна зора" нападат в засада известния гръцки рапър Кила П и го наръгват в гърдите, за да напишат още една страница от чудовищното развитие на неонацистката организация през последните години, прочула се с нападенията си над емигранти, анархисти и левичари в Гърция.
Музикантът, активист и антифашист с леви убеждения е убит пред очите на полицейски отряд, който не реагира на ситуацията. Неслучайно. Според висшестоящи офицери от гръцката полиция, организацията, която официално се определя като "националсоциалистическа", има свастика на знамето си и цели изчистването на страната от емигранти, е инфилтрирала дълбоко полицейските сили, а на последните избори между 45% и 59% от представителите на репресивния апарат на държавата гласуваха масово за същата партия.
Ден след убийството хиляди се стекоха по улиците на Гърция в гневен опит да се противопоставят на нацистката партия, а членове на "Златна зора" се биха рамо до рамо с полицията срещу протестиращите. Неонацистите от години са използвани, за да се потиска движението за социална промяна, за да се смазва анархистката и лява съпротива в страната.
Жестокостите на гръцките неонацисти не са ново явление. Многократни атаки върху политически активисти, призиви за етническо прочистване, убийства, нападения, побоища и измъчване на мигранти са само част от "постиженията" на новото лице на гръцкия фашизъм.
Партията претърпя огромен успех на последните избори, влизайки в парламента със 7%, а настоящи социологически проучвания я поставят като трета политическа сила в страната след Коалицията на радикалното ляво - СИРИЗА и неолибералната (и не по-малко фашистка) Нова Демокрация.
"Златна зора" се въздигна в условията на жестока икономическа криза, предизвикана от неоколониалните политики на ЕС в Гърция, които сринаха страната, поставяйки я на прага на хуманитарна катастрофа (виж тук), повтаряйки стария сценарий на спасителни заеми, тотална приватизация и ликвидация на каквато и да е социална сигурност.
Още повече, ЕС направи всичко възможно да наложи икономическата си доктрина, пред която сгазването на гръцката демокрация и правото на гръцкия народ да взима решения за собственото си бъдеще беше пожертвано с назначаването на правителство от т.нар. Тройка, а по-късно и с бясната кампания срещу СИРИЗА на последните избори, на които Еропейските демагози предпочетоха на власт виновните за кризата в страната, отколкото възможността за политическа и икономическа промяна. Последната може би би помогнала на гръцкия народ, но не от това се интересуват германските банки.
Хвърлени в отчаяние и бедност, мнозина гърци предпочетоха не пътя на борбата за социална промяна, а този на изкупителната жертва. И както това бяха евреите в нацистка Германия, така емигрантите се превърнаха във виновни за криза, която не само че не е техен продукт, а не е и продукт на Гърция сама по себе си. Както винаги, фашизмът избра най-слабите.
Само преди дни снимката на жена с десни разбирания, ритаща момиченце от ромски произход, свирещо на акордеон, обиколи света, за да ни напомни, че историята не е имунизирана срещу повторения. А от Атина до София разстоянието не е голямо. Единствената разлика е, че докато народът на Гърция се бори срещу фашистите с години, в България най-вероятно ще ги посрещнем на бял кон.
"На мен един негър ми искаше стотинки в центъра пак. Достатъчно ми е циганите лийчват от нас, пък сега и негри"
"СМЪРТ ЗА СМРАДОВЕТЕ - ИЛИ ЩЕ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНО ОТКЪДЕТО СА ДОШЛИ ИЛИ ЩЕ ВИДЯТ ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ!"
"България трябва незабавно да затвори границите за тези маймуняци от Африка, Азия и Близкия изток. Да си седят в Турция или в техните континенти, какъв го търсят в Европа и България."
Българската толерантност е мит. Не само, тя не е просто мит, тя е перверзна и лесносмилаема лъжа, с която обичаме да залъгваме националното си чувство на значимост и благородство. Всеки човек, живял в България повече от няколко дена, трудно може да отрече дълбоката ксенофобия и примитивен расизъм, споделян от мнозина в страната, от младежи до стари хора.
Коментарите по-горе са част от хиляди подобни, заляли интернет пространството в отзвук на масираната кампания на омраза в българските медии срещу няколкото хиляди бежанци, пристигнали в страната в последните месеци.
Болната фантазия на хиляди латентни и открити расисти, мнозинството от които виждащи за пръв път черен човек на живо, започна да си представя газови камери и изхвърляне на "чужденците", за които сме се били грижели и изхранвали за наша сметка, сякаш затворите и униженията през които мигрантите трябва да минат в центровете за задържане са висш израз на хуманизъм. На българския такъв - със сигурност.
Затворете очи и помислете. Излезте на разходка в квартала си. Пребройте свастиките по улиците. Пуснете си телевизора, за да видите България на 3 морета по телевизия Алфа и министърът на едикаквоси, обясняващ, че трябва да си затворим границите за мигранти.
Качете се в автобуса. Разгледайте хомофобските и расистки лепенки на най-различни групировки от футболни дегенерати и патриотичните им политически метастази. Затворете очи. Точно толкова е нужно на някого, за да ви наръга с нож, защото не харесва цвета на кожата ви, сексуалната ви ориентация или начина, по който сте облечен.
Когато дойдат, ще има ли кой да вдигне глас?
Гърците пак са пет крачки пред нас. Мамка му!
Първо дойдоха за банките и аз не казах нищо защото не съм банкер, после дойдоха за индустрията и аз не казах нищо защото не съм индустриалец, после дойдоха за чиновниците и аз не казах нищо защото не съм чиновник. Накрая дойдоха за полицаите и ние си направихме партия която да ни защитава интереса-СИРИЗА. Така би изглеждало в по обективен план, Гърция се изкупува на парче от богатите й "партньори". Гърците реагират с национализъм, който изкривен през призмата на медиите става фашизъм. Хитлер е бил националист и обединител в очите на масите, ситуацията е същата както в Германия през 30те- политици слуги на чужди интереси и разкапваща се държава, това е нормалната реакция на едно нормално общество.