Простете, но бих се самоубила, ако животът ми бе пиеса на Чехов, в която едни хора само се излягат по кушетки и пейки в градината, пият чай (или водка), ахкат, охкат, въздишат, сумтят и си говорят какво биха направили, ако им стискаше да заминат за Москва. Такъв личен живот отнема сто процента от времето ти.
На мен когато ми отнемаше само 40 (през пубертета) ми беше изключително тъжно и нещастно, а ако мине тази квота, вървя категорично към суицидно разрешение на проблема. Колкото по-голяма ставам, толкова повече самочувствието и удовлетвореността ми започват да зависят от самата мен и личният ми живот е за да му се радвам и да ме радва, а не да го мисля непрекъснато.
Защото вместо да се тръшкам, бих могла да свърша нещо полезно за хората около мен. Бих могла да изобретя нещо ново, да напиша текст, да преведа текст, да помогна на някой да се избави от беда, да изоблича някое корумпе, да помогна на по-млад колега да научи занаята, да отида на протест против нещо гадно, да напазарувам на възрастна съседка, да гледам детето на приятелка, която е заета.
И това със сигурност ще ми донесе много повече вълнение и удовлетворение, отколкото да седя на дивана пред запалени свещи с любимия и да се гледаме малоумно в очите. Или да му пиша писма, по които да капят сълзите ми. Няма любовна връзка, която може да те зарадва и развълнува така, както творчеството, алтруизмът, това да си полезен.
Пък и любовта трае три месеца, хормоните бушуват кратко. След това всичко си влиза в спокойното русло и личният живот става подкрепящ, твоята котва, това, което те уравновесява и ти дава хармония, за да си полезен на много други хора освен на себе си и любимия. Е, виж, ако си нямаш таланти и способности, прогнозата е лоша и започваш да залагаш само на една карта.
Мило гневниче: В нашите условия по-успешен формат би бил "Свекървата"
10% лично време отделят онези, които не понасят себе си. Според мен човек живее, за да си отговаря на въпроси и да прави избори. Тези неща стават в личното му време. Останалото е рутина и спускане.
Аз мисля че на вас тези 10% личен живот са ви много в момента, щом смятате че любовта траела само 3 месеца...Тези дето са избрали да се посветят на семейството си съвсем за втора ръка хора ги изкарахте, едва ли не мързеливци. Не е задължително като няма за какво да мислят по цял ден да мислят какво прави половинката им и да му досаждат през 5 мин. на работното място. Може да им е под ръка, и той в къщи, например....Голям кеф е...семейството да си е в къщи и да си се радват един на друг...
KYPBAPE solutions, взимаш ли хонорар за това, че толкова защитаваш автора? Да не сте си роднини нещо?
Е, нека да не забравяме, че ти явно не познаваш нито автора нито мен, така че по добре не си прави изводи Но ако вече си ги направил, то и моите не са по-добри за теб А само да добавя по темата, че тези 10% време може би трябва да се разглеждат по-скоро като време за изолация, тъй като времето прекарано със семейство, близки, отделено за пазар и т.н. май всъщност си е чиста проба "личо време"?
Добре де, аз не разбирам кво толкова дъвчете темата. Значи всеки си има различни потребности и отделя различно време за личен живот. Ако аз и да кажем повечето от вас предпочитаме да прекарваме вечерите с половинките си, то авторката се занимава с по-социални дейности или пък наваксва нещо в работата. Не виждам нищо лошо в това. Имам колега, който пък е супер работохолик и седи от 9 до 10 в офиса - ако той се чувства добре така, защо трябва някой друг да има проблем с това? Изобщо, защо трябва да нападаме жената за това, че така е сметнала за добре? Важното е нейното обкръжение да е ок с това, не вие. Сега, и аз не разбирам защо така е откроила хобито от личния живот или пък се изразява все едно общуването с половинката се изразява в малко гушкане и секс... Но това си е нейна работа. Наистина не мисля, че трябва да я упрекваме за това.
Мануела,често излизате от темата,вероятно ,заради мен?! Защо се "заяждам "със Теа? Ами,защото ми харесва нейния стил,първо пиша,после мисля,ако ме контрира някой,не ми пука,а Теа има и чувство за хумор. За разлика от вас,обикновените филолози,а филма -"Емануела"съм го гледал.
Хм, може да съм груб ама така го мисля, ако делиш живота си на лично време и работа или както автора и на още части за социални контакти и други подобни начи нещо си сбъркал - професия, другар(и) и т.н. Ако всичко в живота ти се вижда като отклонение ... абе какво правиш в тоя свят тогава? После защо имало самоубийци, деприсирани, безкрайни реклами на антидепресанти (хамериканската телевизия май наполовина само това рекламира). Нещо нашия животински вид си е объркал приложението на еволюционните придобивки, вкл. излишъка на сиво вещество щом толкова много индивиди намират причина да виждат приложението му в някакво съзерцаване на личен живот, което според мен не се отличава твърде от съзерцаването на пъп-а в някои култури. Пъп-а обаче и по-точно неогвото съзерцаване май не докарват човек до депресия, виж идеята за личен живот на западната култура, обаче явно успява. Та чудя си се аз, дорасли ли сме ние като животинки до мъдростта да съзерцаваме абстрактни страни на личното, общото и като стареца Тенгер да седим и да мислим за вечното или е по-добре да се ограничим до това, което можем - съзерцаване на части от тялото - такива дето са ни свързвали с утробата, от която май не ни се е излизало и такива свързани с въвличането на утроби в създаването на още съзерцатели.
Парадокса е че прочетох статията след предния си коментар и го намирам за напълно уместен - това говори кофти за нещо ...
до коментар # 3 KYPBAPE solutions РЕ4Е И ОТСЕ4Е браво добре казано харесжа ми!!!!!!!!!
Thea, благодаря за съвета! Мисля да го взема под внимание! Същото трябва да направи и Sasho Stoyanov Много ми хареса коментара на Маня Маняна