На 20 декември 2013 г. Молхем Баракат заснема последната си снимка от войната в Сирия. Той отразява битката за болницата Ал-Кинди в Алепо.
Убит е заедно с по-големия си брат Мустафа, боец от местна бунтовническа бригада. Фотоапаратите на Баракат, предоставени му вероятно от агенция Ройтерс, се появяват на снимка целите опръскани с кръв след атаката.
Той умира едва на 18, но кадрите му дават възможност на целия свят да види отблизо войната, която се води в родината му. Докато снимките обикалят първите страници на New York Times, Foreign Policy и стотици други издания, профилите му в социалните мрежи все пак показват, че талантливият фотожурналист е все още тинейджър. В Twitter той се е похвалил, че е отключил ново ниво в състезателна игра, във Facebook е публикувал усмихнати снимки.
Талант
"Бях там, когато за първи път той хвана камера - все още помня този момент. Беше любителска HD камера Sony и той беше толкова добър с нея. Това е голяма загуба, той беше младо и умно момче, бързо се учеше... Да го загубим така - заради неколкостотин долара - не си струва", спомня си активистът Аднан Хадад. Той включва Молхем в екипа на опозиционния Медиен център на Алепо през зимата на 2012 г.
Молхем поемал рискове, които биха втрещили даже най-опитните военни кореспонденти. Едно видео в YouTube показва как той се опитва да помогне на ранен боец, докато наблизо стреля танк на правителствените сили.
Въпреки снимките във Facebook, това определено не е нормално детство. Молхем живееше в сърцето на конфликт, отнел живота на 61 журналисти. Десетки други бяха отвлечени. Почти всички загинали представители на медиите са сирийци като младия фоторепортер - чужденците смятат някои части от страната за твърде опасни.
Шок
Смъртта на Молхем потресе останалите журналисти, които разкритикуваха Ройтерс за това, че агенцията не е направила достатъчно за безопасността на младежите, на които разчита за отразяването на конфликта.
Случаят повдигна много въпроси: за твърде скромната възраст на нещатния сътрудник, за липсата на каквато и да е защита (много често фоторепортерите във военна зона носят бронежилетки и каски - б.р.), а също и за връзките на убития с опозицията.
Мнозина се усъмниха, че Ройтерс е нарушила собствените си принципи, когато е заложила на Молхем. Според запознати, той понякога е получавал по едва 100 долара за отразено събитие. Младежът използвал парите, за да помага на майка си и баща си, които били бедни още преди избухването на войната.
Агенцията официално обяви, че е започнала да работи с младия сириец, когато той е бил пълнолетен и му е предоставила стандартно защитно снаряжение заедно с два фотоапарата. В официалната позиция се посочва още, че по-нататъшни коментари за отношенията си с Молхем Баракат биха застрашили други журналисти, работещи на територията на Сирия.
Лъже ли Ройтерс?
Тези твърдения са лъжа според Андрю Макгрегър Маршъл, бивш шеф на бюрото на Ройтерс в Багдад, напуснал агенцията със скандал, след като не е публикуван негов материал. „Като професионален военен журналист, не виждам причина те да не коментират този въпрос", коментира той.
Маршъл през 2008 г. написа нови правила за безопасност при работа във военни зони, след като двама негови колеги бяха убити погрешка от американски вертолет в Ирак. Там е посочено ясно, че репортери, фотографи и оператори (щатни или нещатни) не бива да придружават въоръжени хора без изрично разрешение от шефа на бюрото и, освен това, не бива да създават впечатлението, че са излезли от ролята на безпристрастни журналисти.
Ройтерс до момента не са коментирали дали Баракат е имал разрешение да се движи заедно с бунтовниците, но е факт, че той никога не се е възприемал като „безпристрастен наблюдател" - младежът в един момент даже искал да стане боец.
Като децата-войници
Тези, които познавали убития фоторепортер, се съмняват и в твърдението, че той е бил пълнолетен, когато е започнал да сътрудничи на Ройтерс. Според журналисти, които се запознали с него в Алепо, младежът криел истинската си възраст, защото знаел, че от този въпрос зависи работата му.
„Той ни помоли на няколко пъти да не споменаваме на Ройтерс на колко години е, защото сигурно ще го уволнят", разказва германският журналист Волфганг Бауер, който се запознал с Молхем в Алепо. По думите му младежът бил едва на 17 години, когато започнал да снима от името на по-възрастен фотограф.
Според Бауер, крехката възраст на таланта го е направила особено атрактивен за световната информационна агенция: „Същото е, както с децата-войници - някой толкова малък би рискувал много повече в сравнение с възрастен. Ако си на 17 и трябва да храниш семейството си със снимки от военна зона, това е много, много опасна комбинация".
Икономии
Във Facebook Молхем е посочил Ройтерс като свой работодател. В същото време, агенцията съобщи в деня на смъртта му, че й е „продавал снимки на свободни начала".
Това загатва за финансовата дилема на всяка голяма медия, която отразява конфликт като този в Сирия: нивото на насилие означава, че само местните могат свободно и редовно да посещават фронта, но няма как те да бъдат назначени на трудови договори, защото това би довело до допълнителни разходи и дългосрочно обвързване, което прави раздялата трудна след „изстиването" на дадената история.
Маршъл разказва, че е имал същия проблем в Ирак. По думите му за Ройтерс там работели до 100 души от цялата страна. На практика те работели за агенцията на пълно работно време, но се водели външни сътрудници. Бившият шеф на бюрото в Багдад е категоричен, че при всяко положение работодателят трябва да поема някакво равнище на отговорност за безопасността на тези, на които разчита.
„Когато си във военна зона, етичните проблеми се изострят. Вече не става въпрос само за това, че не осигуряваш някого за пенсия и медицинско обслужване, той поема смъртоносни рискове", посочва Маршал.
В същото време, сирийският конфликт се отразява по напълно нов начин. Редакциите свикнаха да търсят в Интернет информация за случващото се в страната - видеа в YouTube, качени от граждани или снимки от организации, подобни на Медийния център на Алепо. Според бившия служител на Ройтерс, това може да е довело до идеята да се наемат местни хора за малко пари - без обстойни проверки на миналото на бъдещия сътрудник и без никакви ангажименти за безопасността му.
За най-близките хора на Молхем, обстоятелствата около смъртта му създават впечатлението, че той е бил употребен от гигантска безлична организация, която се е нуждаела от неговите снимки.
Аз като гледам - на повечето от публикуваните снимки някой друг е снимал него - някой, изпратен зада го прави герой, или мъченик. Може да е кадърен, но е участвал във война, която едва ли му е много ясно за какво се води. И не е бил безпристрастен наблюдател. Което пък не се връзва съвсем просто с журналистиката.
Илиев, сефте да се изкажеш по темата
Ако беше просто безпристрастен наблюдател - журналист или репортер загинал в някоя военна зона /всъщност дори и да не е съвсем безпристрастен/, нямаше и да чуем за него - такива има десетки всяка година. В случая обаче някой има интерес да го превърне в мъченик - не заради него самия, или заради идеите, които е споделял /загиналия/, а заради някакви свои /различни/ цели.
момчето е една от милионите жертви на тая гадна война в Сирия, накрая Асад ще се измъкне със семейството си, за да си харчи милионите в някоя страна, която ще го подслони, а от сцената ще изнасят труповете и шще мият кръвта
Не ми е проблем мнението на журналистите. Това, което казвам, е че всяка година в различни точки на насилие по света умират десетки журналисти и репортери, за които никой не си прави труда даже и да съобщи. Всяка секунда някой някъде по света умира - по една или друга причина. Повечето от тези хора, които умират всяка секунда също съвсем не са лоши хора. И някой скърби за тях. Това обаче е толкова обикновено нещо, че огромното мнозинство от хора просто предпочитат да не се сещат за него. На света живеят над 7 милиарда души. Това каточели даже е твърде много. Поне на моменти изглежда така. И повечето от тях през целия си живот биват третирани така - като излишни. Никой обаче не обръща внимание и на това. Тук просто виждам как някой се опитва да използва смъртта на един може би съвсем не лош човек зада ме манипулира. Защо обаче трябва да обърна повече внимание на тази смърт от милионите други? Защото някой има интерес от това - някой, който, и чиито интерес няма нищо общо със самия починал? Някой шибан педераст се опитва да използва трагедията на едно същество зада манипулира другите същества - ей това виждам тук.
рере, правилно виждаш...
@ Милко И също си струва да бъде забелязано защо ни разказват точно тази история и съответно кой и за какво се опитва да я използва върху тези, на които я разказва. Иначе много бързо се превръщаме в сълзливо стадо.
Милко, ще се опитам да ти обясня накратко защо това да се превърнем в сълзливо стадо не е много по-добро от това, да се превърнем във вълча глутница /ще се опитам, защото темата е всъщност много дълга и сигурно може да стане предмет на научен труд/. Виждаш ли - ако погледнеш историята съвсем на едро може би ще забележиш едно интересно нещо - земеделските общества, като Египет и Месопотамия /за Китай няма да говоря, зашото просто не се чувствам подготвен, но пък виж Япония каточели се вписва в схемата/, макар че исторически каточели първи са създали цивилизация /поне както я разбираме днес/, обикновено са стигали до държавно устройство при което един човек, подкрепен от сравнително малка група други хора притежава и се възползва от абсолютна и неограничена власт върху болшинството от населението - практически върху всички. Тази власт се поддържа с драстични средства и убийства. Смея да изкажа твърдението, че групата от хора, които създават и поддържат такава власт е групата на хората в съответното съобщество, които са способни да убиват /винаги съществува известен процент хора, които притежават по-голяма вродена толерантност към убиването на себеподобните си и способност за това/. Тъй като съответната общност се занимава със земеделие, групата от хора, способни да убиват е малобройна и тази и способност се превръща в "критична" и и дава абсолютна власт над живота и смъртта на останалите. Характерно за такива общества е и това, че в тях ако въобще има закони и някаква форма на право и законодателство, те са доста рудиментарни - такова просто не е необходимо - убийците подържат реда със силата на биологичното си "превъзходство", а закона, доколкото го има служи само за циментиране на тази власт - за улеснение на кликата и евентуално някой наследник, позагубил кръвожадността си. От друга страна скотовъдните общества, каквито преобладават в Европа и в които по силата на икономическата необходимост има сравнително голям брой индивиди, способни на убийство, парадоксално, поне на пръв поглед, създават демокрации или поне най-близкото до това, което разбираме под демокрация, възможно за съответното време. Тези общества доста бързо се разправят с индивиди или групи, които се опитват да се сдобият с абсолютна и неограничена власт или даже просто станат несимпатични на мнозинството. За такива общества е също характерно наличието на развито законодателство и силна правна система - това просто е необходимост зада не се избият буквално хората. И също тка парадоксално именно в тези съобщества каточели цивилизацията, макар и обикновено частично заимствана отвън процъфтява и достига най-високото си развитие. Поне исторически, съдейки по това, което вече се е случило изглежда така. В процеса на изграждане на демокрация са били обезглавени доста монарси, в известен смисъл може да се каже, че пътя към нея е постлан с короновани черепчета . В този смисъл демокрацията, а оттам и цивилизацията, каквато я познаваме и я имаме днес може да се разглежда като резултат от някакъв деликатен баланс между "културност" и способност за упражняване на насилие. И нарушаването на този баланс в която и да било посока по някакъв начин разрушава "демократичността" - в едната посока обществото се изражда в джунгла на кръвожадни зверове, в другата се превръща в някаква форма на автокрация, където пак някаква група от вродено по-кръвожадни индивиди се сдобиват с контрол и власт над останалите /що ли се сещам в момента за болшевизма и като негов противовес страните, където на всеки гражданин е дадено законното право да притежава и носи оръжие - пепел ми на устата, ама май току що дадох една доста добра аргументация в полза на това право/.
Та Милко, понеже едва ли можем да приемем за реалистично това, болшинството от хората някаси да станат достатъчно умни и прозорливи, зада съзират и съвсем естествено и спокойно, без даже да обръщат внимание, неутрализират манипулацията, която се крие зад практически всяка информация, която им се поднася - започвайки от рекламата , поне можем да се надяваме да са достатъчно курави /или да имат достатъчно количество мръсно подсъзнание, което да филтрира информацията преди да е стигнала до крехкото им съзнание/ Че иначе толкова лесно се става потребител
Усановено било, че даже на война само около 10% от хората се целели в "противника" с реалното намерение да го убият. Другите 90% предпочитат по възможност само да имитират и плашат противника. ;) Още от древността е съществувало едно правило за 10-те процента, което гласи, че само около 10% от една армия са ефективни, останалото е само както се казва "пушечно месо". Приема се за приблизително вярно и за съвременните наборни армии - даже и психически тормоз и строева подготовка /целяща между другото не да научи хората да вървят в такт, а да се подчиняват автоматично, без да се замислят и донякъде да ги разтовари от отговорността за действията им/ не успяват да го променят съществено - затова и наборните армии се приемат за доста неефективни. Нещата са различни при професионалните войници и обучени хора. Затова малка група обучени хора успява да се справи със съществено превъзхождащи я по брой групи необучени - не че обучението прави хората свръхчовеци - по-скоро е въпрос на психология - премахване на един кратък момент на стъписване и колебание. Така че - повечето хора нямат особено желание да убиват - особено пък други хора. Добре, че е така де, особено при съвременното наличие на разнообразни средства за причиняване на смърт. Не, не че не мога да бъда заблуден. Но пък и нямам желанието постоянно да играя ролята на овца. Ако на теб ти харесва, това си е твоя работа, на мен не ми харесва.
Милко, душа, има хора, на които всъщност им харесва да убиват, и винаги ги е имало. И да - повечето хора могат да се научат да го правят - затова ти говоря за разлика между земеделски и скотовъдни /където повече хора се научават да убиват заради препитанието си/... Чудя се хора като теб четат ли въобще. Или просто си приказват кот си знаят, или по-точно - опитват се да изкарат нещата така, както на тях им се иска да вярват че са Само мога да ти кажа, че "тънката ти ципа на цивилизоваността" не сдържа никого, нито пък някога е сдържала. Ама ти разчитай на това, надявай се И продължавай да бъдеш цивилизован по твоему, моля те - най лесно се борави с хора, които не са особено умни, но пък са цивилизовани. Мале, ти ма изкара лош и нециливилизован, пък аз си мислех че просто не ми харесва да съм овчедушен. А сега ти ми отваряш очите, че то било, щото съм примитив
Въобще никого не сдържа никаква "тънка ципа на цивилизоваността". Нали за тези, които имат склонност да убиват, се предполага да са нецивилизовани, как тогава "ципата ти на циливилизованост" може да ги спре или сдържи или каквото и да е? Ама че глупост. Спират ги други хора - ако има такива, готови да ги спрат. Или ги спира държавата - чрез нейните механизми - закони, цлужби, силови структури - само че в този случай съществуват и рисковете самата държава да се превърне в насилник - ако няма хора, готови да контролират и коригират и нея.
Живко, ти просто решаваш да игнорираш "ненормалните" /или просто всичко иазлични, от това, което ти приемаш за "нормално" можеби?/ счкаш те не съществуват и смяташ, че това е ОК? /това прави всяко твое твърдение "непредставително", тъй като не обхваща всички съществуващи типове обекти - ти просто избираш да боравиш с едно подмножество, като избиратлно, по някакъв определен от теб критерий игнорираш останалите елементи на първоначалното множество/ Не, "за земеделците и скотовъдците" не е "нова расова теория" /опита ти да го припишеш на р. т. е ужасно клише; къде въобще чу нещо за "раси"?/, това е теория за отражението на занятието и въобще икономическите фактори върху социума Наистина не харесвам словосъчетанието "ципа на цивилизацията" /не е "име"/, защото то предполага нещо, което е външно за човешкия индивид, разполага се между него и света и импликира /поне донякъде/ неучастието на самия индивид, независимост от него. Сещам се за Фром - ако се позова на неговата класификация трябва да е част от Свръхаза, което сигурно е вярно за над 99 процента от хората, но фиксирането му в понятието, с което го описваш работи допълнително в полза на тенденцията за изтласкването му в Свръхаза, противоположно на осъзнаването му, превръщането му в част от осъзнатата действителност и предмет на осъзнат избор, което според мен трябва да е желаното състояние.
Извинявай, Милко, не Живко