Kъм името му може да бъде тагнат неологизмът think-tank във всичките му смисли - зависи от гледната точка на тези, които го припознаха като "автентичен, самосъздал се граждански активист от англосаксонски тип" (Харалан Александров) или на обявилите го за "типичен Остап Бендер, който ще си изпати" (Божидар Димитров).
Като внезапно нахлул в казионното ни медийно пространство преди повече от две години, най-общо казано хуманитарният експерт Гамизов успя да се сдобие със синдрома на перманентното внимание, оставяйки след себе си гъделичкащи конспиративното мислене легенди - и изключително крайни чувства и мнения.
На (Skype) въпроса къде е в момента, отговаря, че предпочита да замълчи и добавя в типичен стил: "Новото винаги е недовършеното старо. Не съм се спрял и за минута."
BG Positive моделът му се крепи най-вече на осъзнаването на смъртта на фетишите в съзнанието (като този, че ЕС е зает с грижата за българското добруване). "Време е да се пробудим и да видим, че утринта е мрачна, но можем да направим деня си слънчев", казва Гамизов, според когото българите, макар бедни и загубили пътя, са едни много хубави хора, които могат всичко.
Личността
Въпросът е съсипващ... Личности са тези, които успяха да устоят на изкушението да вярват в лъжите, с които са засипвани ежедневно.
И успяха да запазят ума си честен и критичен - независимо от кого са изречени тези лъжи и колко авторитетен е този глас.
Лъжите са много съблазнителни и обещават - срещу вяра в тях, спокойствието на примирението с кошмара около нас.
Лъжи като тези на Европейската комисия от времето, когато ни обяви за готови за ЕС с всички произтичащи задължения и права. Или сега - когато обяви репресията върху разделението на властите за политическа воля за борба с престъпноста.
Лъжи като тази на Джордж Буш, че Сергей Станишев е Mr Clean.
Мега лъжи като измамите АЕЦ "Белене", Марица Изток 1 и 3, странната приватизация, която замени държавната липса на пазар с частна такава... или това, че има идеологически различия и житейски практики сред политиците в България.
Трябва дълбоко да се възхитим от това малцинство българи, които отказват да са част от лъжата и така запазват шанса на нацията за по-добро бъдеще.
Събитието
За мен това събитие е много лично, отрезвяващо, недефинируемо като дата - и ми трябваха месеци, за да го възприема.
И то е осъзнаването на дълбоката самота и изолираност, в която се намира българското общество при всеки негов стремеж към истинските ценности на демокрацията.
Осъзнаването, че тези, които са ни приятели - като САЩ и силните държави в ЕС - всъщност лицемерно насърчават най-лошото в българското общество, защото се възползват от него с класическото лицемерие, че историята се пише от победителите и че мнението изказано от тях е от крайна инстанция и не подлежи на критика.
За мен лично това отрезвяване е положително. Говоря за смъртта на фетишите в съзнанието. Защото фетишът, че САЩ или някоя държава, или чиновник от ЕС от сутрин до вечер мисли за българското добруване, е мъчителен като терминална фаза на раково заболяване.
Време е да се пробудим и да видим, че утринта е мрачна, студена и тъжна - но можем да направим деня си слънчев и щастлив.
Просто трябва да се потрудим. За себе си, децата си, техните деца и тези, които още дори не можем да си представим, че ще се родят.
Явлението
Масовата култура сега е нещо като социалистическата масовка за спане по театри и концерти.
Ежедневното практикуване на правилното за сметка на лесното трябва да е нашата култура.
Проблемът е, че правилното винаги е съпътствано с много усилия и е далеч от културата на порнографията, която е отлично представена в България от чалгата, шкембе чорбата и евтиното забавление.
Но има достатъчно хора, които "прогледнахме" и повече не искаме да живеем в лъжи. Искаме си живота такъв, какъвто си го направим.
Повече не искаме да определят живота ни полуидиоти, които се събуждат по посолствата и започват деня с антидепресант, погълнат с водка.
Българите, макар бедни и загубили пътя, са едни много хубави хора, които могат всичко.
Време е народът да вземе торбата за боклук и да пъхне там сегашния "елит". После ще е лесно, защото всичко ще е продукт на естествени процеси.
Откритието
Откритието е колко много хора са устояли на описания по-горе кошмар. И колко много обичат родината си.
Като глобализиран човек, бях наистина изненадан от тях - и себе си. Винаги съм мислил, че светът е станал малък и мога да живея навсякъде. Оказа се вярно и не. Защото не мога да бъда щастлив навсякъде.
Явно понятието патриот не е само дума - да уточня, че патриот е пълната противоположност на националист.
Конкретно, сред нещата, заради които човек може да се чувства щастлив в България, е съвършено чистата разделителна линия между доброто и злото като философско понятие.
Тук всеки злодей дава всичко от себе си. Но красивите хора по улиците показват колко силен е животът въпреки всичко. С мъдроста, с която говорят с мен понякога...
Нацията иска да си върне достойнството. Наистина сега й е трудно след поредната "вълна" от безумци в лицето на продължението на Иван Костов и Георги Първанов - Цветан Цветанов... Но това е само част от "проглеждането".
Творбата
Филмът "Георги и пеперудите" на Андрей Паунов.
В този филм е всичко, което не искам и искам да се случва в обществото, в което живея.
В него е събрана цялата простота на страданието и на противопоставянето на това страдание.
И нещо много важно за мен - доброто намира сили и е живо дори на невъзможни места.
Повратната точка
...за България не е достигната и може, като всяка повратна или кръсто-съдбовна точка, да ни предложи път към мрака или светлината.
В този момент ние се стремим с всички сили да не позволим след десетки години мрак, зазоряването в българското общество да продължи към слънчевия ден.
Сигурен съм, че много от нас се страхуват какво ще видят на дневна светлина и как самите те ще изглеждат и ще се чустват под нея.
Може би България наистина е свърталище на духовен вампиризъм и светлината е смъртоносна за него. Пак ще кажа, че само от нас зависи какво ще се случи.
Незабравимото
...е в личен план. Прибирах се отнякъде преди години, дълбоко разочарован и отчаян, след среща като от филм, на която се бяха случили неща, по-гадни от най-перверзната фантазиия за теоретиците на конспирациите.
Светът изглеждаше като едно отвратително място, в което на мен и нацията, към която принадлежа, ни е отредено място в един от най-тъмните ъгли.
И тогава в самолета си поговорих с един много възрастен човек - оказа се, че ме познава, защото е с български корени и се интересува много от България. Каза ми нещо, което никога не забравям, цитирайки един антикомунистически лидер: "Никога не позволявай на съмнението да се загнезди в сърцето ти..."
Поздравления за посления коментар!Ето и допълнителна информация - Гамизов отказва да плаща за действия от рубриката "Кипи безсмислен труд".Малко,преди да прочета информацията за това,как почитателите на тази рубрика го съдят,за да го принудят да им плати,защото имали договор,обяснявах на един всезнайко, че е добре,преди да се залови да действа,да е максимално информиран.Иначе действията му са неадекватни,а усилията му да представи свършеното за постиг- нала задачите си работа - смешни.Но грамадната част от българското племе е свикнало да пита колко ще му дадат/!/,когато отиде "на работа".Да сте чул/а за такива,които да питат какво ще вършат,а после - за възнагражение /не за дава- не!/ за свършеното? Има и други неща,които прочетох,някои - поне смущаващи.Ако трябва да лепя етикет - няма подходящ,а тези,които прочетох,преценявам като необосновани и традиционни /в затъпяващия смисъл на думата/.
Запалваш ме на интересна тема. Аз не обичам да работя на заплата, но практикуването на свобода си има рискове и се е налагало да се наемам за "ратай" (обикновено "сезонно"). Странното е, че и от другата страна, тази на работодателя, чуваш въпроса "колко ще искаш (подразбира се заплата на месец)" често преди да са ти "прегледали зъбите" и почти винаги преди да са ти обяснили какво точно ще правиш, а аз разпитвам ли разпитвам за методите на работа, технологии, култура на организация и на всяко изречение напомням, че ако засягам без да искам фирмена тайна все можем да намерим начин да обсъдим каквото ме интересува по начин, който няма да я разкрие, но все ме връщат към въпроса "колко ще искаш". Случвало се е да кипвам и да обяснявам как ако работя с идиоти ще искам глоба "психиатрична помощ" и че как ако ми е интересен проблема мога да се огранича и с минимума, който ми е нужен, но не мога да го знам категорично въпреки 6-тото си чувство. Мисля, че е ясно посланието - проблема е преминал от двете страни. Българския пазар не само не предлага труд ами вече и не търси, в почти всяка "фирма" с по-корпоративен вид имаш чувството, че търсят топли тела и мениджъри, да не забравяме мениджъри! За съжаление същото срещам и в повечето чужди компании наемащи хора у нас, а и в чужбина (запада имам пред вид) това някак си взе да се случва все по-често напоследък. Боя се, че обсъждаме не български проблем, а проблем на цялата култура на северната част от западното полукълбо. Не знам как ние българите прихванахме толкова бързо точно упадъчните качества на онези, към които се присламчихме, но май имаме дарба за това. Лошото е, че това е затворен кръг, в големите организации има йерархия и веднъж пропита с такава нагласа започва да вижда различните като опасност, без значение дали цялото, към което принадлежи е в крайна сметка осъдено на гибел по тоя път. В крайна сметка нима глистите мислят за животното като за дом, който да опазят - екологията изисква сетива, а пък в червата от тях няма много смисъл.
Посредствен човечец си е Гъзобрък Гамизов и това си е. Не е и чувал за Интернет бизнес и затова не можа да проумее, че аз съм пионер на Интернет бизнеса. Да, и Бата е бил занаятчия, ама след това... Какво ли се занимавам с тоя "пич". Той наистина е откровен лъжец, манипулатор и фразьор. Гъзобрък няма нито моя интелект, нито моето образование, нито моето обществено положение. И което е най- важно: той няма и никога няма да има моята класа, моето ниво и моя формат. Той е и ще си остане един дребен и доста противен Андрешко от циганската махала на Европа. Послепис: ама добре го употребих, а? Направо си избърсах гъза с него. Направих си чудничък безплатен PR на негов гръб.