Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
Оня ден даваха по ТВ, не коя да е - по Канала, документален филм за масов разстрел на незнам си колко души през 77-ма ако не се лъжа, в студентско общежитие в нашия си Студентски град. Близки мои роднини са живели по същото време из тези блокове, но естествено нито някой име казал за ужасията, нито нищо, "само са чували" за подобен случай.... А той си е съвсем реален - един час документален филм, разкази на следователи от едно време, разказ за момчето-убиец. Случай точно като тези, които гледаме по новините в Америка, само че тук и по онова време. А ние дори днес твърдим, че такива неща само в гнилата Америка стават, при нас - невъзможно. Еми ето стават, даже и у нас, даже и по онова време......само че като никой не ти казва за тях и си живееш спокойно - партията бди над нас и ни пази... А някои упорито си твърдят, че нямало престъпност тогава, тя сега се е появила все едно Поне не манипулирайте по-младите с тия илюзии за онова време
fALLEN | 08.09.201217:31 "родриго, историята ти верно е много съмнителна. Усмивка особено щом става дума за преди 1985. я дай да изброим, кои ги пускаха с ЦЕЛИТЕ им семейства в западна европа? " "от друга страна не разбирам, човек постигнал американската мечта, по собствените му думи, дори повече - живеещ с добри американски приходи в българия, на тукашните цени, на всичкото отгоре напуснал доста млад оня режим, без реално да види, кой знае какво, от какъв зор ще му липсва оня режим? Усмивка тва е дебилно" Всъщност първият параграф по-горе отговаря на въпросът ти от втория параграф. Нормално е комузимът да липсва на хора, които са били крайно привилигеровани спрямо другите тогава. А това да ходиш да работиш в Америка е била привилегия само за богоизбрани от най-високите ешелони на партията. За Бога, дори и най-големите футболни звезди тогава - идоли на цялата нация, не ги пускаха в чужбина, при това не в Америка, а в далеч по-малко капиталистически и империалистически страни. Ама иначе обяснява как имал вуйчо-кръчмар преди 9-и. Как пък всичките партийци изведнъж на 11-и Ноември преотриха близки роднини - фабриканти или царски офицери, лежали по лагери, заради които уж са ги репресирали през комунизма. А преди това, същите се тупаха в гърдите с какъв благонадежден произход са.
Имаше един момент, в който командира на най-голямото като реален числен състав поделение в България беше капитан /макар че май го направиха майор като го направиха командир на поделението ................................... Командирът на Елховският кашишки полк, който беше най-голям в 3та армия (ако не се лъжа), за България не знам, беше капитан (Георгиев се казваше, Поялника му викахме, заради големия му нос). Поне докато се уволних през 1983, все още си беше капитан.
Von Bl: Имаше и някои, които успяваха да избягат "на запад". Мой далечен братовчед беше избягал така като младеж. Отишъл до Сърбия (тогава Югославия) на екскурзия и оттам на запад. Знам и за учени, отишли на симпозиум и не върнали се. Имаше и спортисти даже, които отиваха на състезания и също оставаха. Учените и спортистите, тези които наистина си ги биваше, знам, че са им предлагали работа там. Но това само на единици, най-добрите.
@Von Bl Не, аз не споря с никого. В първия си коментар просто написах моите си впечатления от тогава, колкото и повърхностни да са били. Само тях, без да твърдя, че са най-обективните. От там нататък, отговарям на въпроси и предположения кой какъв е бил и как е заминал отвъд Ниш. Прави ми впечатление следното: И тогава и сега, за самоуспокоение, все е нужен някой "владика". Да речем за едни 100 години, според нас българите, за да успееш, ти трябва "вуйчо владика". Ако не успееш, това не е защото не си положил усилия, а е защото нямаш "вуйчо владика". Все някой друг трябва да е помогнал на успелите и някой друг да е пречил на неуспелите. Друг. Разказвача винаги е невинен, той е сълза от сърна. Вуйчото владика или липсата му са виновни за всичко. И друго. Ако някой преди 10-ти Ноември е пречил на определен човек да се развива, 'що пък точи човек не се разви след 10-ти Ноември? Преди му е бил виновен бай Тошо, сега пък бат' Сергей или бат' Бойко.
аман от разбирачи ,ей..... ма излезте първо от кочината и тогава драскайте по сайтовете бе! носталгия по по-добрите стари времена им,а навсякъде по света!!!!!!! естествено няма как да седиш на село ,и това да ти е известно а олигофрени редени в края на 80-те и след това просто нямат морално право да коментират ,какъв е бил живота преди...... но допускайки ,много правилно,че МОРАЛ е последното нещо ,присъщо на чалгаджийската раса- можете да си серет на воля просто си стойте на село
Девето-Септемврийски коментар , за Българския преход : Преди Двадесет и три години – Диктатура на Пролетариата ! Днес – след Двадесет и три години – Диктатура , на МУТРЯТА !!! Да ни е честит тоз преход Братя ... Да се радват нашите деца , Че по Скайп-а внуци гледаме със сватя , И Гласуваме за ГЕРБ сега !
"Реагирам прекрасно и чакам да чуя вица, че ми е любопитно" Мануела, първо се извинявам, че късно отговарям, а вица е следният: Приключва едно от заседанията на Политбюро, драгите другари си тръгват и в този момент Бай Тошо се приближава към Цола Драгойчева и и подшушва: "Другарко Драгйочева, елате за малко настрани.", Цола отива настрани, а той я дърпа в една странична зала, с голямо огледало, заключва вратата и делово казва: "Цоло, сАблачай са." Онази, реагира невярващо, с леко радостна нотка: "Ама как так, моля ви се другарю Живков". Бай Тошо продължава да настоява: "Цолоу, чуваш ли какво ти казвам - събличай се". Другарката се съблякла и бай Тошо продължава - "айде сега, иди пред голямото огледало и широко се разкрачи". "Ама как така, другарю Живков, това не е съвместимо със социалистическия морал" - "Ама ти чуваш ли какво ти казвам, ма". В крайна сметка, Цола се озовала пред огледалото, чисто гола и широко разкрачена. Тогава бай Тошо отишъл клекнал пред нея и си поставил плешивата глава под интимното и окосмяване, пригладил руното и на път отгоре върху плешивината си и казал: "Абе, какво ще ми разправя Пенчо (Кубадински), че няма да ми отива коса?" Те това е вица.
Едно време имаше неефективна и ретроградна соц промишленост, едвам се отървахме, двайсет години се мъчим и не можем да я затрием докрай. А сега, така като гледам, всички работят на бюро, цял ден пишат глупости по форумите, само отвреме-навреме спират, за да броят пачки.
Отишъл до Сърбия (тогава Югославия) на екскурзия и оттам на запад. Знам и за учени, отишли на симпозиум и не върнали се. --- ама точно за тая цел не ги пускааха с целите семейства. бобо - аз не го питам, защо се е върнал или защо е избягал, питам го, що му липсва миналото ,след като очевидно, сега живее много по-добре, отколкото би живял тогава. и защо са бягали изобщо от хубавото.
@fALLEN Отговарям ти съвсем накратко, дано вече разбереш. Никъде не съм написал, че нещо ми липсва, особено пък миналото. Просто написах, че моите впечатления от тогава не са свързани с лоши спомени, а напротив, живеехме по спокойно отколкото живеят сега българите в родината си. Ще ти го обясня по друг начин. Мнението си. Днес видях майка, в "Метро", просълзена от тревога че не може да подготви гимназиста си за училище. Униформа, раница, тетрадки и комплект учебници. Нямаше да и стигнат парите с които разполага. По тази причина, разбирам и не мога да обиждам тази жена, да я наричам червена глава, потомка на партизани, шумкари, комунисти и доносници, защото видиш ли, когато тя е била ученичка тези елементарни неща като облекло, тетрадки и учебници не са били проблем за семейството й, и тя сравнява тогава със сега в полза на миналото. По ясно не мога да ти го обясня. Тъпи спорове не ми се водят.
@Von Bl Виж сега, Von Bl, аз не съм бетонна тиква или пък щраус, който си заравя главата в пясъка. Ако не съм бил пряк свидетел на трудностите през втората половина на 80-те години, поне съм се наслушал на разкази от хора, с които съм се запознал по-късно. И съм уверен, че дори и да си били в известна степен мултиплицирани, в тях има голяма доза истина. Но ... как да ти кажа, не знам коя е по голямата злина. Липсата на телевизори и хладилници, опашките в хранителните магазини и бананите само по Коледа, режима на ток "2 на 2"или железните решетки по прозорците, ровещите в кофите за боклук пенсионери и циганската сган, която безчинства физически и икономически на наш гръб без никакъв контрол. Не знам ...
Бойчо Ама всеки път ли да ви каня да емигрирате в Куба, като толков ви е мъчно за комунизъм е все я давате за пример......е омръзна ми. А ние с Von Bl. къде да емигрираме като ни писна да живеем сред хленчещи ретрогради?
Защо бе Бойка, защо Куба е толкова напред, а пък никой не ще да ходи там? Всеки плаче и тъгува по нея, ама от разстояние. Както един виден участник в тоя форум громи капитализма.....ама от Франция
Станимире, въобще не се връзвай на Оня Дето Не Му Давали Луканка. При него хората с различно мнение са ретрогради, патриотари, комунисти, номенклатурчици... и така до безкрай. Повтаря си едно и също, като латерна. Ако не го взимаш насериозно е доста забавно