Всъщност няма лошо време, а само неподходящи дрехи, мисля си аз, докато опитвам да изпълзя от заледените си кецове. От декември насам ритаме топка върху сняг и наслаждението е извънземно, като изключим преобуването между самия мач и неговия разбор в кръчмата.
Разборът се очертава твърде горещ - от една страна заради чая със седем звезди вътре, а от друга страна заради двата случая, в които пряспа сняг спря топката на самата голлиния. Пряспата сняг е невинна природна даденост, въпросът е дали вратарят е длъжен да я разчисти, вместо, напротив, тайно да я натрупа на голлинията си докато всички останали се препират за неотсъдена дузпа в отсрещното поле.
На път за дома почвам да си мисля, че и самият сняг съвсем не е толкова невинен, но седемте звезди се навъртат около главата ми и пречат за изясняване на случая. Налага се да почакам до новините. В седем разцъфтява на екрана един мрачен балкански субект и ми съобщава за седми път през последните седем дни новината, че сега е януари, а освен това навън има сняг и е много, ама много студено.
Винаги съм се чудил защо този субект ме гледа лошо - чувал съм, че е изгонил жена си, или по-скоро него го е изгонила жена му. Всъщност сетих се, изгонил го е мъжът му. Т.е. снегът продължава да е невинен, защото миналия август субектът също толкова свирепо ми съобщаваше че навън е горещо.
Но съмненията остават. Към петнайстата минута от новините белите мечки продължават да беснеят на екрана, а ченетата на новинарите трещят от студ. (Като си помисля, че навремето MSAT радваха окото с "голи новини"... Добре, че Гого Пеперудкин ги забрани, иначе нещата отиваха към пневмония!)
Чудя се какво ли става в Дамаск, но в този момент от телевизията на Бърбореков ми разясняват, че трябва да се облека за да не ми е студено. Най-добре няколко дрехи една върху друга, вместо само една. Чудя се дали съм оплескал нещо днес, после си спомням, че за мача обух наведнъж четири чифта чорапи. Успокоявам се.
В добавка се сещам, че при разбора изпих наведнъж не една, а цели седем звезди и мирясвам съвсем. Междувременно телевизионно маце пита учена глава от БАН дали през януари следва да е мразовито и ако да, кой носи отговорност за подобен произвол. Хващам се за дистанционното, защото по-скоро съм загрижен за съдбата на гърците, но там явно няма сняг и Атина липсва във всички новини. (От Спарта поначало никой не се интересува.)
Липсата на новини всъщност е добра новина - гърците измират от глад, но поне няма да измрат от студ. Те нямат и време за това, защото идва редът на спорта. Свалям гарда, и така позволявам на последните новини да ме изненадат - едва за двайсет и девети път този месец ми съобщават за пандемия от взривяващи се цици.
"Без паника!", сурово ме предупреждава мрачният субект, при което аз се паникосвам и машинално се опипвам отпред. После се сещам, че всъщност цици нямам, а и не планирам такива в бъдеще, така че пандемията ме заплашва само косвено. Обещавам си утре да се обзаведа за всеки случай с азбестови ръкавици. Все пак не разбирам връзката между циците и студа, но може би силиконът гърми само на студено, кой знае?
Вторачвам се в спорта колкото да науча, че принц Албер II. няма да дойде, неприятно изненадан, че у нас е януари, че има сняг и че е студено. Даже много студено! В минутите за прогнозата телевизиите наддават бясно: на едно място предлагат минус двайсет градуса, но други ги затапват с минус двайсет и два. Някаква срамежливка нещо мънка за минус осемнайсет и всички я гледат със съжаление.
В това време сестра ми звъни от Карлсруе. Чела български вестници по мрежата и държи да провери дали съм жив в този студ, и ако да, ще живея ли достатъчно дълго, за да получа по пощата шапка, юрган със собствен атомен реактор и еднопосочен билет до Централна Сахара.
Обещавам й да живея още (не)известно време, стига министър-председателят и неговият финансов министър да нямат нищо против. В този миг ми минава през ума, че никъде в новините не съм забелязал и намек за министър-председател, което е необичайно. Пропуснал съм го, колкото и невъзможно да ми се струва.
Защото от целия този сняг и студ има смисъл само ако Той вади от преспите и съживява с дъха си полумъртви малки птиченца и пълнолетни новинарки. И целият този мраз ни е изпратен от коварните руснаци, с подкрепата на тройната коалиция. Като си помисля само, че заради тези два спорни гола загубихме мача... Ах, вие от тройната коалиция, да знаете само как ви мразя!!!