В продължение на 75 години учените наблюдават един любопитен факт: ако плъховете и мишките приемат 30% или 40% по-малко калории от обичайното, те живеят между 15 и 40% по-дълго от обикновеното за техния вид.
Това откритие предлагаше надежда на човечеството, че собствената ни продължителност на живота би могла да бъде увеличена някой ден, давайки възможност на все повече хора да живеят над 100 години. Като в Библията.
Ново проучване обаче попарва тези надежди - макар да предлага някои насърчителни открития за здравето
Сред колония от маймуни резус, проследявана над 20 години, животните, чийто прием на калории е бил ограничен с 30 на сто под нормата, реално не живеят по-дълго в сравнение с маймуните, които приемат нормални количества храна. При все това, тази диета предлага ясни предимства на животните, значително намалявайки риска от ракови заболявания.
Наблюдава се "известно разделение между това, което наричаме "продължителност на живота" и "продължителност на здравето" - те не са едно и също нещо," коментира Рафаел де Кабо, експериментален геронтолог към Националния институт по застаряването в Балтимор и водещ автор на проучването.
Докладът, публикуван онлайн преди дни изданието Nature, твърди, че това, което се е доказало като истина за гризачите и други животински видове, не е валидно за приматите (в това число и хората) - или поне при условията, в които са изследвани. Направените открития вероятно ще разочароват хиляди хора, които спазват строг хранителен режим на ограничение на калориите с надеждата, че ще отложат срещата си със смъртта.
Ала резултатите успяват и да озадачат някои учени
Настоящите наблюдения силно се различават от изводите от друго проучване на колония маймуни, проведено през 2009-а в Уисконсин, което открива, че ограничението в приема на калории води до предпазване от някои болести, свързани с възрастта - като диабет, рак и сърдечни заболявания. Освен това проучването демонстрира тенденция за по-дълъг живот при маймуните на диета, след като са отчетени всички причини за смърт.
Разгадаването на това дали генетичният произход на маймуните, естеството на диетата или нещо друго е повлияло на несходството в резултатите, би могло да предложи важна информация за начина, по който действа ограничението на калориите, обяснява Де Кабо.
При по-малко храна, маймуните са по-здрави, но все пак не живеят повече
Новото проучване проследява 121 мъжки и женски маймуни в Националния здравен институт в Мериленд от началото на 1987 г. Една група от 35 животни - "началната" група, била на възраст между 16 и 23 години, когато стартирало проучването (маймуните от вида резус достигат полова зрялост на 5-7 годишна възраст и живеят до 27 в затворени условия). Останалата част от маймуните включвала малки и съзряващи видове, както и някои по-млади възрастни на възраст до 14 години.
Всички маймуни получавали еднаква храна, ала контролните животни в експеримента могли да консумират колкото пожелаят по време на деня. Останалите имали ограничение да се хранят само със 70% от това, което изяждали дневно преди експеримента.
Сред по-възрастните маймуни не се наблюдавала цялостна разлика в продължителността на живота между животните на диета и свободно хранещите се животни. Това важи, когато се отчитат всички причинители на смърт, както и когато смъртността от болести, свързани с възрастта, била изчислена отделно, откриват авторите.
При все това, и в двете условия продължителността на живота е над нормата
Освен това четири от по-възрастните маймуни на диета и една от контролната група са успели да надминат рекордите за продължителност на живота при резусите, достигайки възраст от над 40 години.
Този факт особено интересува геронтолога Рик Уейндрук от университета Уисконсин в Медисън, който е и автор на по-ранното проучване върху маймуни. "За мен това е наистина важно - че пет животни или са достигнали, или да надхвърлили това, което се смята за максимална продължителност на живота при техния вид," коментира той.
Сред по-младите животни учените не открили някакво предимство при оцеляването за индивидите на диета. И все пак при тях наистина се наблюдават по-ниски нива на диабета и раковите заболявания.
До този момент нито една от маймуните в групата на диета не е била диагностицирана с рак, разкрива Де Кабо, докато при контролната група са се появили шест случая, пет от които са починали заради болестта. Това съответства на проучванията върху гризачи, които също са открили, че ограничаването на калориите предпазва от рак.
Съществуват и други разлики
Маймуните на диета имат по-малко тегло и изглеждат по-млади в сравнение с животните, които се хранят свободно. Освен това те изглеждали "по-млади" и в някои аспекти на метаболизма, съдържайки по-ниски нива на мазнини и глюкоза в кръвта, както и по-ниски нива на холестерола при мъжките животни от всички възрастови групи.
Фактът, че болестите, свързани с възрастта, могат да бъдат избегнати дори ако продължителността на живота остане непроменена предполага, "че здравето и продължителността на живота са две различни неща," твърди Стивън Аустад, биогеронтолог към Здравно-научния център в тексаския университет в Сан Антонио, който е автор на коментарната статия към публикувания доклад.
Това може да се смята за нещо добро, добавя той. "В идеалния вариант бихме оставали здрави до относително висока възраст, след което бихме отпадали по подходящото за това време. Това би било нещо добро. Не искаме хората да живеят все по-дълго, но с все по-влошено здраве".
Може би решаващ фактор е естеството на консумираната храна
Учените не са сигурни как да обяснят защо новото проучване дава различни резултати в сравнение с това от Уисконсин, в което само 13 на сто от маймуните на диета са починали от заболяване, свързана с възрастта, за разлика от 37% смъртност от контролната група маймуни.
Но те имат някои хипотези за това, главната от които е: храната, която получавали маймуните в двете проучвания, е много различна, макар и общите количества белтъчини, въглехидрати и мазнини да са еднакви.
Диетата на животните в Уисконсин се състои от пречистени съставки, смесени заедно, и има високо съдържание на захар, което може би обяснява защо толкова много свободнохранещи се маймуни в изследването развили диабет. Маймуните от Мериленд пък имали хранителен режим, изграден от естествени съставки, които съдържали повече растителни микровещества и омега-3 мастни киселини.
В резултат всички маймуни в новото проучване са като цяло по-здрави, независимо дали поемат ограничен брой калории
Макар че все още е рано да се правят заключения за това дали ограничаването на калориите води до дълголетие - близо 50% от по-младите маймуни са живи и до днес - авторите пишат, че те едва ли ще открият предимство при оцеляването в края на краищата. Ала все още е възможно да го направят, заявява Де Кабо, особено ако разликата в раковите заболявания се изостри още повече.
Ако това за глада беше вярно, гладуващите в африка да живееха вечно.