Думата "Гулаг*" предизвиква тръпки у всеки, който е имал лошия късмет да е живял в ерата на сталинизма. Съветската история е пълна с депортации, принудителен труд, глад, екзекуции и политически репресии. И всичко въпреки това, в цяла Русия има само един музей - реконструиран трудов лагер, който се намира в далечно селце в северен Урал, за да документира тези ужаси.
А сега, в резултат на усилията на Путин да възкреси грандиозния сталинистки мит за руската история, той е пред закриване
Съветска Русия е имала стотици затворнически лагери. В наши дни Перм 36 е единственият запазен трудов лагер от сталинистката ера. Той е действал като затворническа колония за политически дисиденти до края на СССР. Последният затворник там е освободен през 1988 г.
Мнозина на Запад знаят за ужасите на „Гулаг", но малцина са тези, които осъзнават, че много съветски лагери са продължили да действат дори и в ерата на реформи на Михаил Горбачов. В Русия репресиите често се свързват предимно, а понякога и единствено със сталинисткия период.
Руските музеи, като московския Държавен музей на ГУЛАГ и интерактивния музей на НКВД в Томск, се концентрират изключително върху сталинисткия терор и големите чистки. Перм 36 обаче остава единственият трудов лагер, обезсмъртяващ живота на политическите дисиденти през цялата съветска ера.
Регионът на Перм, все още приютяващ най-много затворници в Русия, е бил известен като "Пермския триъгълник" - трите лагера, където са били задържани легендарни дисиденти като Владимир Буковски от 1972 г. до 1988 г. Сега „Перм 36" се управлява от "Мемориал", руска организация за защита на човешките права, посветена на запазването на неразкрасената история на съветската ера. От 2005 насам г. групата провежда международни форуми за руски и европейски демократични активисти и историци на територията на лагера.
За известно време нещата в Перм 36 са вървели добре
През 2010 г. властите в Перм обявиха амбициозни планове за реновиране на индустриалния град, който като повечето други руски градове бе пострадал от постсъветската "треска за злато". Тогавашният губернатор на Перм - олигархът Олег Чиркунов, започна"културна революция" и покани европейски и американски дизайнери с идеята да бъде отворена луксозна съвременна художествена галерия в изоставен сталинистки фериботен терминал.
New York Times обяви града за "Билбао в Сибир". Авангардният московски куратор Марат Гелман бе привлечен за ръководител на галерията, а той на свой ред организира ежегоден театрален и музикален фестивал "Бели нощи", създаден по подобие на фестивала в Единбург.
Но мечтите на Перм просъществуваха доста за кратко. В края на 2011 г. Путин се върна на президентския пост, а в Москва се случиха най-мащабните протести в постсъветската история - и Кремъл се зае да преследва дисидентите, като не е спрял да го прави и до този момент. Не бе пощаден дори и далечният Перм.
Губернаторът-любител на изкуството Чиркунов бе заменен от надежден съюзник на Путин. На Гелман бе забранено да продължава проекта си в Перм, след като той организира изложба, осмиваща зимната олимпиада в Сочи.
"Мемориал" пък бяха подложени на преследване като "антируска" организация
През юни 2012 г. руското правителство започна национална кампания срещу неправителствените организации. В опит да дискредитира организациите за защита на човешките права и опозиционните групи, всички организации, получаващи чуждестранно финансиране, бяха задължени да се регистрират като "чуждестранни агенти". За Перм 36 това бе началото на края.
Във филиала на "Мемориал" в Перм редовно се провеждаха обиски, а местното население бе насърчавано да стои далеч от групата; финансирането на неправителствените организации бе намалено, а данъчното им облагане - повишено. На летния фестивал на организацията през 2013 г. бе забранено да бъдат канени чуждестранни гости. Перм 36 се оказа в центъра на политическа игра. Сега, по време на агресивната кампания на Путин в Украйна, музеят, документиращ тормоза на Кремъл над дисидентите, поставя в неудобна ситуация властите - и те заплашват да го затворят напълно.
Този месец руската държавна телевизия НТВ излъчи документален филм, целящ дискредитирането на музея като профашистка институция с американско финансиране. "Целта на Перм 36 - заявява дикторът - е да научи децата, че украинските фашисти не са толкова лоши, колкото ги показват учебниците по история, докато техните внуци причиняват геноцид в източна Украйна."
Филмът обвинява "Мемориал", че получава пари направо от Държавния департамент на САЩ - който, според същия филм, е финансирал и Евромайдан-революцията в Киев. Православен свещеник заявява на зрителите, че "такива хора нямат родина, тъй като са готови да я предадат във всеки момент."
Вместо да интервюират бивши политически затворници, НТВ се фокусират върху бившите пазачи на трудовия лагер. "Бях там, когато освободиха така наречените дисиденти" казва старец, който се представя като бивш пазач. "Всички те бяха чужди шпиони и всички те заминаха на Запад." Противниците на Перм 36 са предимно бившите пазачи на затвора и прокремълски младежки групи; те твърдят, че "Мемориал" умишлено преувеличава жестокостта на арестите за "антисъветска пропаганда", игнорирайки свидетелствата на самите пазачи.
За разлика от Германия след Втората световна война, постсъветска Русия никога не е изпитвала колективна вина за престъпленията на предишния режим
В Русия не са създавани "комисии за истина и помирение", каквито имаше в Южна Африка след апартейда. Нито пък е имало отваряне на архивите на тайната полиция, каквото се случи в Източна Германия или Унгария.
В Германия продължава усилен публичен дебат за историческото наследство от тоталитарния период - и нацистко, и съветско. Руският елит обаче се стреми да манипулира националната памет, което демонстрира нежелание да се заеме ясна позиция към тоталитарното минало на Русия и недотам демократичното й настояще. Далеч от Москва, Перм 36 оставаше остров на истина в Русия, която все по-често изкривяваше и омаловажаваше страховитото минало на Кремъл.
Кремъл и досега не е признал държавния терор като престъпление под каквато и да е форма, най-малко под формата на официални документи. Единственото, което се доближава до някакво (крайно непълно) признание, е преамбюлът на закон от 1991 г. за реабилитацията на жертвите. Това обаче нито е национален документ, нито има национален музей в памет на жертвите на комунистическия терор.
В нова Русия никога не са се водили дела срещу екзекуторите от Кремъл, причинили смъртта на милиони през цялата съветска ера.
Дали, както казва вдовицата на Александър Солженицин, вече е "твърде късно за думи"? Дали, както Путин изглежда Вярва, Русия би се сринала, ако излязат на бял свят скелетите от гардероба на Кремъл?
Поне докато КГБ има свой човек начело на Кремъл, руското общество ще остава твърде далеч от надеждата да се отърве от тоталитарния си манталитет. Междувременно в Урал, Пермският триъгълник отново малко по малко се връща под контрола на властта.
* ГУЛАГ - Главно управление на наказателните лагери към Народения комисариат на вътрешните работи на СССР
Аз също съм бил в СССР и после в Русия. Който не е виждал 3 километрова опашка за водка, по 4-ма на широчина, нищо не е видял в тоя живот. В магазина дават половинка, мужика я изпива на два гълтока и отива отово в края на опашката... Нямаше усмихнати хора на нея. Усмихвали са се вътрешно навярно.
@ deowin | 11.07.201403:35 "На основание на наблюденията ми, че през 2007 московчаните бяха адски сериозни, нелюбезни, неусмихващи се, сурови хора." Целия спор почна от там където писах за през времето на СССР, 2007 не съм ходил в Русия. Нищо от изброеното не помня в далчената 84-89-та когато съм ходил там - почти всяка година. Което беше един от аргументите, че изкуствено се очерня истроята за тези, които не са я познавали от първа ръка. Не отричам съществуването на Гулаг, а разкрасяванията които му се приписват в днешно време, преувеличената бройка хора преминали през него и такива, които са били избити там. "И да, разбира се, че руснаците не са пълни темерути, когато са с приятели и в група си се смеят както всички останали хора." Статиите изключват тези моменти - слагат под един знаменател всички. "По повод wikipedia, отново пропускаш същественото - не дали има грешки (абсолютно никой източник на информация не предоставя безгрешна такава), а доколко е надеждна, в смисъл на това грешките да бъдат поправяни, и границата на съотношението грешни/верни данни, когато пуснеш времето да клони към безкрайност, да е нула." Линковете, които посочих говориха за 90% грешка за медицински термини - това е огромен процен грешка. Ако някой е успял с наличната система за контрол на информация в уикепедия да създаде толкова грешна информация, логично е да се помисли, че такива грешки са възможни и в други раздели, нали? "Никой от твоите линкове не говори за това дали е така или не - дали процентът грешки в статиите в wikipedia се увеличава, намалява, или остава същият." Съмнявам се, че някой до толкова следи информацията в Уикипедия - такава точност е присъща на някоя външна организация наета конкретно за контрол на информацията или на някоя научна тема. "Това го казват хора, които не могат да предоставят поне що-годе сносни източници, които да подкрепят малоумните им твърдения, а трябва да омаловажат всички многобройни оборващи ги такива." Определянето на източник за сносен е чисто субективно, отделно ако предположим, че някоя сериозна медия е манипулирана - манипулатора се предполага, че е богат и/или влиятелен такъв - от там вероятността за изтриване на истинни мнения по други медии е твърде голям, от което следва, че истината става все по трудна за откриване от лесната манипулирана такава (и е твърде вроятно тя да се намира точно в такива неглижирани сайтове, като посочения от мен, понеже са независими). Друг момент е, че хората в повечвто случаи са овце, един като потътри крак и всички след него (ама едии си кой казал, че това е вяно щото го пишело на сайта на ВВС) - както стана наскоро скандала покрай Първа Инвестиционна Банка - колко лесно е на хората да им се вмени невярна информация. "Ти искаш от мен официален източник, обаче единственият, който посочваш, е неофициален и долнопробен." Но самата статия не е вписана в официален източник - от там ако се водим по твоята теория тя (инфомацията) не е достоверна. "Напротив, религиозен си. Само че сам си си бог, което не прави вярата ти в самоизмислената ти библия по-малко тесногръда и ограничена от вярата в глупостите, написани в християнската Библия, например. Качествена разлика няма." Всеки човек сам си е бог - сам трябва да разсъждава, това не го прави религиозен . Опитваш се да ми вмениш качества, по начин, който за теб е удобен за тълкуване. "Ти не разполагаш с факти. Ти разполагаш с мнения." За мен са факти - цитираш само единия линк - по темата, аз говорих по принцип - и ако съжденията ти са за мен по принцип, то не трябва водещо да е темата. По принцип данни филтрирам по описания от мен начин - и филтрираното за мен са факти. "Фактите съществуват абсолютно независимо от това дали някой си ги бил приемал или не" Абсолютно вярно! Което с пълна сила важи и за теб, харесал си нещо някъде, приел си го така, дали се е случило така или не, не знаеш реално, а това което се е случило наистина си остава факт. "И успяваш да намериш един единствен, доволно долнопробен. Също игнорираш първите няколко страници от това, което дава google, щото всеки знае, че google е капиталистическа измислица. Нищо, че Брин е руснак." Не е единствен, но е интересен и правдив - дава информация за неща които знам от преди (разкази от възрастни роднини в Русия от първа ръка) - че глад е имало и в големи части на Русия, но тези данни не са удобни за Украйна - нали трябва да изкарат Русия виновна за техния глад - как да се разгласят, че от глад са починали таман толкова Украинци (голяма част от които Руснаци) колкото и хора живяли в Русия. "И изобщо не ти хрумва, че щом оригиналните сайтове и статии са всъщност на руски, то е възможно да са преведени.. ъъ.. например за да имат повече читатели?" Да - за въпросната пропаганда - кой читател от тези сайтове ще има информация от първа ръка та да може да отсее истината. Чете вярва си човека и продължава напред дезинформиран. "Честно, в някой момент би трябвало да усетиш в какви глупости говориш/вярваш и в какви филми сам се вкарваш." Да, наистина - усещам се как се опитвам добронамерено да дам вярна информация на хора които не искат и да чуят за истината, понеже тя може да подкопае основите на живота който те си градят и мирогледа, който са си изградили за нещо. Наистина - на сила хубост не става. "Но удобно избягваш да споменеш конкретни такива случаи. "Има!".. ами ок." Наистина нямам времето да се правя на даскал по Български и литература за да ти драскам писаниците с червено. Ако си любопитен, изчети си постовете сам - убеден съм, че и сам ще ги откриеш - и няколко правописни в темата за олигарсите. "Ами не, ефектът не е същият." Същия е, неграмотното си е неграмотно - дали е правописна, пунктуационна или друг вид грешка тя води до обобщения термин неграмотно. Не може един да греши и да е грешка, а другия като греши да е "Ами не, ефектът не е същият." Не смятам, че от тук насетне има смисъл да пиша повече по темата -
И продължението: Не смятам, че от тук насетне има смисъл да пиша повече по темата - явно (на база други дискутирани теми) особен смисъл няма, изводи няма, има само лични нападки, етикети и мерене на аргументи. Истината се открива в диалога според Сократ, но все трябва да има и такъв - до някъде е прав Алак-а - водим дълги монолози. И като стана дума: "А за емиграцията не се напъвай, над 1 милион българи емигрираха след падането на оградите с бодлива тел, и странно, никой почти към Путкинландия, що така? Как обясняваш този малък факт?" Защото страната беше изпаднала в подобна криза - причинена изкуствено от най-върлите противници на социализма и СССР. "За ника ми тук, навярно си пропуснал мазната свиня, която имам за аватар. Намига Сигурно защото, като я погледнеш виждаш себе си като в огледало. Може би не физически, но душевно със сигурност." Не съм я пропуснал - до последно мислех, че се самоиронизираш понеже това е един от признацитие за зрялост при интелигентните хора - вече не смятам така. И не, не се виждам по никой начин в аватара - но не пречи да излееш чувствата си, споделяйки защо си сложил такъв аватар. "Толкова от мен. " Да, за жалост от теб толкова...
От истината те боли, знам. Няма повече да се занимавам с теб, безнадежден случай си.
>изкуствено се очерня истроята Не, не се очерня. Трудовите лагери са съществували съвсем реално, а не са художествена измислица. >преувеличената бройка Коя точно бройка и кое те кара да мислиш, че е преувеличена? Личното ти мнение че "няма как да не е преувеличена"? >Статиите изключват тези моменти - слагат под един знаменател всички Статията изобщо не се занимава с това. Статията е за изцяло друг проблем - този за смитането на неудобната история под килима заради липсата на достойнство да я признаеш и приемеш. >Линковете, които посочих говориха за 90% грешка за медицински термини Линковете, които посочи, не говорят за 90% грешка за медицински термини. >Съмнявам се, че някой до толкова следи информацията в Уикипедия Което явно не ти пречи да твърдиш всевъзможни неща за достоверността на тази информация. Хайде първо реши дали никой не следи качеството на информацията (при което няма как да твърдиш каквото и да било за това качество), или, напротив, качеството се следи, но ти просто нямаш тази информация (ерго съмненията ти). >Всеки човек сам си е бог "Всички сме такива" е аргументът на тези, за които е важно да се убедят, че тяхната лична слабост е универсална. В случая не, не е универсална. Разбирам, че в никакъв случай не можеш да си позволиш да възприемеш този факт или дори да допуснеш ненулева възможност да е така. Фактът, естествено, съществува независимо от това дали ти му вярваш или не. >За мен са факти Да, за теб мненията ти са факти. Това, естествено, не ги прави факти. Ако си въобразиш, че съседът ти отгоре е марсианец, това не го прави такъв, независимо, че според теб марсианският му произход е "факт". >Не е единствен Засега е. Даде точно един. >но е интересен и правдив Интересен - за теб, явно. Правдив - пак за теб, явно. Поне според горната ти дефиниция на "факт" - всяко нещо, в което вярваш, за теб е "факт". Замърсявайки дефиницията на думата, естествено, не променяш същността на феномена, който описваш с нея - твоите "факти" си остават лични мнения независимо от това с какви (грешни) думи избереш да ги опишеш. >кой читател от тези сайтове ще има информация от първа ръка та да може да отсее истината Според тази логика би следвало да няма абсолютно никакъв смисъл човек да чете каквато и да било информация, освен ако не е тесен специалист с дълбоки познания и опит в обсъжданата тема. Защото иначе няма "да може да отсее истината". Включително няма никакъв смисъл ти да четеш и обсъждаш горната статия, защото очевидно не си руснак с многогодишен личен опит в ГУЛАГ и дълбоки познания за руските бит, душевност, култура, история, поведение, политика, и прочие. Усещаш ли пълното безумие, в което сам се набута? Да, знам, не го усещаш. То, обаче, си съществува. >опитвам добронамерено да дам вярна информация За добронамерено вероятно си прав, но за "вярна информация" си в пълна заблуда. Ти просто пробутваш личните си убеждения като "факти", за да не се чувстваш самотен в споделянето им. >на сила хубост не става Все пак добронамерено или насила? Или неграмотността ти е толкова всеобхватна, че не разбираш, че двете са несъвместими? >Не може един да греши и да е грешка, а другия като греши да е "Ами не, ефектът не е същият." Всъщност може. Има качествена разлика между правописна грешка от бързане (пропусната буква, съседна буква) и систематично неприлагане на граматическите правила. Първото показва, че бързаш, второто доказва, че не познаваш тези правила. След като ти нарушаваш тези правила във всяко второ изречение, то явно не ги познаваш. Последно, интересно ми е как би обяснил избора си на псевдоним на английски, вместо на руски. Убеден съм, че имаш обяснение, което някак магически успява да изключи всякакв двуличие, та затова ми е интересно какво е точно.
@ deowin | 12.07.201401:09 „Не, не се очерня. Трудовите лагери са съществували съвсем реално, а не са художествена измислица.” Факт, но се преувеличава бройката преминали през тях, процента на цялото население. Вида на „посетителите” на Гулаг и прочие. Не може една голяма бройка хора да не са и чували за Гулаг и да се твърди, че едва ли не всеки 3-ти Руснак е пращан там – по назад писах, че в разсекретени документи на СССР цитираната бройка е около 2,7 милиона човека, а не 15+ милиона както се цитира на запад, това ако не е преувеличено не знам. „Статията изобщо не се занимава с това. Статията е за изцяло друг проблем - този за смитането на неудобната история под килима заради липсата на достойнство да я признаеш и приемеш.” #Ако е поднесена с истинските си числа/факти може и да я приемат – но след толкова писано в западните медии и раздуване на цифри – т.е. да приемат невярна информация или? „Линковете, които посочи, не говорят за 90% грешка за медицински термини.” #Прегледай ги пак – точно това цитирания процент. „Което явно не ти пречи да твърдиш всевъзможни неща за достоверността на тази информация.” #Ако не се извършва такъв контрол, информацията може да е далеч от вярна. Това ми дава право да я подлагам на съмнение. „"Всички сме такива" е аргументът на тези, за които е важно да се убедят, че тяхната лична слабост е универсална. #В случая не, не е универсална.” Т.е. ти сам за себе си не си – т.е. робуваш на други или? „Да, за теб мненията ти са факти. Това, естествено, не ги прави факти. Ако си въобразиш, че съседът ти отгоре е марсианец, това не го прави такъв, независимо, че според теб марсианският му произход е "факт".” #Изопачаваш значението, което влагам в текста, като изкуствено насочваш спора в друга посока. Това, което давам като информация (може би за 5-ти път да кажа) идва от хора, които са живели там във времето на този „страшен политически терор”, а не от драскачи по форуми и мними интелектуалци вярващи на всичко що е съчинено на запад или поне на западен език! Вероятно са вкарвали хора неудобни на властта (коя власт не го е правила – в БГ примери много), но в по-голямата си част това е било място за престъпници в конкретния смисъл на тази дума. Там е имало и военно пленници след втората световна – и те ли са репресирани мирни жители на Русия, които са против одържавяването на частния имот? „Засега е. Даде точно един.” #Дадох един, в който добре е описана истината в историята. Истина, за която са ми разказвали, като малък възрастни роднини. Никъде в „официалната информация” не казват за глада в другите области на Русия – ако се даде такъв факт, ще изникнат много въпроси – неудобни въпроси. Бройката не е определяща. Ако е такъв проблем за буквалистите – може и още да намеря, за тези дето ги мързи. И 10 да бях дал, текста щеше да е – до сега даде само 10. „Интересен - за теб, явно.” #Да – за теб явно не е, понеже не в wikipedia  „Правдив - пак за теб, явно.” #Абсолютно – съвпада с чутото от мен, нещо до което ти не си се докоснал, за да сравниш. „Поне според горната ти дефиниция на "факт" - всяко нещо, в което вярваш, за теб е "факт".” #Това е твое мнение/рамка. „Според тази логика би следвало да няма абсолютно никакъв смисъл човек да чете каквато и да било информация, освен ако не е тесен специалист с дълбоки познания и опит в обсъжданата тема.” #И има логика да е така – ако не можеш да го отсееш не можеш и да се уповаваш на тази информация, особено ако става дума за значими неща – далеч от бита. „Включително няма никакъв смисъл ти да четеш и обсъждаш горната статия, защото очевидно не си руснак с многогодишен личен опит в ГУЛАГ и дълбоки познания за руските бит, душевност, култура, история, поведение, политика, и прочие.” #100 % важи и за теб. За това да приключим тук. „Усещаш ли пълното безумие, в което сам се набута?” #Не е безумие, пример: ако ти не знаеш език и седнеш да си говориш с човек заедно с преводач – от къде ще си сигурен, че превода който ти се поднася не е базик примерно – от никъде, понеже нямаш и минимални познания по въпросния език. Каква е разликата когато става дума за друга информация? „За добронамерено вероятно си прав, но за "вярна информация" си в пълна заблуда.” #Да, в днешно време истината не е от значение, важни са драсканиците и на къде ще повлече масата хора крак. Прав си. „>на сила хубост не става Все пак добронамерено или насила?” #Добронамерена – за тези на които им е интересно, на тези които не са, няма смисъл – и на сила не става. Така е – двете неща не са съвместими, както истина и мнима такава поднесена в уикипедия. Етикета няма да го коментирам – в друг пост съм ти дал възможност да докажеш своя интелект. „Всъщност може. #Има качествена разлика между правописна грешка от бързане (пропусната буква, съседна буква) и систематично неприлагане на граматическите правила.” Всъщност, неграмотно изписан текст си е неграмотно изписан текст, както и да го гледаш. Това отнесох, като коментар от теб, използвайки същите доводи (бързане) преди време – хайде да не прилагам двоен аршин, когато става дума за себе си и другите. „Последно, интересно ми е как би обяснил избора си на псевдоним на английски, вместо на руски.” #Наложил се е от едно време, като съм се регистрирал в чуждоезични сайтове, които имаха бъгове със кирилицата. Кирилицата е трън в очите на много „западни” приложения. Друга причина е, до колко „публиката” би разбрала ник на руски език в чуждоезичен сайт. И аз да те питам за прасето – извиняваш се за характера си като вкарваш такава картинка или е лек линк към твоята същност?