По официална статистика в България има 250 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Изоставените в домове деца са между 30 и 40 хиляди.
Две събития накараха наскоро Интернет да кипне. Първо се появи информация с източник Български хелзински комитет: през последните 10 години в домовете за сирачета са починали 238 деца.
Второто събитие всъщност е от две отделни подточки, но е едно - в телевизионния праймтайм отново се появиха шоупрограми, в които български звезди пеят фалшиво, танцуват несръчно и се опитват да разплачат зрителите и да ги доведат до състояние, в което да пуснат SMS.
Не вярвам в конспирации, но ми се стори, че удобното съвпадение във времето на двете събития като че ли е в услуга на продуцентите. Пък и сценаристите не се посвениха да поставят тези факти с починалите деца в устата на водещите за по-голям ефект.
А в Интернет се появиха възмутени коментари от името на "майка на две деца" и "баща на 3-годишна дъщеря", които бяха насочили целия си гняв към държавата, която не гледала добре изоставените бебета.
Цинично, позволих си да отбележа аз под тези коментари. Не сравнявайте съдбата на зарязаните хлапета с тази на вашите, които растат в семейства. Онези дори биологичните им родители не ги искат...
В същото време тече и трето събитие - предстои приемането на поправките в Закона за здравето, които ще позволят сурогатното майчинство. Вносителката му, депутатката от "Атака" Калина Крумова, вече показа красивото си лице и тяло в една от гореспоменатите телевизионни щоупрограми, този път борейки се за център за стволови клетки. Каква активност и висока медицинска култура у тази крехка на възраст, вид и интелект дама!
И като омеших всички тези факти и си ги прекарах през мозъчните клетки, реших да не бързам да се впускам в нито една от описаните до тук емоционални бури. Защото си припомних две цифри и ги сложих една до друга.
Статистиката
По официална статистика в България има 250 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Изоставените в домове деца са между 30 и 40 хиляди.
Ако 1/6 от бездетните семейства кандисат да вземат по едно сираче, вместо да надлъгват природата, ще закрием завинаги подобни изкуствено приповдигнати и пълни с жал по принцип предавания, в които разни звезди ще си вдигат рейтинга и ще си лъскат имиджа.
Този четвърт милион жени, които не могат да забременеят, са готови на всичко, за да надлъжат природата. Готови са да вземат полелугално чужда яйцеклетка, дори когато са спрели да овулират. Подлагат се на скъпо струващи процедури ин витро, за които взимат заеми от банките, защото не могат да си ги позволят (държавата заплаща до три опита за ин витро - бел.р.).
Съгласни са да платят на чужда жена сума, за която най-вероятно ще се наложи да си продадат апартамента, ако нямат матка. Изобщо не се замислят да заченат и да износят дете на 50, та и на 60 години. Но не осиновяват. Само в краен случай.
В същото време не ми е съвсем ясно защо едното тв шоу се опитва да събере пари от нас. За да ги даде на родителите, които са създали деца преди да си направят сметка как да ги гледат? Или да плати на някого, за да прибере непожеланите бебета у дома си?
Не ми се струва редно деца да остават нито в семейства, които се интересуват повече от кефа от правенето им, нито в такива, които ще ги вземат заради парите. Родителството е съзнателен безвъзмезден акт. И когато става въпрос за раждане, а още повече когато става въпрос за осиновяване.
Възпроизводство и родителство
Оказва се обаче, че осиновяването е непрестижно, обвито в тайни и претенции. И че генетичното възпроизводство в България е много по-желано и престижно от... родителството.
Да, от родителството, защото за да станеш родител най-малкото усилие, което трябва да положиш, е да заченеш, износиш и родиш плода. От тук нататък започва истинската мисия. Родителството е най-неблагодарната работа на света.
То е и гордост, и радост, но е много повече безсънни нощи, грижи, и ежедневно умиране от притеснение, че на детето може да му се случи нещо. Непрестанно самоизмъчване достатъчно добра майка ли съм и достатъчно добър баща ли съм. Дадох ли всичко, можеше ли да се справя по-добре.
Пред този дългогодишен психически самотормоз родилните мъки са като разходка в парка. И в същото време тази неспирна агония не трябва по нищо да ти личи, за да не натоварваш и обременяваш отрочетата си.
Аз какво изтърпях, за да те родя!
Какво обаче се случва в душата на жена, посветила от 10 до 20 години от живота си и всички семейни спестявания, за да зачене? Нейният смисъл се върти около сливането на една яйцеклетка с един сперматозоид. И гордостта да й престоят слети 9 месеца в корема. И след това вероятно затрупване на роденото дете с ужасната отговорност и манипулирането му с изречението: "Аз какво изтърпях, за да те родя!"
Но гените са увековечени. Голямата цел е постигната. Ако наистина родителството - с жилото и меда, така както го описах по-горе - беше истинската цел, то тогава парите, пръснати за ин витро и сурогатно майчинство, щяха да стигнат за отглеждането и образованието на поне две сирачета...
Бездетната жена не е жена?
Разбирам ги тези жени, макар в момента да ги критикувам. България е патриархална страна. Според официалната статистика причините тези 250 000 двойки да са бездетни са по-често у мъжа. Но мога да си представя как свекървите гледат бездетните си снахи и как мъжете им ги обвиняват, че ги оставят без поколение.
У нас жена, която не е раждала, все още се смята за нереализирана житейски. Изобщо не искам да влизам в полемика за онези дами, които съзнателно избират за останат бездетни, защото усещам вече как читателите се навеждат за камъни. Всички сме гледали филма "Стадото" на Йълмъз Гюней, а ние сме съвсем леко по-урбанизирани и цивилизовани от онова общество там, щом още генетичното възпроизводство ни е по-важно от родителството.
И това генетично възпроизводство се вменява като единствен смисъл на женския живот.
Непрестижното осиновяване
Към осиновяване се пристъпва само на прага на отчаянието, когато се изчерпат всички медицински средства да се надлъже природата. И тогава се търси бяло русо бебе на три месеца, което по възможност да прилича на осиновителите си. А най-добре да излъжем и всички наоколо, че детето си е биологически наше.
Простете, но при така описаната ситуация, при наличието на 250 000 семейства, които се кълнат, че искат деца, и в същото време на максимум 40 000 изоставени хлапета по домовете, аз започвам да подозирам обществено лицемерие.
Което помага всячески на бизнеса с ин витро, но не си мръдва пръста да направи престижно осиновяването.
Ако се приемат поправките, които ще позволят сурогатното майчинство, аз мога да си представя вече следната ситуация. Бедна жена с ниска сексуална култура забременява за първи път на малолетна възраст. До двайсет е натръшкала няколко деца. Няма образование, няма професия. Живее от помощи и детски надбавки. Но в един момент остава сама и не може повече да се справя. Настанява децата в дом. Продължава да няма пари.
Сравнително заможна бездетна жена й дава 10 или 20 хиляди евро, за да износи детето й. Но не иска да даде същите тези пари, за да осинови изоставените й деца. Майката, зарязала отрочетата си в дом, ще се навие моментално на тази транзакция, защото няма особено много възможности да изкара такава сума накуп.
Другият й вариант е да продаде следващото си бебе. Така имаме три нещастни изоставени хлапета, една безхаберна майка, която си остава безхаберна, и една, която е успяла най-накрая генетически да се възпроизведе.
Как станахме по-добри и по-отговорни след всички тези случки? Как си увеличихме гражданската култура? Да позволиш сурогатното майчинство в България е все едно да узакониш търговията с органи в Пакистан.
Държавата е лош родител навсякъде по света, не само у нас
Не можем да искаме от домовете да гледат децата като в семейства. И който не е готов да осинови изоставено детенце, дори и циганче или мулатче, дори с увреждане, дори и на 5-6 години, хич да не ми се възмущава по принцип.
Преди да се гневиш или да плачеш пред поредното позьорско шоу пред телевизора - запитай се дали би прибрал изоставено дете с увреждания у дома.
Жени, не ви ли се иска поне малко да приличате на Анджелина Джоли, вместо да прекарвате половината си съзнателен живот по болници за оплождане? Похарчете парите си по-разумно, вместо да ги давате на процъфтяващите ин витро клиники.
Направете нещо добро за душите си, не за гените си. И ме отървете от фалшивия патос на Ани Салич, защото и без това шербетът на турските сериали ми е в повече.
По принцип съм съгласна с горе изложеното,но знае ли автора колко от тези изоставени деца са с документи за осиновяване.И колко време се чака за такова дете,дори да си без претенции за пол, възраст и етническа принадлежност?А през каква бюрократщина минаваш?И колко неща доказваш,като доходи,собствено жилище с достатъчно площ и препоръки от близки и познати.И може би заради това на някои им е по-лесно да се пробват до последно.А и не всеки е достатъчно благороден за да направи тази стъпка.
Интересно ми е- а дали авторката би си осиновила дете с увреждане? По домовете може и да има 30-40 хил. дечица, но повече от половината са именно деца с увреждания. И не вярвам, че са много семействата, който заради каузата да бъдат родители и да покажат колко са благородни и отговорни към обществото, биха си осиновили такова дете. Защото за отглеждането му ще отидат много, много повече пари от тези, които биха дали за ин витро процедури или дори сурогатна майка. Или, да си го кажем направо, защото ще си съсипят живота. А колко биха осиновили нормално дете, но циганче? Вярно, важно е в каква среда расте детето, но и проблемът със заложения генетичен код е налице. На човек му е заложено да иска да се възпроизведе. Не да получи едно дете наготово и да го отгледа, а сам да го създаде и да го отгледа. Актът на сътворението. Идеята да оставиш именно твоите гени след себе си. Затова аз не бих била толкова крайна в мнението си за хората, които искат свое дете.
За авторката имам само две думи - КУХА ЛЕЙКА. Да седне да обясни дали тя самата е имала репродуктивни проблеми, и дали се е опитвала да осинови дете в България. След това да дава акъли на хилядите семейства с подобен проблем, минали през години мъки - независимо дали в опити да имат тяхно биологично дете, или да осиновят такова. Много е лесно да цвъкаш глупости. Този сайт доста ми падна в очите.
"Не й отговорих, защото не знам какво преживява, но определено не съм съгласна с нея." - Ей това изречение показва колко и е умствения материал на александринка. Как може да си съгласен или несъгласен с нещо, което не си преживял и не разбираш.? Как може някой да си позволява да дава акъл на хората с репродуктивни проблеми, при положение, че никога не е бил в тяхното положение? Как може да се обажда някой, който си няма идея какво е да осиновиш дете, и даже и не се замисля какво точно е това. На никой не пожелавам да има такива проблеми, но ако си нямал, няма как да знаеш какво се преживява. Ако не си тръгнал да осиновяваш дете, да имаш четири "предложения" и да трябва да избираш на кое да се опиташ да дариш щастие, а другите да трябва да останат там където са - няма как да знаеш, че това е по-трудно и от пет инвитро процедури, и не се измерва в пари. Осиновяването да излезело на дневен ред - какво точно значи това? Да рекламираме по телевизията може би... торба празни приказки от хора, дето си нямат идея за какво пишат.
Подкрепям повечето позиици на авторката, но. Не мисля, че е редно да се вменява вина на семейство, което предпочита детето да носи собствените гени на родителите, вместо да се грижи за захвърлените чужди деца. Решението да имаш дете НЕ Е общественополезен труд все пак - до него се стига по лично желание. Иначе, дай да кажем на хората да спрат да си раждат деца, защото видите ли има много за осиновяване.
90% от децата по домовете за сираци са цигани. Мисля че това слага точка на всякакви дискусии по нататък по темата.
Малко в повече е личното отношение и осъждането, но като оставим това, гледната точка в статията е добра. Тези неща трябва да се кажат. И да, "надлъгване на природата е".
Много благодаря на Ico_ и Pavur Pezev, че първо ми спестиха огромното писане, което буквално щеше да залее този материал и второ, че имат подобна позиция, която лично за мен прави чест на българския мъж. Най-странното в този материал не е самият той, а коментарите под него. И още по-странно е, че съм напълно съгласна с мъжките мнения и пагубно изумена от дамската част. Мили дами, срамувам се, че сте до някаква степен представителна извадка на образованите жени в България. Срамувам се, че някой по презумпция, може да реши, че тези мнения са достоверните за нашата родина. Срамувам се, че жена е способна да отрече правото на друга жена да изпита най-светлото, най-благородно и най-възвишено нещо в живота, а именно светостта на майчинството. Срамувам се, че българска жена, живееща в 21 век отрича сугоратното майчинство, доказало своята ефективност навсякъде по света. Срамувам се, че се наричате съвременни жени. Срамувам се, че да приличаш на Анджелина Джоли и Мадона се превръща в сатанински култ. Тези мили дами НЕ ОТГЛЕЖДАТ САМИ ДЕЦАТА СИ. За целта имат цял отбор детегледачки, тъй че колко добро правят тези световни звезди, осиновявайки деца от цял свят и изтръгвайки ги от естествената им среда е един съвсем отделен въпрос. Да се сравнява осиновяването и да се съизмерва броя изоставени деца с репродуктивно предизвиканите двойки е нещо повече от низост - чисто престъпление срещу личността е. Просто още едно мнение.
Стига бе, Виктория Миланова...предполагам поредната ти провокация )
Най потърпевши в случая са изоставените деца, за които не са виновни хората с репродуктивни проблеми.Лошите са не тези които НЕ искат да осиновяват чужди деца ,защото не могат да имат свои и защото докато има и най малка надежда са готови на всичко дори и да се надлъгват с природата.А тези които захвърлят децата си в домовете.ПОСОКАТА Е ГРЕШНА.
В голяма степен сте плод на заблуда вследствие на медийни промивки. Нека ви посоча някои от погрешните неща, на които стъпвате в "есето" си. 270 000 са двойките с репродуктивни проблеми в България според проучване на ООН от преди няколко години. Това изобщо не означава, че 270 000 са двойките, нуждаещи се от инвитро лечение, нито означава, че те са обречени на доживотно безплодие. Точно така, както един човек, болен от диабет, ако се остави без лечение, ще умре, а ако се лекува адекватно, ще има нормален живот, така и двойките с репродуктивни проблеми в огромната си част имат нужда от някакъв вид лечение, изобщо не задължително скъпо, дълго и тежко, за да се сдобият щастливо със свои деца. Нуждаещите се от инвитро са върха на айсберга. Инвитрото не е магия, не е насилие над природата, а е просто лечение - както хирургичните трансплантации на органи, както всички останали видове медицина. И обикновено тези двойки успяват да имат свои деца в рамките на средно до 3 опита. Малцина са онези, които водят дълги борби от по 10-20 години - и то най-често причината е, че не са попаднали своевременно на компетентни специалисти, а са били размотавани и лъгани от невежи печалбари - нещо, често срещано в нашата страна, особено в провинцията. Простата аритметика рядко има успех и приложение в сложните житейски въпроси (изключвам покупката в магазин). Абсурдно е да смятате така - 250 хиляди бездетни по 2 осиновени деца средно и закриваме домовете. Просто е абсурдно. Да оставим настрана факта, че е неморално, неетично и политически некоректно. Пълна липса на етичност и човешка съпричастност е да кажеш на група хора - вие сте болни, затова се откажете от мечтата си да се излекувате. Вие сте бездетни, затова осиновете. Всеки сам решава въпроса за собственото си възпроизводство - да го направи или не. Кога, как и колко. Ако можеше обществото да решава вместо индивида относно неговото възпроизводство, тогава щях да Ви предложа един още по-ефикасен начин да закрием домовете за сираци - да стерилизираме основния контингент, който ги пълни! Схващате ли аналогията между моето и Вашето предложение? Да се възпроизведеш генетично е основен човешки инстинкт. Напълно излишно е да бъде окачествяван в обиден и негативен смисъл като егоистичен, защото той по своята природа е такъв. Ако не беше егоистичен, нямаше да съществуваме като вид. След като всички хора без репродуктивни проблеми раждат свои деца и сигурно има буквално единици, които се отказват от правото на възпроизводство, а са осиновили чужди деца - откъде накъде те ще дават предписания на хората с репродуктивни проблеми да се откажат от възпроизводство? Откажете се вие, като знаете толкова?! Ако нямате още деца, драга Долчевита (а подозирам, че нямате и сте още доста млада) - донякъде мога да Ви оправдая в мисленето Ви. Но ако имате деца и призовавате останалите да се откажат от това свое право - толкова по-зле за начина Ви на мислене. За Анджелина Джоли вече са Ви отговорили. Прочетете писмото до медиите на една майка, която отглежда сама дете с увреждания и после елате пак да ми агитирате средния българин да осиновява чужди деца с увреждания в България! Морето не е до колене, ще порастнете и ще го разберете. А дотогава апелирам да си запазвате мислите за себе си или да ги споделяте в тесен кръг в компанията, а не да ги популирате из де-що видите Интернет сайт. Не сте особено интересна, нито имате капацитет за анализатор. Освен да разстроите няколко бездетни жени, друго не можете да постигнете.
Много ми нагорча... Аз и мъжа ми, защото за мен стерилитета е проблем на двойката, бяхме "развалена стока" няколко броя години! Ние преборихме най-голямата трудност два пъти и никога, повярвайте ми госпожо Виктория, никога няма да кажа на децата си "Аз какво изтърпях, за да те родя!"Ще им кажа с колко любов са създадени и колко слънце и неизмерна радост внесоха в нашия така тъжен дом преди! А какво се е случвало в душата ми, в душите ни, през този период няма как да знете защото нямате такава! А да си правите слоблутственни упражнения върху и без това така ранимите хора като нас, е цинично и много жалко! Ние всички ходим по-тази земя и имаме правото да родим или открием децата си, без някой непременно да ни натрапи пътя към тях!
За да придобиеш нещо, първо трябва да дадеш нещо от себе си. Чак след това идва всичко друго по природен нагон, егоизъм и себичност... Духът побеждава материята.
Аз съм мъж с репродуктивни проблеми. Както някои от коментиралите вече са споменали, "Practice what you preach". Когато авторката осинови дете, тогава да дава съвети. Това, че тя 'може би' няма репродуктивни проблеми, не е причина да се дърпа, защото има много по-сериозен проблем - черна дупка в главата и в душата. Така се случва понякога, когато едната дупка няма проблем, то налягането избива от другите Бих искал да благодаря на Ico_, LiNa & jam за коментарите - вие доказвате, че все още има стойностни хора в БГ! Относно надлъгването с природата: Искам да напомня на авторката и на всички, които я подкрепят: Не забравяйте, че това 'надлъгване' ние, човешката раса, сме го започнали много отдавна. Не забравяйте в какъв свят живеем, в какви градове, с какво замърсяване. Навиците на съвременния човек, начина му на живот - всичко това ни е отдалечило от природата толкова много, че да не можем да оцелеем без наука и медицина. Поне това поколение, следващите може и да успеят (ако им се наложи). И не на последно място, не забравяйте КЪДЕ живеете. Тепърва ще се наложи на всички вас да се сблъскат с нашето мило родно здравеопазване, с пенсионната ни система. Мислите си, че спазвате хигиенни навици, че имате сексуална култура, поне що се касае до ползването на презерватив? Не се притеснявайте, вашият зъболекар не мисли така. Може да ви зарази с HIV като едното нищо, без да иска, разбира се. Тогава ще ви се иска държавата да ви помогне в надлъгването с Майката Природа. Не искам да се сещам колко хора около мен се разболяха от рак, и си отидоха - и на тях им се искаше да може някак си да имат втори шанс, но надеждата ги подмина. Майката Природа бе безмилостна към молбите им. Такива случки се случват прекалено често, ежедневно дори, затова, нека да се опитаме да помислим какво е от другата страна, преди да постваме всяка шизофренична мисъл, която реши да ни споходи. Толкова за Майката Природа. И последно, пак за осиновяването - не знам колко от вас са си представяли (не казвам правили, а само представяли как извършват) такова благородно дело, но аз лично не съм способен на тази саможертва. Само като си помисля, че може да попадна на дете с гените на авторката (или поддръжниците й) - по-голямо наказание от това, няма накъде. Period.
Авторката е изказала мнение от перспектива издигната над ограниченията наложени от нрави и инстинкти. Повечето коментари обаче са на хора засегнати от темата и е нормално мненията им да са продиктувани от емоции. Егото винаги е било водещ фактор. Оставаме си несъвършени животинки водени от механизми заложени от природата.