След няколко дни на блъскане по тъпани и дразнене на местните жители, протестиращите на Уолстрийт най-накрая предизвикаха гнева на Ню Йорк. Около 700 души бяха арестувани през уикенда и кметът на мегаполиса Майкъл Блумбърг злокобно се закани да разчисти улиците от протестанти.
Те организираха нелошо шоу, но общото усещане е, че не успяха да спечелят скептично настроеното население. Предвид мащабите на американската икономическа и политическа криза, това е изненадващо. Но пък и протестиращите и тяхното послание са обречени на провал. Има нещо странно неамериканско в тях.
Протестиращите разчитат на народното недоволство, но са само професионални агитатори
Социологическите изследвания показват, че над 2/3 от американците смятат, че корпорациите и банките имат твърде голяма власт. И те са прави.
Например либералният коментатор Сали Кон изтъква, че "членовете на комитета към Конгреса, ангажирани с договарянето на двупартийно решение за намаляването на дефицита, са получили $41 млн. от финансовия сектор за времето на престоя си в Конгреса... Поне 27 настоящи или бивши съветници на членовете на комитета са работили като лобисти за интересите на финансовия сектор."
Конгресът се е превърнал в под на борсата, на който влиянието се купува и продава срещу дарения за кампании. Крайно време е някой да вдигне бунт.
Но протестиращите на Уолстрийт са погрешните хора, които да го направят. Обиколилата Twitter снимка, на която е показана жена до знак с надпис "Корпоративни използвачи!", която бива заснемана с IPad, разкрива сърцевината на проблема.
Никога не вярвайте на политическата реторика на младите бели хипита: тя е подкопана от огромното им богатство и абсолютната им откъснатост от реалността. Те пътуват по света от бунт на бунт - борейки се за кауза на всеки континент. Те може да имат диетата на северноафрикански селяни, но тези разглезени младежи са професионални агитатори, финансирани от щедри попечителски фондове.
Протест, който преминава като карнавал, без жертви и без сериозни каузи
Едно от нещата, които са особено дразнещи в движението им, е търсенето на удоволствие в него. Този протест, като безброй други, се описва като притежаващ "карнавална атмосфера". Това не го ли прави по-малко революционен?
По време на "Червената заплаха" през 1919-1920 г., Америка е била разкъсвана от стачки на профсъюзи и бомби на анархисти. Сблъсъците между тълпите от работници и националисти в Кливланд, Охайо са били прекратени единствено от масирано полицейско присъствие.
Тогава загиват двама души, 40 са ранени, а 116 арестувани. Сравнете тази мрачна, лишена от ликуване борба за правата на работниците с този отчет за протестите на Уолстрийт, които за кратко набъбват, когато се разчува, че Radiohead ще свирят в парка "Зукоти":
"Докато стотици хора бяха на палатков лагер на площада по време на двуседмичната седяща стачка за социални промени, онлайн съобщение, че Radiohead са на път към мястото на протеста, задръсти площада.
"Всъщност мисля, че е малко абсурдно," казва 20-годишен младеж с раста-прическа, който се представя като Пигпен. "Единствената причина, поради която 500 души са тук, е защото те смятат, че Radiohead ще бъдат тук"."
В крайна сметка появата на Radiohead се оказа измислица и тълпата се пръсна. Според New York Daily News "организаторите бяха засрамени."
По-големият проблем на протестиращите е, че кредитният срив дискредитира наравно левите и десните политици. И двете страни са взимали пари от Уолстрийт, и двете страни са допринесли за финансовото му затъване. През 2008 г. (по време на предизборната си кампания) Барак Обама е получил повече пари от хедж фондове и служители на банки, отколкото от която и да е друга група.
И действията му на поста му произлизат директно от самите финансови институции, които той нонстоп критикуваше по време на изборите. По време на неговата администрация Федералният резерв дава $3.3 трлн. финансова помощ на отвъдокеански корпорации, без да се интересува за какво са им нужни тези пари.
Американският либерализъм се е превърнал в нарицателно за монополистичен капитализъм. Той подкрепя Уолстрийт и големите производители, гарантирайки, че те няма да потънат.
Същевременно той осигурява милиарди долари на предприемачи, държавната администрация и получателите на помощи като част от стратегия, която абсурдно бива наричана кейнсианска.
Както отбелязва The Commentator, в Западният свят тромавата, интервенционистка левица е виновна за икономическите трудности, защото пречи на естествения цикъл на свободния пазар. Капитализмът не е нужно да бъде изоставян. Той трябва да бъде пуснат на свобода.
Защо Чаеното парти е по-добрата алтернатива на статуквото
Сравнете безцелните протестиращи на Уолстрийт с простонародната ловкост на Чаеното парти. Движението започна от обикновени хора, които мразеха корпорациите също толкова, колкото и правителството. Те са изпитали кошмара на просрочени ипотеки, или на отваряне на магазин на голяма верига на другия край на улицата, който убива техния бизнес.
Те знаят, че финансовите помощи са гласувани в резултат на действия на финансови лобисти - и мразят всеки конгресмен, който е гласувал в подкрепа на помощите. Те са това, което романистът Чилтън Уилямсън някога беше нарекъл "Кънтри-уестърн марксисти".
Това, което ги отличава от протестиращите на Уолстрийт, е културата. Те са разпознаваемо американски и като издеали, и като външен вид. И те разбират, че американците не желаят свободният пазар да бъде притиснат от пореден социалнодемократически договор.
И най-доброто от всичко - Чаеното парти няма да излезе на улиците, за да получи това, което иска. Тя разбира, че пътят към реформата на Уолстрийт започва в избирателните урни. Чаеното парти е американска визия за бъдещето - докато простестиращите на Уолстрийт са ужасно напомняне на миналите грешки.
