Още преди да дойде на власт, ГЕРБ обяви, че веднага след като спечели изборите, ще направи реформа в сектора на националната сигурност и ще оформи законодателна рамка на специалните служби, в която те да са най-сетне финансово прозрачни и обществено контролирани.
След като взеха властта, управляващите обаче изведнъж се отказаха от това си обещание. Първо си намериха оправдание, че това отлагане се налагало, за да не се карат с тогавашния президент Георги Първанов, който бил ревнив към разузнаването и Националната служба за охрана (НСО) и затова щели да изчакат да му свърши мандатът.
И тъй като те били готови с нещата, веднага щели да направят реформата. Скоро ще стане една година, откакто Първанов не е президент, и законодателна рамка за специалните служби, и реформа в националната сигурност пак няма. Затова пък има първи голям терористичен акт срещу чужди туристи, служби с намалени наполовина бюджети, обезверени служители, кадрови кадрили,
липса на всякаква прозрачност
И накрая, само преди дни правителството изведнъж избълва едновременно четири законопроекта, които шумно обяви, че се пускат за обществено обсъждане. Че щели да се анализират с хора и колективи, че всеки можел да направи предложения и бележки. Няма как да не се отбележи, че по този начин властта все пак изпълнява донякъде обещанието си и поне ще предизвика някаква дискусия за сектора, който определено влиза в много опасна спирала.
Достатъчно е да се отбележи, че дейността на Национална служба за охрана (НСО) и Национална разузнавателна служба (НРС) в момента е регламентирана в само два члена и то в преходните разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили. От години има обещание, че ще има отделни закони, но до този момент такива няма. Досега всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше от президентите като посегателство към техните правомощия. Затова дори показването на някакви проекти е все пак поне стъпка.
Друг е въпросът какво обещаваха от ГЕРБ в съдържателен план, какво се получава на практика.
Четирите проекта включват варианти на закон за системата за защита на националната сигурност, закон за военното разузнаване, закон за Национална служба за охрана (НСО) и закон за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), която би трябвало да замени сегашната Национална разузнавателна служба (НРС).
Първият законопроект се води основополагащ
Включително това се твърди и в "доклад на Цветан Цветанов - зам. министър-председател и министър на вътрешните работи пред заседание на Съвета по сигурността, 9 ч., 5 септември 2012 г., голяма заседателна зала на Министерския съвет". "Основна част от общите положения в проекта са и изчерпателното изброяване на общите принципи, на които се основава управлението и функционирането на системата.
Сред тях, като утвърдени в съвременната ни история принципи, бих искал да посоча принципа за сътрудничество с гражданите, принципа за прозрачност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност и принципа за ефективен контрол при планиране и изпълнение на дейността по защита на националната сигурност", казва още Цветанов, който е и зам.-председател на ГЕРБ.
Нека видим за какво става дума в проекта в действителност. Така национална сигурност вече ще е "динамично състояние на обществото".
И то не какво да е, а такова, "при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети".
Още по-безумно
е и определението за "посегателство срещу националната сигурност". Това са "целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България". В тази графа може както да се включва каквото и да е, така и да се изключва всичко, и то при силно размита или направо липсваща отговорност.
Затова пък в проекта управляващите затварят цялата "система за защита на националната сигурност" в контролирани от тях служби и структури. Така тя ще включва единствено МВР, министерствата на отбраната и на външните работи, ДАНС, ДАР, военното разузнаване, НСО и армията. В същото време изобщо не става ясно например защо НСО е вкарана в тази система, след като нейната функция е охранителна.
Общото управление на системата за национална сигурност ще се осъществява от Министерския съвет, като това ще става чрез Съвет по сигурността, който се ръководи от премиера.
Всъщност този съвет ще е върху основата на сегашния премиерски съвет по сигурността. В проекта обаче се предлага в новия му вариант да има само един състав, а не както е досега - основен и оперативен. Предлага се членове на съвета да бъдат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на външните работи, министърът на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на служби от системата за защита на националната сигурност.
Не се предвижда зам.-министри да бъдат членове на съвета
Предложено е също така членове на съвета да бъдат двама представители на администрацията на президента, изрично определени от него с указ. Предвидено е самият държавен глава винаги да може да участва лично в заседанията на съвета. Член на съвета може с изрично оправомощаване да възложи на свой заместник да го представлява по време на заседание. В проекта на закон не се предвижда ограничаване на заместника в правото на гласуване.
И тук идваме до въпроса за контрола. Според авторите на проектите в тях се предлага Народното събрание да осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" към министъра на отбраната чрез своя постоянна комисия.
Съставът на комисията обаче щял да се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. И това съответствало "на принципа за поемане на политическа отговорност в съответствие с резултатите от избора за Народно събрание". Според авторите в проектите било "регламентирано и правото на гражданите и техните организации да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права".
Колкото и обаче човек да търси нещо като механизъм за граждански контрол в предлаганите документи, дори повей на такъв не може да бъде открит. Затова и остава някак усещането, че проектите са само къса законодателна писта към една възможна скрита диктатура чрез сектора за сигурност.
Иначе с пакета от проектозакони
премиерът и президентът са на път да си поделят две от
основните специални служби. Цивилното разузнаване, което сега е Национална разузнавателна служба (НРС), а ще стане Държавна агенция "Разузнаване", отива към Министерски съвет, а Националната служба за охрана (НСО) остава към държавния глава.
С проекта за закон за ДАР се предвижда тя да се ръководи от генерален директор, който се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 5 години. На тази служба президентът например вече ще може да дава задачи само след съгласуване с премиера. Иначе държавните органи, служби и организации ще са задължени да осигуряват на агенцията безплатен достъп до информацията, с която разполагат.
Регламентира се възможността разузнаването да използва специални разузнавателни средства, "прикрития на Агенцията като юридическо лице, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието", като и да съставя документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители. Все неща, които прави и сега, но без законово разписване. Тези неща могат да се правят и от военното разузнаване. От пакета проекти става ясно, че то запазва своята самостоятелност и остава на подчинение на военния министър. Имаше
идеята двете разузнавания - военното и цивилното, да се слеят,
за да се избегне припокриване и харчене на пари за едно и също нещо, но тя засега е изоставена.
Прави впечатление, че в проектозакона за ДАР например "в интерес на националната сигурност спрямо Агенцията не се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация, относно информация за служители на Агенцията или за оперативно-разузнавателните дейности на Агенцията". Иначе пък се предвижда създаването на специална фигура - инспектор, който да следи за харчовете на специалната служба.
В проекта за закон за НСО пък са преписани сега действащите наредби за дейността й. Сред тях е например позволението те да използват оръжие дори при защита от опасни животни, както и да могат да вземат проби и образци от храните и напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории. Освен това те ще имат и
законова възможност да спират транспортно средство "чрез неговото повреждане,
когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора". И тук някъде човек се чуди за какво всъщност става дума. Още по-голям е стресът обаче, като се разбере, че в проекта за закон за НСО е предвидена глоба от 80 до 300 лв. за всеки, който не изпълни разпореждане на служител на НСО.
Ако пък някой им пречи да опитват и проверяват храната на някой пазен от тях властник, глобата става от 500 до 2000 лв. Ако представител на публичен орган пък откаже информация на офицер или сержант от НСО, го заплашва глоба от 200 до 500 лв. Картинката се допълва от разпоредбата, че "който противозаконно пречи на служител от НСО да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.".
А накрая всичко се довършва с това, че "ръководителите на държавните органи, организациите, ведомствата, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не изпълняват задълженията, предвидени по този закон, се наказват с глоба в размер от 200 до 2000 лв.".
Или иначе казано, ако някой е имал съмнението, че парламентът, а не сержантите и офицерите от н-ската служба и службичка управляват държавата, сега вече да бъде сигурен.
Страхливците и глупците чувстват сигурност само, ако владеят всичко и всички ...