В дългия списък със съвременни страхове кръвожадните извънземни може и да не попадат в челото на списъка. Имаме по-непосредствени поводи за опасения: от тероризъм и биоинженернa глобална епидемия до ядрен апокалипсис и природни бедствия.
И все пак идеята за съществуването на алтернативни форми на живот във Вселената присъства на много места в масовата култура.
Извънземните често биват представяни като зли нашественици, които са решени да дойдат на Земята, за да всяват хаос - образ, който отразява нашата собствена човешка история и конкретните примери за колониална експлоатация.
Доколко реалистични са тези сценарии, като се базираме на познанията си по астрономия?
Стивън Хокинг е един от многото, които твърдят, че трябва да бъдем много внимателни по отношение на агресивните извънземни - и всъщност трябва да сме максимално предпазливи, така че да не разкриваме присъствието и местоположението си на хищнически настроени извънземни в близкия Космос.
Има три компонента в тази теза. Първият е свързан със съществуването на други обитаеми светове - такива, които могат да поддържат живота в познатата ни форма.
Благодарение на усилията на много търсачи на планети, и особено забележителните резултати от мисията "Кеплер" на НАСА, вече знаем, че повечето звезди имат планети около себе си. Хиляди от тези планети бяха идентифицирани, а някои от тях имат характеристики, сходни с тези на Земята:
Те са скалисти и се намират в обитаемата зона на основната си звезда.
Въпреки че повечето от тези планети обикалят около по-малки и студени звезди-червени джуджета, където условията за живот може да са много сурови, на теория би трябвало да има поне няколко светове, подобни на Земята, на разстояние около 1000 светлинни години.
Дали някой от тези потенциално обитаеми светове всъщност е способен да приюти живот, е съвсем отделен въпрос.
В следващите няколко десетилетия, с общите усилия на космическия телескоп "Джеймс Уеб" и мисията Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS), както и мисии от Европейската космическа агенция, ще знаем по-добре каква е честотата на разпространение на тези планети, така че с малко късмет може би ще получим приблизителна представа за състава на атмосферата им. Трябва да знаем и дали атмосферата им съдържа някои от подходящите съставки за поддържане на живота.
Нека обаче проявим оптимизъм и приемем, че има други подобни на Земята планети, с подходящи условия за живот. Тогава стигаме до втория аспект на въпроса:
съществуването на живот и - което е по-важно - на сложни форми на живот в един или повече от тези светове.
Животът е възникнал и се е развил относително бързо на Земята, само 400 млн. години след като климатичните условия са се стабилизирали - нещо, което се е случило преди 3.5 млрд. години. Животът всъщност може да е възникнал и по-рано; все още не знаем кога. Което дава повод за оптимизъм за живота на други места: ако той се е появил бързо тук, нищо чудно това да се е случило и на друго място. Но всъщност не знаем и колко трудно е да възникне живот.
На пръв поглед, преходът от липса на живот към живот изглежда невероятно сложен.
Но от решаващо значение е трансформацията, която се случва след възникването на живота: за да премине от прост живот, съставен от едноклетъчни организми, до сложни форми на живот, са необходими поредица от изключително събития с малка вероятност.
Тя е свързана не само със сложни биологични мутации и метаболитни структури, но и със съчетаването на живота с планетата като цяло. Не можем да разберем историята на живота на една планета, без да разбираме историята на планетата; двете вървят ръка за ръка.
Което означава, че възникването на живот на планетата е различно от еволюцията на живота на тази планета по пътя към нарастваща сложност.
Няма доказателства в еволюционната теория, че след като животът възникне, той ще става непременно все по-сложен.
Еволюцията ни учи, че животът е в постоянен стремеж към адаптация, ако приемем теорията на Дарвин за естествения подбор.
Това, че случайните мутации водят до по-добре адаптирани форми на живот, не означава, че тези форми на живот ще стават прогресивно все по-сложни. С други думи, намирането на живот на друга планета е нещо много далеч от намирането на сложни, многоклетъчни форми на живот; интелигентните форми на живот са още по-редки и маловероятни.
Факт, интелигентността дава сериозно предимство при адаптацията (селективно предимство), както виждаме на Земята. Но това само по себе си не е необходимо условие за адаптацията.
Замислете се - за 3.5 млрд. години, в които животът е съществувал на Земята, човешката раса съществува от едва 200 000 години.
Но пък нека пак бъдем оптимисти и приемем, че интелигентни форми на живот съществуват на един или повече от световете на няколко хиляди светлинни години от нас.
Трябва ли да се боим от тях? Това е третата част от уравнението. Нямаме абсолютно никаква представа какво съзнание и мислене би имал подобен интелект - и до какъв технологичен етап той може да е достигнал.
Знаем само, че те определено още не са идвали тук. Или ако са идвали, са си тръгнали, без да оставят каквито и да е следи. (Освен ако, естествено, сме създадени от тях - нещо, което е тема за съвсем отделна дискусия.)
Има четири условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да започнем да се боим от далечните си извънземни съседи. Извънземните трябва: 1. да са развили технологии, които им позволяват да пътуват или изпращат насочени междузвездни сонди; 2. да са ни забелязали и счели за желана дестинация; 3. да имат намерение да изследват Космоса около себе си; 4. да имат лоши намерения.
Търсенето на извънземен интелект е задължително - ще открием такъв само ако търсим.
Но като се имат предвид аргументите по-горе, можем да бъдем до голяма степен уверени, че дори да съществува извънземен интелект - а това е доста огромно "ако" - той е много далеч. Космическите пътешествия и всичките свързани с тях трудности като гориво, скорост, антирадиационна защита ни карат да мислим, че ако извънземните разполагаха с технологиите да преодолеят всичко това, те вероятно биха и имали технологии, с които да са ни забелязали преди доста време.
Например, да анализират състава на атмосферата на Земята, или ако са на по-малко от 50 светлинни години, да открият нашите радио- и тв-излъчвания.
Засега сме в безопасност поне от този вид заплаха. Така че е по-добре да се концентрираме върху други, по-належащи опасности.
