Макар и вече Денят на детето да отмина, за пореден път този празник ме накара да се замисля за изгубените неща, напразните обещания и какво изпускаме, докато отчаяно се мъчим да достигнем дъгата.
Този ден кара повечето от нас да се замислят за своето детство и да направят една кратка, ретроспективна равносметка. Лично аз си зададох редица въпроси, като например: "Какво изгубих, когато пораснах?" или "Защо допуснах да повярвам, че ще ми се случи нещо по-добро, когато детството стане част от миналото ми?" Да, това е прекрасен празник, който носи радост на децата, а тъга и самосъжаление на възрастните. Защото колкото повече ставаха свещичките, толкова повече се трупаха и разочарованията. Защото приказките, в които вярвахме, си останаха в детството.
Тази година на първи юни за пореден път осъзнах, че колкото и нависоко да се целя в мечтите си, животът никога няма да е това, което ми се иска да бъде. Е, да, това е ясно - защо ли въобще се учудвам?! Но наистина ли Светът е толкова ужасно място? Наистина ли всички се самозалъгваме и чакаме нещо по-хубаво да ни се случи, докато напълно изгубим вяра? Защо допускаме да вярваме в приказките и да се доверяваме на обещанията на възрастните?
Докато си все още невръстно дете, с чисти помисли, силни чувства и очи, отворени за цветното и красивото, възрастните те уверяват, че когато пораснеш ще познаеш истинското щастие: "Ще се ожениш и ще разбереш; ще имаш деца и ще усетиш; ще откриеш желаната работа и ще си добре". Колко хубаво звучи и всеки от нас израства в стремежа си да открие нещо по-добро от настоящето, но всъщност, колкото повече са свещичките, толкова повече са разочарованията.
В дните на детството си истински щастлив - нямаш никакви отговорности, задаваш милиони въпроси и всеки ден опознаваш заобикалящото те, всичко е интересно, особено ако е цветно, най-лошото нещо в твоята Вселена е да паднеш и да се удариш или да не ти купят бонбони...
И израстваш за да търсиш нещо по-добро, а какво по-хубаво от безгрижието?! Да, аз искам да съм дете, което едва опознава лошото и доброто и макар да различава черното от бялото, има очи за всички цветове! И аз раста и чакам това въпросно щастие, което всички възрастни ми обещаваха. Чакам го, макар и всеки ден да се отдалечавам от него.
Пораствах с приказки с щастлив край, където принцове спасяваха принцеси в тежки битки с дракони и вещици, но излизаха невредими и заживяваха прекрасен живот във високи замъци, насред пъстроцветната природа. И аз като тях, искам да съм щастлива. Искам да създам семейство, което да се крепи на доверие и купища любов. Искам разбирателство в пълна къща, в която никога да не се почувствам сама и изоставена.
Искам деца с усмивки на лицата, които да се радват на детството си и да не чакат нереалните обещания да се сбъднат. Искам да не вярват в приказки, а да ги създават, да променят Света към добро и да учат възрастните на това, което те самите знаят, но избират да забравят. Искам да съм полезна и човека до мен да знае това и да ме подкрепя. Да преоткриваме любовта си всеки ден и да ограничаваме битовите скандали. Искам да се подкрепяме и да не изпитваме потребност да бягаме един от друг.
А как се стигна дотук? От приказките, в които след всичко лошо идва вечното щастие, всички стигаме до момента, в който плащаме сметки и се караме за имущество. Къде го пише това в "Пепеляшка" или в "Спящата красавица"? Как ли щеше да се чувства Ариел, ако трябваше да плаща данъци, за да живее в царството си под водата? Защо приказките ни залъгват и възрастните допускат да вярваме, че ще открием дъгата, години след като сме я подминали? Наистина, май, отговор няма.
Ясно е само, че детството се помни дълго и всички съжаляваме, че сме го надраснали. На всеки му се иска да е дете, когато проблемите на възрастен го засипят и не вярва на обещанията, а ги създава за своите деца, за да повярват и те в чудесата. Не защото ще се сбъднат, а защото да си дете и да вярваш в красивото и доброто - няма нищо по хубаво от това.
Никой Някой, звучиш като петнайсетгодишно момиче, което си реди фантазиите тук. Спри се, сериозно.
за вас може и да са фантазии, ама за мен си е чистата реалност. А щом не можете дори да допуснете че е истина, тогава искрено ви съжалявам, щото това означава , че сте много далече от моите постижения (били те за хвалене или не). Съжалявам ви пичове, и разбирам защо сте толкова нещастни. То и аз ако нищо не бях постигнал, сигурно щях да изглеждам като вас ....
Е хайде сега, не спирайте по средата на свадата. Искам още сеир! А поредната форумна свада ме наведе на мисълта за следния Закон За Интернет Дрязгите: ЗЗИД: Ако означим с d(x,y,t) броя спречквания между форумци x и y до време t, то при t клонящо към безкрайност, d(x,y,t) също клони към безкрайност за произволни различни x и y. Поправка 1: ЗЗИД остава в сила при x=y.
ДЕО, ако форумец х порастне и му дойде ъкъла, тогава колкото и да нараства "т", "д(х,у,т) остава на нивото отпреди порастването.
Е, хайде, щом Свинчо иска, ще дам още един финален залп. Никой Някой, пич, хората, които постигат успехи, рядко изпитват особена нужда да се хвалят с тях наляво и надясно, камо ли по форуми. Ти ми приличаш на тия квартални аутсайдери, дето само висят в долнопробната махленска кръчма и разправят на кибиците какви жени били оправили и какви схеми въртяли....и естествено накрая молят за "двайсе кинта назаем", защото "схемите в момента се нареждат". В смисъл, братле, понеже си очевидно по-тъпичък от нормалното, ще ти го кажа по-директно: търсиш отчаяно по анонимни интернет-форуми уважение и възхищение, което очевидно ни най-малко не получаваш в реалния живот, с истинския ти лик, от реалните хора, които те познават. И не е нужно човек да има докторска по психология от Бъркли за да ти направи този психопортрет. Правиш си някакъв виртуален аватар, който да компенсира за някои работи, които липсват в истинския ти живот. Хората с високо обществено положение, които пишат в този форум, ги познавам относително лесно, без те да се изтъкват. Високо интелигенти, информирани, разсъждават зряло и са много балансирани и хладнокръвни. Ти, бате, си пълната противоположност: тъп като гьон, истеричен, неуравновесен, с инфантилен копнеж за самоизтъкване. От което не е много трудно да се заключи с огромна процентна вероятност, че си загубеняк и аутсайдер, който в момента преминава през фаза на яростно отрицание на собственото аз.
баце, по-добре не бих и могъл и да те охарактеризирам. Прекрасен автопортрет си направи.
Ооще, ооооще! Я малко масло.. Fedar, съгласен съм, че ако един човек е нереализиран смотаняк, то е по-склонен да се хвали във форумите, но твърдението, че щом се хвали във форумите, значи е нереализиран смотаняк е просто обръщане (converse) на импликацията, което е широко разпространена логическа заблуда (потвърждаване на следствието). Противоположното твърдение на импликацията, чиято вярност е идентична с тази на импликацията, е контрапозицията 'ако не е склонен да се хвали, значи не е смотаняк'. От друга страна, по лични мои наблюдения, нереализираните смотаняци са също по-склонни да нападат всеки, който се похвали с каквото и да било лично постижение..
ДЕО и двете ти твърдения са в моя полза , така че аз оставам без коментар. То е ясно на всеки, който е проследил спора. това е все едно (бай Тошо стои пред жирафа и вика "е те такова животно нема" така и Федар вика че това което му казвам е невъзможно. Какво повече да обясняваш на такова АйКю.
Никой Някой, нали осъзнаваш, че си абсолютен анонимник, който се хвали с успехите си пред абсолютни анонимници? Доста инфантилно... дори да е вярно. Дано да е, де.
Драконе, ако за теб аз съм анонимник, ти вие за мен не сте такива. Аз знам почти всеки от пишещите редовно тук какъв е, горе долу какво работи, и най-важното какъв характер е. И понеже познавам достатъчно много различни типажи хора , много добре разбирам всеки от вас. И затова си позволявам понякога да давам и съвети, просто защото вие сте прочетена книга, и знам точно какво ви предстои, къде ще сгрешите, какви ще ви са реакциите по даден проблем. Така че вие за мен не сте анонимници. А ако за вас, аз все още съм анонимник, въпреки достатъчно подробната информация която съм дал за себе си, то толкова по-зле за вас.
Я пак? Брат, за МЕН ти не знаеш нищо... О, говорил съм и за образованието, и за уменията, и за интересите си, при това неведнъж, но... Може да съм излъгал, това първо. В Интернет всеки може да се направи на всекиго, знаеш го много добре. Второ, изводите, които човек, който не ме познава лично, би направил от писанията ми тук - или в който и да е форум, бтв - в крайна сметка лесно могат да се окажат далеч от истината. Информацията не е достатъчно. За "Мона Лиза" не може да се съди по начина, по който художникът е нарисувал левия й ръкав. Трето, от начина, по който пиша тук, не можеш да прецениш как комуникирам IRL. Може да заеквам, може да фъфля, може да говоря толкова бързо, че нищо да не ми се разбира, може да имам перфектна дикция, може да имам толкова неприятен глас, че само като ме чуеш да ти иде да ме застреляш, може да звуча като ангел небесен, може да съм агресивен, може да съм и кротичък, може да съм срамежлив, а може и да съм простак. И така нататък. Ако посъфорумстваме активно няколко години, може и да научиш нещо съществено за мен, но до тогава за теб аз ще съм просто един ник под статиите в уебкафето. Нищо повече. Факт.