Преди няколко години не беше нещо необичайно да бъдат видени мюсюлмански жени в центъра на Париж - с глави, покрити изцяло с мюсюлмански воал. Нещо повече, такива жени влизаха в бутика на Prada - намиращ се точно срещу официалната резиденция на френския президент Никола Саркози на улица "Фобур Сен-Оноре" и на няколко крачки от министерството на вътрешните работи на Франция.
И доколкото можеше да се съди по езика на тялото им, те не бяха твърде притеснени - въпреки вече започналия масиран дебат за забраната на тази донякъде напомняща облеклото на нинджите дреха.
Бурката се превърна в инструмент за вдигане на омекнал рейтинг
Губещият от години популярност Саркози започна да налага идеята за "забрана на бурките" през 2009 г. - в опит да спечели подкрепата на гласоподавателите, опасяващи се, че мюсюлманската култура е някакво посегателство към тяхната собствена култура.
Но, естествено, и тогава никой не освиркваше тези дами в черно, влизащи в бутика на Prada. Те бяха в основната си част туристки от някоя от държавите от Персийския залив, пристигащи с дълга лимузина, заминаващи си пак с нея.
И без съмнение купените от тях лъскави поли и зашеметяващи обувки с високи токове се доставяха в личното пространство на стаите им в петзвездни хотели. Те са от типа клиенти, които френските търговци на лукс винаги се радват да видят в магазините си - дори ако не могат да видят лицата им.
От понеделник, когато влезе в сила френската забрана за публично носене на бурки и никаби, тези жени вероятно ще са изправени пред глоба до 150 евро заради скритите си лица.
Ако прокуратурата успее да докаже, че някой друг - съпруг, баща, брат, майка, имам или който и да е - ги е принудил да се обличат по този начин, на въпросния човек би могло да бъде наложена глоба от 30 000 евро и дори тъмничен затвор.
Практически неприложим закон, изначално обречен на провал
На практика това няма да се случи. Богатите арабски жени от Залива, които избират да носят традиционния никаб, просто ще си намерят други страни, където могат да пазаруват безпрепятствено. По-малко заможните, които реално живеят във Франция - под 2000 жени по статистики на френското вътрешно министерство - така или иначе не се появяват особено често в центъра на Париж.
(Двете жени в никаби, арестувани пред катедралата "Нотр Дам" през миналия уикенд, бяха обвинени в организиране на неразрешен протест, а не в забранено носене на воал.)
А в кварталите в периферията на френските градове, населени почти изцяло с емигранти, където можете все пак да видите от време на време някоя бурка на улицата, полицията си има достатъчно главоболия с поддържането на реда, за да се занимава да тормози жените.
Съюзът на френските полицаи обяви целия закон за "тежка процедура, целяща абсурден резултат". Както заявява генералният секретар на съюза Мишел Тори пред в. "Le Monde", "не можеш да се бориш срещу религиозен екстремизъм с квитанции за глоби."
Саркози отчаяно се опитва да спечели подкрепата на крайната десница
Целият въпрос създава атмосфера на нереалност. Със сигурност има много повече жени във Франция, които носят бикини, отколкото носещите бурки - но никой не се занимава да брои тях. Политическото внимание винаги е насочено към тези, които отказват да се интегрират с френската култура, не към тези, които успяват, или - най-проблемните - мнозина, които много усърдно се опитват да станат по-французи от французите, само за да открият, че още са аутсайдери заради името си, местожителството си, цвета на кожата, формата на косата им... и понякога и мюсюлманската вяра на техните предци.
Всъщност малцина са тези, които се съмняват, че забраната за носенето на никаб е просто рискован ритуален жест в угода на френската десница. Употребата на цялата сила на държавата срещу 2000 забулени жени сред население от 6.5 млн. френски мюсюлмани е най-малкото несъразмерно, когато единствената заявена цел е "защита на сигурността", запазване на "френските ценности" и "преодоляване на потисничеството над жените".
Парадоксално е, че страна с 65-милионно население със стабилни демократични традиции се чувства толкова застрашена от малка група жени, до степен да използва държавната власт за обявяване на облеклото им за престъпно.
Не по-малко парадоксална и лицемерна е формулировката, че жените биват предпазвани от потисничество: свободата им се "защитава" чрез отнемането на свободата им на избор на облекло.
Принудата като начин за защита на изначални човешки права
Плурализмът и либерализмът, тачени в Западния свят, изискват всички граждани да спазват поведение, което не съответства на една-единствена перспектива. Така че въпросът се издига над това дали отделният човек одобрява или разбира нещо и се прехвърля към общи принципи - най-вече около фундаменталният принцип за правото на избор.
Без значение дали в Техеран ще изберат да не сложат чадра, или в Париж ще предпочетат да нахлузят никаб, трябва да бъде признато на жените правото да преценяват сами. Самият Коран твърди, че "не може да има принуда в религията," така че хората имат свобода на избора, която прави постъпките им оправдани пред очите на Бога. Няма морал в действие, което не е извършено по личен избор.
Макар мнозина от мюсюлманите да предпочитат да не демонстрират вярата си по този начин, това не намалява искреността на тези, които правят този избор. И дори отстрани той да изглежда странен, неловкостта у хората не оправдава подобни категорични забрани.
Те институционализират антимюсюлманската дискриминация и дават опора на крайно десния, ксенофобски и расистки говор. Този дискурс няма перспектива за мюсюлманите в Европа; много от тях смятат, че Западът винаги ги поучава за свободата и либералните ценности, както е в случая с датските карикатури, но им отрича собственото право на свободен избор.
В резултат на това мюсюлманските общности се изпълват с убеждението, че подобни свободи не са всеобщи, а са запазени само за избраните, че свободите са изключително крехки или дори са заблуда.
Борбата с радикализма само пречи на мюсюлманската интеграция
Радикализмът винаги е процъфтявал върху почвата на преследването - без значение дали реално или въображаемо; забраната на мюсюлманските воали, носени и без това от малцина, създава усещане точно за омраза, насочена към малцинството.
Политиците и гражданите, които подкрепят новия закон, изглежда забравят този факт - но полицаите на улицата не могат да си позволят да не го помнят. Така че когато в понеделник една забулена жена в търговски център на 30 км северозападно от Париж бе глобена, полицията изчака един ден, преди да съобщи (с осезаемо облекчение), че глобата от 150 евро е била събрана "без инциденти".
Във вторник жена с покрито с воал лице и придружаваща я кола с телевизионен екип се появиха в местния полицейски участък в като цяло емигрантския и работнически квартал "Сен Дени". Те обаче си тръгнаха без наложена глоба. За да се избегне провокирането на сериозни инциденти, "понякога е задължително да си затваряме очите за някои нарушения," коментира полицай пред Le Monde.
Ръководителят на полицейския съюз - Мишел Тори, вероятно в крайна сметка е намерил най-подходящата дума за въображаемия проблем с закриващия цялото лице мюсюлмански воал. Той просто го нарича "маскарад".
Очевидно тази статия иска да ни каже, че приетият във Франция закон е "лош". Което ме подсеща за думите на Сократ, че по-добре лош закон, отколкото никакъв. Също така очевидно е, че статията настоява за неприложимостта на такъв закон. Не съм специалист по право, но чисто практически разсъждавайки, съм стигнала до извода, че обръщането към закона е крайна мярка. Т.е. че не всички случаи на неспазване на закона непременно ще бъдат санкционирани, нито могат да се санкционират и това важи за всеки закон, не само за въпросния. Иначе ще трябва до всеки човек да се сложи надзирател, който да следи, спазва ли закона. Абсурдно е, нали? Ясно е, че законът е насочен към друго, че това друго е интегриране на хора, установили се постоянно в една държава, която не им е родина, но в която искат да живеят.Което ме подсеща за друга стара сентенция, тя гласи: Искаш ли да живееш в Рим, ще живееш според римските обичаи. Значи никой не ти отнема избора да живееш, както искаш, да изповядваш, каквото вярваш, но според обстоятелствата, в които живееш, а те правят хората също толкова, колкото и хората правят обстоятелствата, както гласи една "тезисна" мисъл.
Проблемът на Западна Европа с ислямския фундаментализъм тепърва започва. И ще става все по-сложен. Франция има проблем с емигрантите от бившите си колонии, Великобритания - също. Всеки си плаща рано или късно за историческите решения. Те може да са победи преди 200 години, но...след двеста победите им са като бомба със закъснител. Социалнта система в Германия е пред взрив, заради турските емигранти. Пред същия проблем са изправени, както казах, Франция и Великобритания. Колкото и да са им мили "пришълците", тамошните политици вече се борят за гласовете на "белия избирател" -т.е местното население . Защото той работи, праща си децата на училище, плаща данъци и рядко съдава проблеми. Така че не съм съгласна, че Саркози се бори за гласовете на арабите, същото се отнася и до германските политици. Тези времена минаха. И трите държави почти официално си признават, че не могат да интегрират мюсюлманското население. Швейцария си направи направо референдум и каза - нашите хора са против строенето на джамии и толкова. Ние също имаме проблем, но сме си скрили главата в пясъка. И оставяме разни луди продажници като Атака, да играят голямата игра на културите и цивилизациите. Подобни много деликатни въпроси, изискват сложна, но категорична дипломация, а ние нямаме подготвени политици. Забраната е най-лесното. Но...просто не е решение. Европа проспа 30 години по този въпрос и сега се сети. Допреди 2-3 години всеки, който дръзваше да говори за проблем с крайния ислям, беше обявяван за луд, крайно десен, че даже и екстремист.
Многознайковица, нито съм над Тея, нито под нея Не е точно мой тип. А иначе доста сме се драчили с теб по въпроса с ориент-ацията спрямо Ориента Да не започваме пак. Все пак, ако трябва да сме сериозни - особено когато става дума за начина на живот в страната домакин, съм твърдо за нейните закони. Не одобрявам доста от нравите в арабските страни, редовно ги критикувам, но не съм отишъл да живея там и да се оптвам да ги променям по свое виждане. Очаквам същото от тях. Вече отдавна са преминали границите на нормалното поведение.
Всъщност не виждам какво толкова, като е приет такъв закон... Държавата е Франция, закона е такъв - ако на някой не му харесва да си отива в държавата! Ако е роден там и се смята за французин, значи ще спазва закона. Ако е пришълец, знае къде може да носи бурка или буркан, каквото си иска! Законите в дадена страна са затова, за да се спазват от всички, не виждам защо една религия, група от хора или каквото/който и да е, може да има претенции. Щом е закон, значи трябва да се спазва! Как така може в Либия алкохола да е забранен (поне преди, помня от разкази на мои познати, работили там) за всички и всички да спазват закона?! Ами може, понеже иначе наказание!.. Как може в по-ислямистките държави младите жени, напр. европейски туристки, да не могат да ходят с къси поли и по потничета, заради закона, а във Франция да не може да се забрани ходенето на забулени?! Едните държави са светски, другите не са - всеки се съобразява със законите! Ако не, просто не ходи там!... Така че Франция е светска държава - щом е решила, че няма да има забулени, значи няма да има! Преди години бях в Германия за два месеца - ами да ви кажа на гарата в Лайпциг беше доста трудно да разбереш, че си в Германия! Навсякъде се говори на турски (сигурно и арабски), навсякъде чалми, бради и свъсени погледи... Така че явно нещата отиват към арабизация - може би колкото по-рано се вземат някакви мерки, толкова по-добре! Макар че вече май е доста късно...
straws, изобщо нямах предвид Насето... "И какво - радикалните настройвали хората срещу "нормалните" мюсюлмани? Какво значи умерен мюсюлманин? Все едно умерен националсоциалист. " Това ти изказване ме подразни и се опитах да кажа , че крайностите не са това, което са , а и по принцип са доста необмислени. Естествено, че съм за това всеки да се съобразява с традициите и нормите на обществата , в които живее , но съм твърдо против от частни случаи (височеството вече писа) да се генерализира цяла една етно-религиозна част от човечеството А иначе, драченето за друг път, в пролетно-ленински период съм
Ти па се прайш, че не разбираш. Католическият Папа е в Рим. Мюсулманите също си имат центрове на религиозна власт, които командват глобално. Дека са парите там е и властта - при петролните шейхове. К'вото кажат, това става. Няма повече мюсюлманин или по-малко мюсюлманин (повече/по-малко бременна жена). А това колко точно са радикални или пък умерени си е мижи да те лажем. Едно семейство обикновено представя цялата палитра. Син срещу бащата, брат срещу брата - това ни е до болка познато. Пък и родителите имат един адетец да възпитават децата си различно. Правят го целенасочено с цел все едно от тях да се адаптира към средата и да помага на другите. Така че едното чааве го играе радикал, а другото умерен. Таткото ще ги защитава и двете. Когато умерените са на власт - едното е с предимство. Ка'т додат радикалите - изгрява звездата на другото. Така семейството е все на мода. И това е бест-кейс сценарио.
Не случайно в първия си коментар казах, че никъде в Корана не се изисква подобен тип забулване. Съгласна съм, че с извинението за религиозна толерантност може да се извършат всякакви престъпления. Историята дава много такива примери. Но....Саркози реагира популистки. Ще обясня защо. Забранява бурките, но не спира социалните помощи, безплатното медицинско обслужване и т.н за купищата безработни. Това е много по-сериозният проблем на французите. Докато "пришълците" не се интегрират - да работят, да учат, няма как да се приобщят към светските традиции. Забраната на бурките не решава социалния проблем с тези хора. Те са икономически емигранти, а не верски. Примерът е подобен като този с нашите цигани - те не се забулват, но това не им пречи да не плащат, да искат наготово, да са неграмотни и да раждат на 12 години.
Да бе, не'кви индивиди с номадско-племенна традиция, отишли при каймака на цивилизацията и предявяват претенции. Ще учат френските петли, как се кукурига. Що си не направят сметка, че къщите в родното им село са от кравешки лайна? Тия са на принципа - искай и ще ти се даде. То този библейски принцип е за духовни ценности. Европейците , понеже се чувстват непрекъснато виновни и дават, кой каквото може. Неприятно ми е да виждам че ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ЧЕ СЕ СЪЗДАВА ЕДИНИЯТ ОТ ПОЛЮСИТЕ. Другият ще пъкне сам от някаде. Няма да се забави. Природата не търпи дисбаланс. Така е било и 20-те години - помпай ударно балона СССР, и Третият Райх сам ще се появи.
Tea, очаквай ние Българите, вече като Европейци за N-ти път да си счупиме главата в бетоновата стена за развлечение на шайка пирати. Mind over matter, това ни е девиза. Заинтересовани страни създават по единия от полюсите в очакване нещо да сеслучи. Обикновено това е конфликт, обществен катаклизъм - бе въобще здрава човешка трагедия с много умрели, съсипано имущество, загубени позиции. Това за тях е прогрес, но не пропускат да си направят яко пачки от кръвта на глуповатите хорица.
Подкрепям Саркози! Наистина не можеш да отидеш в чужда държава и да имаш претенции, пък и второ - терористичните актове започнаха да зачестяват, а тези са потенциални терористи!
Право на всяка държава е да определя вътрешни правила и да изисква спазването им в интерес на собствените си граждани. На който това не му изнася, може спокойно да се върне в собствената си родина и там да демонстрира колкото си иска крайни форми на религиозна принадлежност. Няма нито една мюсюлманска държава, която би приела масов строеж на католически катедрали и православни църкви, за да се уважат правата на християнското малцинство в нея. Нито пък ще гледа с добро око, ако на всеки празник те да разнасят хоругви и кръстове по улиците.