Простете, но бих се самоубила, ако животът ми бе пиеса на Чехов, в която едни хора само се излягат по кушетки и пейки в градината, пият чай (или водка), ахкат, охкат, въздишат, сумтят и си говорят какво биха направили, ако им стискаше да заминат за Москва. Такъв личен живот отнема сто процента от времето ти.
На мен когато ми отнемаше само 40 (през пубертета) ми беше изключително тъжно и нещастно, а ако мине тази квота, вървя категорично към суицидно разрешение на проблема. Колкото по-голяма ставам, толкова повече самочувствието и удовлетвореността ми започват да зависят от самата мен и личният ми живот е за да му се радвам и да ме радва, а не да го мисля непрекъснато.
Защото вместо да се тръшкам, бих могла да свърша нещо полезно за хората около мен. Бих могла да изобретя нещо ново, да напиша текст, да преведа текст, да помогна на някой да се избави от беда, да изоблича някое корумпе, да помогна на по-млад колега да научи занаята, да отида на протест против нещо гадно, да напазарувам на възрастна съседка, да гледам детето на приятелка, която е заета.
И това със сигурност ще ми донесе много повече вълнение и удовлетворение, отколкото да седя на дивана пред запалени свещи с любимия и да се гледаме малоумно в очите. Или да му пиша писма, по които да капят сълзите ми. Няма любовна връзка, която може да те зарадва и развълнува така, както творчеството, алтруизмът, това да си полезен.
Пък и любовта трае три месеца, хормоните бушуват кратко. След това всичко си влиза в спокойното русло и личният живот става подкрепящ, твоята котва, това, което те уравновесява и ти дава хармония, за да си полезен на много други хора освен на себе си и любимия. Е, виж, ако си нямаш таланти и способности, прогнозата е лоша и започваш да залагаш само на една карта.
fallback
10 процента личен живот си е ОK
Тагове:
секс,
деца,
щастие,
живот,
личен живот,
време,
удоволствие,
квота,
денонощие
Подобни
Водещи
Последни
Новините
Най-новото
Най-четеното
fallback
Най-четените
7 дни
30 дни
Браво момиче, страхотна статия. Напълно съм съгласен с изводите до които си достигнала. Аз все още се целя в тези 10 % и мисля, че съм на път и аз да ги постигна. Единственото трудно по пътя към тях е да успееш да убедиш, че да, обичаш все така силно и двамата си родителя, сестра си, гаджето си и т.н., просто не е нужно да се виждате всеки ден или да ти разказват 40 мин. по телефона каква мусака са направили. Всичко е въпрос на баланс в този живот.
Пак се опря до секс накрая и нещо обърках сметките... Секса за авторката нещо като ДДС-то на тези 10 % ли се явява?
@Rowan - nice! ;)
10% лично време отделят онези, които не понасят себе си. Според мен човек живее, за да си отговаря на въпроси и да прави избори. Тези неща стават в личното му време. Останалото е рутина и спускане.
Аз мисля че на вас тези 10% личен живот са ви много в момента, щом смятате че любовта траела само 3 месеца...Тези дето са избрали да се посветят на семейството си съвсем за втора ръка хора ги изкарахте, едва ли не мързеливци. Не е задължително като няма за какво да мислят по цял ден да мислят какво прави половинката им и да му досаждат през 5 мин. на работното място. Може да им е под ръка, и той в къщи, например....Голям кеф е...семейството да си е в къщи и да си се радват един на друг...
Хм, може да съм груб ама така го мисля, ако делиш живота си на лично време и работа или както автора и на още части за социални контакти и други подобни начи нещо си сбъркал - професия, другар(и) и т.н. Ако всичко в живота ти се вижда като отклонение ... абе какво правиш в тоя свят тогава? После защо имало самоубийци, деприсирани, безкрайни реклами на антидепресанти (хамериканската телевизия май наполовина само това рекламира). Нещо нашия животински вид си е объркал приложението на еволюционните придобивки, вкл. излишъка на сиво вещество щом толкова много индивиди намират причина да виждат приложението му в някакво съзерцаване на личен живот, което според мен не се отличава твърде от съзерцаването на пъп-а в някои култури. Пъп-а обаче и по-точно неогвото съзерцаване май не докарват човек до депресия, виж идеята за личен живот на западната култура, обаче явно успява. Та чудя си се аз, дорасли ли сме ние като животинки до мъдростта да съзерцаваме абстрактни страни на личното, общото и като стареца Тенгер да седим и да мислим за вечното или е по-добре да се ограничим до това, което можем - съзерцаване на части от тялото - такива дето са ни свързвали с утробата, от която май не ни се е излизало и такива свързани с въвличането на утроби в създаването на още съзерцатели.
Парадокса е че прочетох статията след предния си коментар и го намирам за напълно уместен - това говори кофти за нещо ...