Мадлин Олбрайт, смятана за един от най-известните международни политически лидери през Студената война, се опря на исторически тези, за да обясни продължаващата криза в Украйна, буквално часове след като нейният наследник на поста на първи американски дипломат - бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън, сравни руския президент Владимир Путин с Адолф Хитлер.
На събитие, организирано от фондацията "Световни жени" във Вашингтон, Олбрайт разказа истории от детството си в предвоенна Европа (родена е в Прага, в семейство на чешки евреи, приели католицизма, бел.р.) и сподели опита си като висш американски дипломат в последните дни на Студената война, за да обясни нагласата на Путин и европейските му колеги.
"Когато бяхме на висши постове," каза тя, визирайки времето, в което е била секретар на ООН и впоследствие шеф на американската дипломация от 1993 до 2001 г., "чакахме европейците да направят нещо по въпроса с Босна. Нещата, които се случват в Европа... нормално би било да се очаква, че европейците ще имат грижата за тях."
Войната в Босна избухна в началото на 90-те години, след разпада на бивша Югославия на многобройни етнически държави.
Клинтън сравни Путин с Хитлер в речта си на благотворителна вечер на "Boys & Girls Club" в Лонг Бийч, Калифорния
По-късно тя поясни, че сходствата са в твърденията на Хитлер, че се използва сила единствено за защита на етнически германци на чужда територия, което според нея е аналогично на твърденията на Путин, че той защитава руснаците, живеещи в момента в Украйна.
"Историческите аналогии винаги са трудни, защото нищо не е абсолютно еднакво," коментира Олбрайт. Тя е родена в Чехословакия и е живяла там, докато страната попада под контрола на Хитлер и нацистка Германия. Олбрайт смята призивите за "помирение" на тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн за "осъдителни", но признава трудностите на лидерството във време, когато Европа все още се е възстановявала икономически и емоционално от тежките последици от Първата световна война.
Чембърлейн тогава задава въпроса защо британците трябва да се вълнуват от съдбата на хора в далечни земи с труднопроизносими имена, коментира Олбрайт, допълвайки, че има сходства между това мислене и настоящата западна политика към страни като Сирия, или дори Украйна.
"Кога точно е моментът, в който трябва да кажеш 'стига'?" запита тя. "Има една обща концепция за отговорността да защитаваш другите."
"Дали трябва да правиш нещо, когато виждаш да се случват ужасни неща?"
По думите на Олбрайт Путин е нещо като руската версия на "Багдадския Боб" - иракския говорител Мохамед Саид Ал-Сахаф, който твърдеше, че всичко е наред дори и когато бомбите вече падаха над обекти в страната.
"Възможно е да му подават много неправилни и изкривени факти," каза тя, описвайки ситуация, в която Путин се връща от олимпиадата в Сочи и започва да обсъжда със съветниците си как нещата са излезли извън контрол в негово отсъствие.
Путин вероятно се опитва да се превърне в "персонификация на това, което е била Русия," каза Олбрайт. Разпадът на съветската империя по нейни думи е превърнал Русия в нещо подобно на "Бангладеш с ядрени ракети."
"Той трябва да вярва, че има някакъв начин да върне величието на Русия," коментира тя.
Сред другите лични впечатления на Олбрайт за Путин беше и определението й, че той е "много интелигентен и много ясно заявява какво желае".
При разширяването на НАТО тя сподели, че се е опитала да убеди тогавашния руски президент Борис Елцин, че някой ден Русия може да стане част от НАТО - и Елцин и наследникът му Путин не са приели идеята дори и за миг. "Не искам да бъда част от Европа, искам да бъда Русия," заявил тогава Путин.
Кризата в Украйна се усложнява допълнително заради разчитането на Запада на руската помощ за решаване на проблеми другаде - например в Сирия, и заради продължаващите преговори с Иран.
САЩ нямат избор и няма как да избегнат сътрудничеството с Русия по тези въпроси, каза бившият американски държавен секретар
"Това, което не желаем, е да се намесваме в игра с нулева сума с тях," заяви Олбрайт. "Би било по-добре, ако самата Русия приема себе си като страна, която може да бъде партньор, а не да влиза в режима на Студената война."
"Те търсят някакъв вариант за изход, с който да се измъкнат от тази потенциално много напрегната ситуация," обобщи тя.
Запитана за вариантите за приключване на кризата, Олбрайт отговори: "Много зависи от европейците. Опитвала съм се да анализирам всичко това в три насоки. Едната е самата Украйна - някога тя беше житницата на региона, докато сега е в много тежка ситуация. Тя има много богати почви, умно и работливо население и въпросът е как може да бъде преодоляна тази криза...
Според мен единственият начин е ЕС да се ангажира активно и да осигури икономическа помощ. Европейците носят отговорност за решението наравно със САЩ, заедно с тях трябва да изправим Украйна на крака."
Кондолиза Райс: Ще чуе ли Америка алармата на Украйна?
Неизбежно по темата за Украйна и напрежението, възникнало между Русия и Запада, говорят всички американски дипломати, политолози... Ситуацията коментира и Кондолиза Райс, държавен секретар на САЩ в периода 2005-2009 г.
Тя си спомня как е срещнала за първи път Виктор Янукович, сваления днес от власт украински президент, който дава изявления от територията на Русия, където намери убежище - в дачата на руския президент Владимир Путин, в края на 2004 г. "Той е моят човек, Украйна е наша - не го забравяйте", казал Путин на Рийс, когато Янукович влязъл при тях.
По думите й, проевропейските движения на Киев са оскърбление за Русия в една игра с нулев резултат за лоялността на бившите територии към империята. Инвазията и възможно анексиране на Кримската автономия по измислени опасения за рускоезичното население там е неговият отговор към нас, смята Рийс.
"Незабавно трябва да се покаже на Русия, че всякакви по-нататъшни нейни действия няма да бъдат толерирани и че териториалната цялост на Украйна е неприкосновена. Дипломатическа изолация, замразяване на авоари и забрани за пътуване на олигарси са подходящи мерки", казва бившият държавен секретар на Буш.
"Обявяването на ПВО с балтийските държави и движението на американски военни кораби към Черно море укрепва позициите на нашите съюзници, какъвто е и ефектът на икономическата помощ за Украйна за нейните лидери, които трябва да оставят настрана своите вътрешни противоречия и да управляват страната.
В по-дългосрочен план трябва да се отговори на изявлението на Путин за бъдещето на Европа след края на Студената война. Той казва, че Украйна никога няма да бъде свободна, за да направи своите собствени избори - и целта на това послание е да отекне в Източна Европа и балтийските страни - и че Русия има своите специални интереси, които ще преследва на всяка цена.
За Путин Студената война приключи "трагично". Той ще върне часовника назад дотолкова, доколкото му позволят сплашването с военна сила, икономическите лостове и бездействието на Запада".
