*Оригиналното заглавие беше: Сдружението "Аз обичам България" и правото ни на отговор". Но от Сдружението се обадиха, за да уточнят, че позицията, изразена от Мария Маркова, е в лично качество и не ангажира Сдружението.
Уважаема редакция на Webcafe.bg, изключително много ме радва това, че като едни истински журналисти, като отразители на реалността, сте поместили личното си мнение на топ-страницата в сайта си. Много ви благодарим за подробният анализ, за добрите идеи и за рибата.
Група ентусиасти и община Свиленград сме се събрали да правим нещо - тъпо или не - това ще решат хората, които ще имат възможност да даряват, или да не даряват. Ние заставаме с имената и лицата си, а вие се криете зад "Екип" (група съветски специалисти). Екип да пише мнение е доста смешно и жалко. Ако се опитаме да намерим себе си, не в частност, а като цяло, може би ще успеем да излекуваме от генетично предадените ни болести. Проектът ни е с психотерапевтичен ефект. Опитайте се да вникнете по-дълбоко в него.
Но тук проблемът не е в неразбирането на каузата. Друг е. Всеки възприема света според хоризонта си - всеки, който вижда 133 метра комплекси в паметника на Апостола, явно се бори със същите в ежедневието си. Изпитвам нужда да ви го кажа и по-простичко - нещата, които виждаме, са нещата, които сме. Което идва да каже, че положението в България е почти безнадеждно. Ние виждаме надежда, следователно ние сме надеждата. Докато за вас "Надежда" е просто квартал в София.
Мисля, че не сте схванали идеята ни. Ако дух и материя не вървяха ръка за ръка, мили хора, нямаше да ни има, нас, хората. За вас не знам - родните ни медии са като зомбита - отдавна умрели, те бродят бездушно и се хранят с хора в един гаснещ свят. Гаснещ, защото не само българите спят. Целият свят спи на фона на ужасен шум, което само по себе си е доста впечатляващо.
Колкото до големият червен бутон НАПРАВИ ДАРЕНИЕ - ние ще събираме пари за паметник - какъв да е този бутон?! Малък и заврян в гъз като самочувствието на българите ли?!
Този текст излиза изпод ръцете на новото поколение с една-единствена цел - да ви каже, че едно поколение съставено предимно от лизачи, доносници и роби не може да диктува, може само да си записва! Крайно време е да престанете да ни занимавате с личните си драми и интереси. Професията ви се обезсмисли, откакто се превърнахте в обслужващ персонал.
Уважаваме мнението на обикновените хора, но вие като едни зависещи от рекламодатели и благодетели люде, по-добре си мълчете. На новото поколение никой не му дърпа конците.
С огромно съчувствие и любов.
