Веднага след атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният съветник по националната сигурност Кондолиза Райс привика екипа си от старши експерти и ги помоли сериозно да помислят "как да извлечем полза от създалите се възможности".
Голяма надежда се възлагаше на обединеното в гнева, тъгата и страха си обществo
Администрацията на президента Джордж У. Буш се опитваше да извлече максимално възможния политически ефект от това. "Смятам, че 11 септември бе един от тези големи трусове, които ни отварят очите и изострят вниманието ни", заяви Райс пред списание "Ню Йоркър" след шест месеца.
10 години по-късно начинът, по който Америка отговори на терористичните атентати, показа три неща: ограниченията, пред които може да се изправи огромната й военна мощ, относителният й геополитически упадък и степента на поляризация на политическата й култура.
Оказа се, че е неспособна да спечели войните, в които сама избра да участва, да плаща за тях и да постигне консенсус по тези въпроси. Комбинацията от ограничаване на свободата у дома и военна агресия зад граница доведе до това, че никой не се чувства в безопасност, а животът на много хора е застрашен.
Убийството на Осама бин Ладен предизвика толкова голяма радост и защото почти всеки друг американски отговор на атентатите от 11 септември се смята за частичен или за пълен провал.
Националното обединение, до което доведе трагедията от 11 септември, се оказа голямо, но и продължи кратко. Сплотяването на американците около националния флаг бе истинска емоционална реакция на сполетелите ги събития, а патриотизмът е не само допълнение към политическата култура на този народ, но е основна и най-важна част от нея. Атакувани като нация, жителите на САЩ напълно логично почувстваха необходимост да се обединят.
Освен скръбта на приятелите и семействата на жертвите в националната тъга имаше и елемент на нарцисизъм
Той се прояви в политиката и ясно пролича в тона на много от коментарите за терористичните удари. За някои проблемът не бе в това, че е станала подобна трагедия, а че подобно нещо може да се случи точно в Америка и на американците. Умението да съчувстват на други народи, които са преживели подобни трагедии, и желанието да предотвратят такива страдания в бъдеще се изпариха, когато се появи необходимостта да се отмъсти за атентатите.
Изглеждаше все едно само американците могат да чувстват болка, а смъртта на цивилни жители на други държави не бе толкова важна.
Този нарцисизъм бе илюстриран най-добре в отговора на бившия вицепрезидент Дик Чейни, когато наскоро му бе зададен въпрос при какви обстоятелства би се противопоставил на възможността Иран да използва т.нар. водни мъчения срещу американци. Малко преди това Чейни обяви, че продължава да подкрепя правото на Америка да използва подобни тактики, за да получи необходимата й информация. "Имаме задължения към нашите граждани", заяви той. "И правим всичко, за да ги защитаваме".
Колкото и извратени да изглеждат сега подобни възгледи, скоро след атентатите те се приемаха доста добре. Точно тогава бяха направени и много от грешките, на базата на които бе изградена американската външна политика в следващите 10 години.
Тероризмът направи това
"Терорът преди всичко е страхът от извършването на следваща атака", пише Арджун Ападурай в книгата си "Страх от малките числа" (Fear of Small Numbers). Администрацията на Буш се страхуваше точно от това. "Следващия път може да не се издига само дим, а да се оформи атомна гъба", заяви Райс. "Достатъчно е само веднъж да бъдат точни. Ние трябва да бъдем точни по всяко време".
Проблемът е, че администрацията се оказа права за много малко неща. Мащабни акции срещу хора от държави с преобладаващо мюсюлманско население доведоха до изпращането на 1200 души в "центрове за превантивно задържане"; проведени бяха разпити на 19 000; създадена бе специална програма, по която бяха регистрирани над 82 000, но нямаше нито един обвинен в тероризъм.
В продължение на десетилетие възможността САЩ да смажат "Ал Кайда" все още почти изцяло зависи от преговорите с Пакистан и сключването на сделка с талибаните в Афганистан, където в последния месец Америка даде най-много жертви от началото на войната. А изобщо не е станало и дума за Ирак.
Ефективният отговор на атентатите от 11 септември, който наистина би задоволил американското общество по онова време, вероятно изобщо не съществува
Комбинация от дипломатически натиск, целенасочени операции на разузнаването и по-ясна външна политика щеше да бъде най-успешният вариант за отговор. Веднага след ударите трябваше да бъдат предприети по-спешни, строги и правещи силно впечатление мерки. Тогава обаче се чуваха само гръмки обещания и декларации, а тези, които настояваха за предпазливост и сдържаност, бяха сравнявани с Невил Чембърлейн (б.р. британски политик от Консервативната партия, министър-председател в периода 1937-1940 г. и привърженик на политиката на омиротворяване на агресора).
Дори и сега, когато се появиха съмнения дали е било правилно бомбардирането на Афганистан, често се задава въпросът: "Със скръстени ръце ли трябваше да стоим?". Като че ли, ако не се предприеме военен отговор, изобщо няма да се смята за отговор и е по-добре да се действа, макар и неефективно и с цената на много невинни жертви, отколкото да се направи нещо, което ще даде резултати и ще донесе по-малко драматични последствия.
Несъгласните с тази логика в САЩ първоначално бяха малцинство, чието мнение бе отминавано с пренебрежение, осмивано или те дори бяха хулени от мнозинството. Малко след атентатите тв водещият в ABC Тед Копъл покани в студиото си индийския автор на романи и противник на войната в Афганистан Арундхати Рой и го представи по следния начин: "Някои от вас, зрителите, може би повечето от вас, няма да одобрят това, което предстои да чуят тази вечер. Не е необходимо да слушате. Но ако все пак го направите, трябва да знаете, че несъгласието понякога се появява в необичайна форма..."
Времето течеше, а броят на несъгласните започна да се увеличава
Най-важният фактор, който определя отношението на американците към една война, е дали смятат, че тя ще бъде спечелена, обяснява Кристофър Гелпи, който е преподавател по политически науки в университета Дюк и е специалист по обществените нагласи в сферата на външната политика. Когато стана ясно, че американците затъват в Ирак, националното единство отстъпи място на сарказма, недоверието и взаимните контраобвинения, които днес характеризират американската политика.
Отговорът на атентатите от 11 септември не създаде подобно разделение - година преди атентатите президентските избори бяха решени от съда, - но задълбочи, подкрепи и оформи разединението в обществото повече от половин десетилетие преди икономическия срив. Това бе основният въпрос в изборите през 2004 г. и през 2008 г., когато надеждата бе в Обама, а страхът - в Маккейн и Пейлин.
В международен аспект победата на Обама означаваше закъснелия, с повече нюанси и по-ясен отговор на атентатите от 11 септември, който даде сигнал, че Америка е готова отново да си взаимодейства с останалия свят и да изпълнява международните договори.
Промяната в тона, стила и до известна степен в съдържанието също се оказа недостатъчна
Вярно, Обама унищожи Бин Ладен, администрацията му планира да изтегли войските от Ирак и Афганистан и изразът "война срещу тероризма" бе изваден от употреба. Но те запазиха много от най-проблематичните елементи на тази война, сред които затвора в Гуантанамо, извънредните мерки и военните трибунали, а войната в Афганистан се задълбочава.
Междувременно арогантността, демонстрирана от Райс, че Америка може просто да оформи света по свое желание, отстъпи място на отрицанието и на спорадични пристъпи на безсилен гняв. Нараства ислямофобията, думата "мюсюлманин" стана обидна, а войната в Ирак очевидно е успешна.
"Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим"
През 2004 г. съветник на Буш (смята се, че това е бил Карл Роув) се скара на журналист от в. "Ню Йорк таймс" за това, че пише за "общност, базирана на реалността", което означава хората, които "вярват, че решенията идват от старателното изучаване на действителността... Светът обаче не е устроен по този начин. Сега сме империя и с действията си създаваме наша собствена реалност. Вие старателно изучавате тази реалност, но ние отново ще действаме, създавайки нови реалности, които също ще трябва да изучавате пак, и така нещата се подреждат по местата си. Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим".
Светът обаче не е устроен по този начин. И реалността от последните 10 години показа колко неправилна е тази риторика.
Над 3.3 трилиона долара е струвало ликвидирането на последиците от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., съобщи "Ню Йорк таймс".
Според изданието "Ал Кайда" е похарчила около 0.5 млн. долара за атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона. С други думи всеки долар, похарчен от "Ал Кайда" за планирането и извършването на атентатите, е струвал на Вашингтон около 7 млн. долара.
Най-голяма част от тези средства - 1.649 трилиона долара, са похарчени за войната срещу тероризма, като военните действия в Ирак са стрували 803 млрд. долара, а в Афганистан - 402 млрд. Очаква се разходите за войната в Афганистан през следващите пет години да достигнат 223 млрд. долара, а ако 5000 военни останат в Ирак до 2016 г. там ще бъдат похарчени още 55 млрд. долара.
Като цяло според вестника бъдещите разходи за война и за грижи за ветераните ще достигнат 867 млрд. долара. Разходите по вътрешната сигурност възлизат на 589 млрд. долара, икономическите загуби се оценяват на 123 млрд. долара, а човешките загуби и и щетите върху сградите и техниката - на 55 млрд. долара.
Такава е равносметката след десетата годишнина от атентатите, отбелязана с възпоменателна церемония на Кота нула - там, където бяха кулите на Световния търговски център. Президентът Барак Обама и предшественикът му Джордж Буш заедно със своите съпруги се присъединиха към хилядите, дошли да почетат паметта на близо 3000 души, загинали при терористичните нападения.
Те се спряха пред единия от двата десетметрови мемориални водопада и докоснаха бронзовите панели с имената на загиналите преди десет години.
Оооооо, да....даеба и тъпите ви американци с вашите чувства Нищо чудно сами да сте си разбили близнаците, за да страда целияяяя свят за вас. Ма на мен не ми пука и всички до един да умрете
На всеки, който има поне малко независим от чуждо влияние мозък, е ясно, че стоманенобетонна сграда, подпалена в горния си край, няма как да изгори до основи или да се срине чак до долу.
На 11 септември светът бил разбрал какво било тероризъм?!?! Това че американците за първи път са го разбрали тогава, не значи, че милиони хора не е трябвало да го преживеят преди тях. Като пускаха атомните бомби над невинни японци, това не беше тероризъм. То Виетнам ли не беше, Кувейт ли не беше, кой ли не им сърба попарата. Не съм привърженик на насилието, но адски е нагло да си мислят американците, че света започва и свършва с тях! Както и че те щели да моделират останалия свят както си поискат, каква самозаблуда! И най-вече нахалство!
Хора, откъде я вадите всичката тая злоба? Значи ако мога да обобщя долните 8 коментара - "Нека им е!", така ли да ви разбирам? Рядко някъде по света се случва да загинат почти едновременно 6000 души и то по такъв зрелищен начин. Дори всичката теория на конспирациите да е вярна, поне броя на жертвите е впечатляващ! И все пак е атентат! Ясно, мразите американците, но в държавите които обичате също мрат толкова хора, обаче в затвори
Пич, 8-те коментара (могат да) са и "горни" - зависи от гледната точка ;-)
Оня, и аз се чудя, ама май не трябва да се чудим.... Да беше първата статия под която се излива злоба и неприязън, с мед да ги намажеш коментиращите....
Само дето не бяха ли по-скоро 3000, отколкото 6000 (не, че и двете цифри не са ужасяващи!!!)?
Пич, коментарите може и да са отгоре, но пак са....долни
Може би е време някой да популяризира българската доктрина, за да може ние Българите да разглеждаме световните събития през призмата на собственият си национален интерес.
Да пази Господ от такава демокрация.Нахлуха в Ирак и милиони загинаха в една война,която де факто не е война.В една война за ОМУ като така не бяха открити.Но всеки ден загиват цивилни . Малко статистика за хората симпатизиращи на САЩ: Жертви на тяхната външна политика. 1940s - nuked Japan. Death toll: 145,000 to date in Nagasaki, 250,000 in Hiroshima 1947-49 - U.S. helps command extreme-right Greece party in Civil War. Death toll: about 70,000 contributed by US-backed forces 1948-54 - CIA directs war against Huk Rebellion in Philippines. Death toll: about 11,000 1950 - Independence movement crushed in Ponce, Puerto Rico Death toll: conservative historians estimated about 8,000 peasants 1950-53 - Korean War Death toll: about 1,776,000 1952 - CIA overthrows Democracy in Iran, installs Shah Death toll: about 20,000 1954 - CIA directs invasion of Guatemala after new Democracy there nationalized U.S.-occupied lands Death toll: about 140,000 missing and dead 1958 - In Lebanon, marine occupation against rebels Death toll: about 2,000 1960-75+ - Vietnam War including Cambodia and Laos Death toll: about 4,502,000 including civilians and resulting famines (conservative estimates) 1961 - Cuba's Bay of Pigs Invasion fails Death toll: about 4,000 1963 - In Iraq, CIA organizes coup against President and agrees to back formerly exiled Saddam Death toll: about 7,000 including civilians 1964 - In Panama, troops kill protesters against US-owned canal Death toll: about 1,000 1965 - CIA assists Indonesian coup Death toll: about 900,000 1966 - Troops and bombers threaten pro-communist parties in Dominican Republic Death toll: about 3,000 1966-96 - Green berets in Guatemala against rebels, US backs pro-American forces in country until 1996 Death toll: about 200,000 1970 - Directs marine invasion of Oman Death toll: about 2,000 1973 - CIA directs coup to oust elected Marxist president in Chile Death toll: 30,000... 3,000 later disappeared under US-installed dictator 1976-92 - CIA assists South-African rebels in Angola Death toll: median estimate at 550,000 1981-90 - CIA directs Contra invasions in Nicaragua Death toll: median estimate at 30,000 1982-84 - Marines expel Lebanese rebels, aided by Israel Death toll: 40,000 1987-88 - US intervenes for Iraq against Iran Death toll: about 150,000 during time-frame, 100,000 during Desert Storm, 350,000 from resulting famine 1989 - US invades to oust CIA-installed Panamanian government gone rouge Death toll: 2,000 1992-94 - US-led occupation of Somalia during civil war Death toll: 50,000 in combat, 300,000 by starvation 2001+ - US Occupies Afghanistan Death toll: 120,000 including civilians and combatants and resulting Opium Wars 2003+ - Iraqi War Death toll: 1 665 000 also by starvation, displacement Това са данни към 2008г. TOTAL: 11,431,000
Фрида много си далече от истината.Няма такова нещо като убити по невнимание.Те просто стрелят безцеремонно за да убиват.Има не един или два доказателствани материяла.Ами по твоята логика предполагам Гуантанамо е Хотел,Абу Гариб е мираж и Хадита никога не е станало.А пък разстрелването на хора с апачи хеликоптера е измама.Мога ли да те попитам какво търси този американски мисионер в Ирак,този инженер,този охранител итн????е ти кажа,:прави пари,мисионерите масово покръстват хора,а охранителите като тези от Блек Уотър правят милиони от пари на дънакоплатеца.Но те са там за да смекчат и оневинят постъпката на САЩ спрамо Ирак.Вижте ни колко сме милосърдни.Но това ще унищожихме държавата ви и направихме гражданска война за да сложим ръка на петрола ви е мираж.Искам да те попитам Фрида,ако не беше намесата на САЩ в Ирак,колко души щяха да са ЖИВИ в момента,знаеш ли???
Това,че на теб ти "пука" само за амриканците,не значи че останалите не са хора и не заслужават да живеят.Пак ще те попитам.Колко хора щяха да са живи в Ирак,ако не беше проведена тази война???
@ FRIDMAN Говориш пълни глупости! Може да ти звучи глупаво, но ако я нямаше войната в Ирак не се знае...жертвите можеше да бъдат и още повече без война. Щото чичо ти Саддам като трепе народа си не брои жертвите. Само омразните ти американци водят статистики, та после лумпени катотеб да ги развяват! Що не ми покажеш някоя статистика за брои жертви в затворите на днешния световен лидер - комунистически Китай? Там уверявам те има много жертви - противници на режима, може би повече и от онези във войната която гледаш по телевизията. Но за тях никога няма да чуеш, пък и на фона на милиард и половина китайци, хиляда или милион изчезнали на кого ще му направят впечатление....Китай статистики не води! @ Иван Дядка, глупости говориш по всякакви теми! На Бен Ладен, Зауахири и другите лидери какво точно им е направено, та имат да си отмъщават и са станали терористи? Тероризма е форма на власт и влияние в излямския свят, както политиката тук в нашия. И айде не с тия сълзливи обяснения за накърнените чувства на арабите там. В Ирак умират от коли-бомби поставени от собствените им сънародници, не толкова от американски куршуми.
значи когато сунитите направят атентат в шиитска джамия за това е виновен запада , ама много странни хора има тук наистина
Оня дето го трият,ти говориш глупости.За разлика от САЩ Китай не твърдят че са най-голямата демокрация на света.Китай не са тръгнали да налагат модела си на държава из целия свят.Като са такъв деспотичен режим,защо САЩ не ги освободят китайците от комунизма?Или защо най-фанатичната ислямска държава е пръв приятел на САЩ,купуват оръжие от тях,продават петрол,даже и на Джордж Буш младши бяха давали пари за кампанията.Говоря за Саудитска Арабия,защо не отиде там САЩ да ги освободи от ислямския режим на краля,който коли и беси наред.САЩ водят статистика само и единствено са убитите си войници,нещо си в грешка,че водят обща статистика.За иракските жертви не им пука.За тях събират информация Амнести Интернешанъл и Червеният Кръст.Фактите са си факти в Ирак са загинали около 2 милиона души до момента поради Американската инвазия.Една нелегална инвазия с фалшив претекст за да получи одобрение от ООН. Я да ви попитам специалистите,ракетния щит който искаха да сложат в България,Полша итн,наистина ли си мислите,че е за защита на Европа от Иран