Задължителното гласуване, което обсъдих наскоро, е една евентуална промяна на изборното законодателство, за която има дебат и дори желание от страна на обществото. Но нека разгледаме малко по-радикални, дори може би абсурдни предложения.
Ако в бюлетината има нулева опция „Никой от изброените" (особено в комбинация със задължително гласуване), можем да получим точния процент на гражданите, които не харесват никое от предложенията. При избори за парламент това би значело, че например 20% от гражданите са убедени, че не припознават никоя партия. Тези 20% могат просто да бъдат разпределени между партиите, влезли в парламента. Но вместо това може да се изберат служебни депутати - с лотария на ГРАО и ЦИК.
Ако например процентите за „Никой от изброените" съответстват на 25 депутатски места, то ЦИК и ГРАО теглят с лотария 25 пълнолетни граждани. Всъщност, повече, защото дори изтеглен, гражданинът не би трябвало да е длъжен да стане депутат. Лотарията се тегли, докато се намерят 25 желаещи. Може да се сложи таван на тази бройка, за да няма хаос. И би трябвало партийни членове до месец преди изборите да не се допускат (те ще удостоверяват това с декларация).
Така избирателите съзнателно ще слагат напълно случайни хора в парламента
Те не че сега не го правят така или иначе, де. Би ли работило това? Може би някои от тези „свободни" депутати биха били „приобщени" към някоя парламентарна група (с финансови или други стимули), но някои могат и да не бъдат.
Като говорим за парламентарни групи, друго предложение, което всъщност изобщо не е абсурдно, е отпадането на бариерата от 4%. По този начин партиите, получили достатъчно гласове, за да вкарат 1 депутат, ще вкарат такъв. Това вече е реализирано в Холандия, Финландия, Португалия, и не изглежда да е особен проблем.
Да, има 6-партийни коалиции, но на кого му пука. А така непредставените в парламента граждани ще намалеят драстично. Пак аргументът за лесното купуване на самотни депутати стои, и на независими кандидати, които купуват гласове, за да влязат и после да се продадат. Но ако на всяка идея даваме контрааргумент „някой ще плати", то направо да махаме парламента.
В САЩ има така наречените „mid-term elections"
По средата на президентския мандат има избори за конгрес. И президентът може да се окаже от партията-малцинство в законодателния орган. Ние сме парламентарна република, но това не пречи да имаме междинни избори по средата на мандата на Народното събрание. Тези избори няма да са пълни, а частични - т.е. не за 240, а например за 40 депутата.
Така гражданите ще могат де пренаредят силите (но не драстично), и де-факто да отзоват депутати. Ще кажете „още едни избори, още пари". Но това не е нужно - междинните избори могат да бъдат обединени с местни, президентски или евроизбори - все ще се намерят някакви по средата на парламентарния мандат.
Друго нещо, което може да се комбинира с горното, е малко по-радикална промяна (конституционна) - не народното събрание да избира изпълнителната власт, а народът. Т.е. да имаме преки избори за министерски съвет.
Във Франция и САЩ така се избира президент, но защо не изборът да бъде министър по министър. Или листа от министри (т.е. премиерът да е обявил министрите предварително). Въпреки, че разбирам идеята на парламентарната република, винаги ми е било странно как изпълнителната власт не се избира пряко от народа, а само законодателната. В този ред на мисли - може и съдебната (ВСС+Главен прокурор) да се избира от народа. Избори да има.
Всичко горепредложено би било по-лесно за реализация ако имаше електронно гласуване. По-евтин и по-интерактивен вот
Последната, съвсем радикална и абсурдна идея, е Изборният кодекс да не е ясен преди партиите да се регистрират за избори. След като се регистрират (по някакви общи правила, описано в кодекса, все пак), да се тегли жребий в ЦИК какви да са правилата на съответните избори.
Например за парламентарни избори може да имаме доста варианти - с преференция, със задължителна преференция, мажоритарни, с междинни избори, с различен праг за влизане в парламента, със служебни депутати (и „никой от изброените"), със или без задължително гласуване, с различно сегментиране на избирателните райони. Това прави изборният процес малко по-труден за манипулиране, защото по-трудно може да има „отработени схеми".
Всъщност, последното предложение е прелюдия към заключението. Няма голямо значение какви точно ще са правилата, стига да ги има, всички да ги спазват и гражданите да бъдат активни. Да, различните правила имат някои плюсове и минуси, към които всеки трябва да се нагоди, но не изборните правила са в основата на демокрацията. В основата на демокрацията е фактът, че управляващите са отражение на обществото.
Може би леко изкривено отражение, в зависимост от дребни особености на правилата, но като цяло валидно отражение. Все пак изборните правила могат да елиминират някои схеми, от които се възползват опитни играчи, затова е хубаво да се мисли в такава посока, но не можем да разчитаме, че еди-кое-си изборно правило ще ни оправи. Няма. Ще се оправим, когато обществото ни се оправи.
*Текстът е публикуван в блога на автора
