Погледната отвън, Германия прилича на страховита машина. Нейната свръхефективна икономика не само устоя на кризата в еврозоната, но и заплати за голяма част от спешните възстановителни мерки, които осуетиха сриването на държави като Гърция, Португалия и Ирландия.
Нейният експорт е залял пазарите по света. Нейният канцлер Ангела Меркел носи короната на неоспорим лидер на Европейския съюз. Странното е, че самите германци не я смятат за такава. Мнозина от тях се гневят, че страната им е заплашена от неравенство и крайности, от безогледен капитализъм. Те са несигурни и уплашени. Те се чувстват бедни.
Този водовъртеж помага да си обясним защо коалиционното правителство на Германия, договорено в ранните часове на 27 ноември след петседмични разговори и 17-часова заключителна сесия, се обедини от набор от политики, които заплашват да преобърнат някои от реформите, извели Германия до успеха.
Споразумението за "голяма коалиция" между десноцентристите ХДС ХСС (Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз) и левоцентристите от ГСДП (Германска социалдемократическа партия) предстои да бъде одобрено на референдум от 470-те хиляди членове на ГСДП. Резултатът от гласуването, който се очаква на 14 декември, съвсем не е сигурен.
Но ако споразумението бъде одобрено, г-жа Меркел ще бъде обременена с ляв дневен ред, който връща към ерата на топлоелектрическите централи. Ако тя не съумее да използва своите легендарни политически умения и да охлади тези идеи или - което е по-добре - да ги отстрани изцяло, Германия ще има проблеми.
Това е така, защото икономиката на Германия почива върху стари лаври и в частност върху "Дневен ред 2010″ - поредица реформи, започнати през 2003 г. от Герхард Шрьодер, предшественика на Меркел. Но тяхната пара е на изчерпване.
Производителността на труда е нараствала през последните десет години с темпо близо два пъти по-малко, отколкото в Испания, а общият дял на публичните и частните инвестиции от 17 на сто от БВП е спаднал с повече от една пета след въвеждането на еврото. Нито една европейска страна не е провела по-малко реформи от Германия след началото на кризата на еврото.
Обратно в ГДР
Коалиционният "договор" от 185 страници даваше възможност да се сложи началото на нов дневен ред от реформи. Вместо това неговите предложения представляват смесица от небивалици - такси за чужденците по германските шосета - и вредни неща. Например въвеждането на национално равнище на минимална часова ставка от 8.50 евро.
Това е относително много, особено в Източна Германия. Там някои компании плащат по не повече от шест евро, така че минималната ставка вероятно ще бъда с цената на уволнения на хора. Споразумението се отдалечава от по-гъвкавата традиция в Германия за преговори между синдикатите и работодателите във всеки бранш - система, която помогна заплатите в Германия да останат ниски в началото на този век, докато другите икономики от еврозоната се отдадоха на охолно харчене, което ги направи неконкурентни.
Пенсионната политика на коалицията изглежда още по-назадничава. В наши дни от напредналите икономики се очаква живеещите по-дълго народи да работят по-дълго. Но тази коалиция иска пенсионната възраст, повишена до 67 години от предишната широка коалиция, да бъде върната обратно за отделни групи, в някои случаи - до 63 години.
За подобна забежка президентът на Франция Франсоа Оланд с основание бе подиграван, не на последно място и от г-жа Меркел. Сега жената, която поучаваше другите страни в Европа за неустойчивостта на социалните им разходи, ще поеме по същия път на разсипничество.
Докато предвижда доста глупави неща, договорът не засяга здравомислещите. Новото правителство остава ангажирано със скъпоструващата цел да бъдат затворени всички ядрени електроцентрали до 2022 г. - нещо особено тежко за потребителите, които трябва да поемат бремето на разходите по енергийния преход.
А що се отнася до много необходимите инвестиции в обществената инфраструктура, договорът предлага много по-малко разходи за мостове, ж.п. линии и шосета от предложените от правителствени експерти около 7 милиарда евро. Според едно изследване до 14 на сто от мостовете в Германия може би са опасни.
Последиците за Европа от тази коалиция няма да бъдат само лоши. Една от придобивките е, че въпреки цялата си примитивна икономическа политика ГСДП изглежда склонна да подкрепи някои основни реформи, напр. създаването на банков съюз. Но това няма да има голямо значение, ако Германия - моторът на европейската икономика - спре. А в светлината на коалиционното споразумение това е реална заплаха.
