Основен въпрос пред всяко българско семейство е образованието на поколението. "Да се изучат децата, че без висше не може... каквото ще да е - висше да е"!
Въпросът излиза на дневен ред на възраст около 16 години. Тогава (често подтикван от родителите си) бъдещият студент започва да ходи на частни уроци по няколко предмета, защото обикновено знанията, придобити в училище, са недостатъчни, за да покрият изискванията на местните висши учебни заведения.
Междувременно в продължение на 2 години родителите дават средно между 100 и 200 лева месечно (в някои случаи и повече) за въпросните извънучебни занятия.
Но предстудентската мъка не свършва тук
В размисли и страсти къде да бъде продължено академичното образование, зрелостникът се явява на поне 15 изпита (често за една и съща специалност) в няколко университета. Тази безмислица е вследствие на факта, че няма единен изпит за всяка от кандидатстуденските дисциплини.
Изключение прави Държавният зрелостен изпит, който има достатъчно приемлива сложност за край на средното образование, но за съжаление е и на достатъчно ниско ниво, за да може да бъде приемен изпит за специалности, при които конкуренцията е по-малка.
Така по време на кандидатстуденската сесия родителите преоткриват и таксите за кандидатстудентските изпити - приблизително по 20 лв. на изпит. Сметката е проста и ясна.
И всичко това при минимална работна заплата от вече 270 лева и приблизително средна такава от 500-600 лв.
Наизустяване и/или кеширане
Друг проблем, пред който се изправя българският кандидат-студент, е начинът на проверка на съответните изпити. В много от специалностите (история, право, биология и т.н.), преподавателите очакват определен тип тема или по-точно конкретен начин на излагане на темата, изказ и подредба, от което следва че повечето зрелостници учат почти наизуст поне 50-ина теми.
Това е реалността. Кандидат-студентите често подготвят изброените в конспекта теми по точно определен начин, след което ги наизустяват.
Най-облагодетелствани са кандидат-студентите, борещи се за специалности като математика, физика и чужди езици, тъй като от тях се изисква просто да покажат знанията си. При математиката, например, важно е да се стигне да отговора на заданието, което не изисква 10 страници тема, която не е сигурно дали изобщо разбираш. А при езиците - език или се знае, или не... или можеш да пишеш и да комуникираш свободно на него, или не.
И дори преминавайки успешно през тези няколко кръга на образователния ни ад, студентските битки тепърва започват. Студентите са сблъскават с бюрокрацията и неадекватността на административните отдели на университетите, лошата или затруднена комуникация с преподавателите, остарялата материална база, строго заложената учебна програма и още много подобни абсурди. И да, някои успяват да се справят и да извлекат максималното от академичното си образование, което в България, за съжаление, е с предимно теоретична насоченост.
Изправяйки се пред всички тези перипетии (и не само), кандидат-студентите напоследък все по-често обръщат поглед на запад и избират алтернативата на чуждестранното образование. В чужбина приемат далеч по-лесно - изискват се изпит по език и диплома за средно образование с успех над много добър 5.
Но лесното свършва дотук
Още през първата година отпадат много от студентите, които не могат да покрият стандартите на университета. Същото се случва и през втората и третата година, когато летвата се вдига още по-високо. Конкуренцията е голяма и това дава допълнителен стимул за развитие.
Разликата тук е, че преподавателите са отзивчиви и мили. Среща с тях можеш да организираш чрез записване, но знаят името ти и те поздравяват по коридора и още на място и извън приемното си време ти отделят няколко минути, за да отговорят на въпросите ти на крак или на по чаша кафе.
Отношението преподавател-студент е наистина колегиално, по време на лекциите се чувстваш част от една академична общност. Базата на университетите е съвременна, модерна. Няма ги вехтите аули и нискокачественото оборудване. Разполагаш с възможност да избереш модулите, които най-много се доближават до сферата ти на интерес и завършваш с диплома, почти изцяло прекроена от теб и съобразно твоите идея за реализация.
Възможно е да учиш психология, но да вземеш един модул "Бизнес и маркетинг" или чужд език. Имаш усещането и уверението, че влагаш парите се на сигурно място и гледаш на образованието си не просто като "вземане на висше" и "отбиване на номера", а като на инвестиция за бъдещето.
Но колкото и да е чудесно всичко по отношение на университети и образователна система в тази мултинационална и международна обстановка, в един прекрасен момент осъзнаваш, че колкото и добър да си, колкото и да няма дискриминация или тя да е сведена до минимум, ти си просто чужденец.
Колкото и да си добър, ти си просто чужденец
Все по-ясно започваш да виждаш разликите в културата и манталитета на хората, колко чужди са ти "техните" идеи и възприятия за семейство, работа, приятели, светът като цяло. И някак не успяваш да проумееш всичко, да вникнеш в тяхната идеология и ценностна система, да започнеш да мислиш като тях. Ти си просто чужденец и от тях те дели огромна пропаст - не езикова, културна бариера.
Все по-често започваш да изпитваш носталгия към дома и нашата мила "държава на абсурдите". И някъде в края на втората и началото на третата (в повечето случаи) последна година започваш да се чудиш какво да правиш с живота и си и накъде да поемеш. Да останеш "на запад" или да се върнеш в родината си.
Всеки вкъщи те съветва да останеш да търсиш живот в чужбина, там било по-добре, ще си живееш на добре, вероятно в средната класа, по-малко ще се притесняваш за сметки за парно и ток, как да свържеш двата края... И ти знаеш, че вероятно е така.
Но вътре в себе си съзнаваш колко много искаш да се реализираш в родината си, да дадеш знанията си за развитието на родната икономика, бизнес и политика. И просто искаш шанс.
Защото ако поне половината млади хора, получили образование на Запад, поучили се малко от тамошните нрави и способи за справяне с проблемите, се върнат в България, то обликът на родината ни би бил съвсем различен. Една България пълна с млади специалисти, които се борят за своя и Нейния просперитет...
И тук не става въпрос за излишен национализъм или патриотизъм. Всеки се чувства най-добре сред свои - сред приятели, близки, семейство. И ако българите напускат България - 90 на сто е поради финансови причини, от безизходица, в търсене на препитание и един по-приличен живот. Повечето студенти не остават в чужбина, защото им предлагат бляскава кариера, а чисто и просто заради перспективата за едно, ако не добро, то поне нормално съществуване.
И в крайна сметка, всичко остава въпрос на личен избор - да си чужденец в друга държава или свой сред свои.
Аз ли? Аз ще се върна.
Значи, сещам се за една случка с един "учащ" сънародник. Бяхме тръгнали за някакво парти и естествено, на улицата спрях пред един червен светофар. Другият юнак пресече на червено и няколко коли се видяха в чудо. Напомних му, че даже като пешеходец може да му вземат шофьорската книжка за такова изпълнение. Той ми отговори: " Моята книжка е български документ, даже и да ме хванат няма как да ми я вземат. Ай да ги видя кво ще направят". Значи, задържиш ли се в такава среда докато си в чужбина, нищо добро не те чака...
20 lele male, Благодаря ти за добрата дума... Гадно ми е, да..., много даже... и дано да си право - да са по-умни от нас и да се справят по-добре и да са ни живи и здрави и т.н.
Никой от приятелите и познатите ми не иска и да чува за връщане тук-нито от студентите,нито от работещите.А те не са само в една страна,нито дори на един континент.Всички казват едно и също:"Идвай смело!Няма да съжаляваш!".И съм склонен да им вярвам от базата на погледа,който имам върху битието и житието им.Моят шанс за излизане го изпуснах,но не съжалявам за това в никакъв случай!Младите трябва да опитат,поне да опитат и едва когато видят какво наистина е там,да решат какво искат от живота си и къде го искат.
Тошко - успех! panik - думите на Тошко, трябва да ги принтваме и да ги дадем на чаветата - да знаят, какво да правят! Но кой ще остане тук? Ще започнем да си внасяме "роми" ли?
Някой може ли да ми обясни, как ще се оправи тази наша държава, ако никой читав не се връща в нея? Да разчитаме на тези, които са останали, е недалновидно, защото видяхме, какво могат. Не ми галят ухото думи като: "Толкова пари потроших за децата, ако се върнат, ще има регресивни искове"(перифразирам). Човече, ако те чуят дядовците и прадядовците ти, в гроба ще се обърнат, защото са дали кръвта си за тая земя, а ти я оставяш на циганите. Никой няма да свърши работата вместо нашите деца, но затова те трябва да са тук, със своите знания и нов поглед върху света. И тогава няма да ни управляват примитиви, а животът ще стане по-добър. Другото е спасение поединично, но не това прави един народ нация. Между другото, дъщеря ми се върна, но не сама. Доведе и приятеля си, италианец, намериха си хубава работа, защото за добрите навсякъде има хубава работа, дори и в България. Толкова от мен.
Най-обичам да слушам съвети от човек,най-вероятно учил и живял в една от многото европейски страни,които винаги завършват по един и същ банален начин : " Каквото и да правишм си оставаш чужденец". Съответния човек бих казала аз или е имал сериозни проблеми със социализирането или просто не е попаднал на правилното място, което би му допаднало. Как може някой да прецени,че ще се чувтства по един и същ начин независимо къде се намира стига то да е извън Българиа- чисто и просто немога да проумея. " Все по-ясно започваш да виждаш разликите в културата и манталитета на хората, колко чужди са ти "техните" идеи и възприятия за семейство, работа, приятели, светът като цяло. И някак не успяваш да проумееш всичко, да вникнеш в тяхната идеология и ценностна система, да започнеш да мислиш като тях" - аз не бих казала, че е задължително да проумяваш нечия идеология или пък още по-малко да мислиш като тях. Това,че живееш в нечия чужда страна не значи че трябва да се напъваш години наред докато най-накрая те щамповат с етикетче " наш човек си" . А за културата и манталитета и техните разлики бих казала ,да, все по-ясно започваш да ги виждаш ....и да осъзнаваш тяхната липса в България със всяко твое прибиране вкъщи. В крайна сметка, всеки си има своята история. Някои плачат години наред за вкъщи, други започват нов живот. Този нов живот обаче невинаги е с цел да се изкарат някакви пари-единствено и само. Не всички в чужбина са на гурбет,моля ви. Някои просто са избрали по-добро бъдеще защото са го видели и то не само във финансови аспект. Не поставайте всички под един знаменател- никой не ви дава право да рисувате живота и чувствата на всички студенти/работещи в чужбина по един и същ начин.
Саше, аз пък не искам да се връщат тук само заради бащината къща. Като стана най-стария във фамилията, и аз веднага изчезвам към чужбина, намирам си работа там, и се преселвам някъде наблизо до децата ми (но не прекалено близо , за да не им досаждам) , за да им помагам ако имат нужда разбира се, и да си виждам внуците не през скайп.
29 niemen | 11.10.2011 19:04 - На въпросата Ви ниемен - вече, повтарям ВЕЧЕ - не ме интересува. След последната победила свобода / тази с главен освободител ББ/ в страната наистина - НЕ ме интересува, нито кой ще я оправи, нито кога. Аз моето си го изчаках и измечтах. Вече няма да допусна да съм мечтател и оптимист, никога. Мда, казвам най-съзнателно НИКОГА. Аз си знам какво ми причиняват тези мисли, няма нужда Вие или ЗАШЕВ да ми казвате как ще се чувствам... Как ще виждам единственото си дете и внуците си, не знам, ще видим, ако е рекъл Господ, дето се вика. Все си мисля обаче, че ако те са добре и аз ще съм... А и не съм съвсем малоумен, нищо че съм си останал тук, знам че и извън БГ не е лесно, но... абе да речем че шанса да си оптимист и мечтател е по-голям, в процентно изражение, поне...
@Pepper_Jet - @niemen - Дефинирай "читав". Колко "читави" минаха през жълтите павета и "ъгловите кабинети с изглед" на държавата ни. Предполагам схващаш алегорията. На тези "читави" ръкопляскахме аз и ти и ги избирахме също ние и нашите родители. И виждаш докъде я докарахме. Което ще рече, че имаме грешно разбиране за "читав". Или сме наивници. Е? Защо трябва да товаря децата ми с наивността на родителите и на дядовците им? Или нерешителността им. "Читави" да преценяват дали те са читави колкото тях. Не, благодаря. Циганите. Циганите са били тук и преди хан Аспарух може би. И аз против циганите нямам нищо. Имам против циганиите. А проблема на нас ни е ... каза ми го един холандец преди доста време, че ... в Холандия от циганите за едно, две поколения са направили холандци, а ние от българи сме се превърнали в цигани. Чакаме някой да ни даде, да краднем. От държавата, от комшията. Вместо да пребием [изборно, а и не само] политика, който не ни харесва, "публично" [пред телевизора] обявяваме, че ще наебем жена му или майка му. @александър зашев За какви страшни хайдути и вехти войводи ми говориш? Разказите са едно, действителността друга. А действителността оформя съзнанието, не легендите. Ако бяхме държава на страшни хайдути дотук ли щяхме да я докараме? Къде са тези страшни хайдути? Пред телевизора, на 250 грама домашньовка. С пет шест развалени [предни] зъба, защото няма пари за зъболекар. За Skype и мокрите очи. Напълно те разбирам и отчасти съм съгласен с теб. Но. Не мисля, че така ще стане. Поне очите няма да са ми мокри. Скоро слушах едно предаване по радиото, една майка говореше. Не помня нито радиото, ното контекста на разговора, помня само думите на майката. Водещия я пита дали не и е мъчно, че двамата и сина са далече, в Канада ако не се лъжа. Тя каза: "Да, мъчно ми е, че са далече, но по ми беше мъчно когато се приберат от работа ... да няма какво да им сложа на масата да вечерят." Та ... влажните очи са относително нещо. А и самолети вече бол.
Родриго, "читав" означава точно това, което означава: събирателно за човек, на когото можеш да разчиташ, който няма да те предаде и най-важното, честен е(не краде). А това, което казва майката за двамата си сина, обяснява дереджето у нас. Докато са били ученици, е нормално да се върнат след училище у дома и майка им да ги нахрани, но доколкото разбирам, те се връщат от РАБОТА. Логично е да са взели живота си в ръцете и те да помагат на майка си, а не тя да ги храни. Иначе, когато Аспарух идва по тия земи, тук цигани не е имало. Това племе се появява в Европа чак през 11-ти век.
@ niemen - хаха сори, ама къде си видял крава от теле да цица?
П.С. А иначе, не е като да не си прав!
леле мале, ами аз ежедневно виждам крави да цицат от телета. Особено ако лекарствата на кравите са по-скъпи от цялата им пенсия. Ти не виждаш ли такива ?
НН1 Аз говоря по принцип! Ако родителите ни имат нормални доходи никога няма да те молят да им помагаш финансово. А и между другото, мисля, че те не са те помолили за помощ, а ти просто си им влезнал в положението и им помагаш!
@niemen Съжалявам, че ме разбираш прекалено буквално. Не схващаш ли мъката на майката? Не става въпрос, дали тя ще им купи хляб или те сами ще си купят. Става въпрос за това, че семейството и, като едно цяло не успява да се пребори с немотията. Защо приемаш всеки индивид поотделно? Тези двамата ще са и синове и на 50 години да станат. И ще и е мъчно като гладуват. Заеби ги тези приказки, "ами да са учили". Аз имам две магистърски степени, едната от университет от бръшляновата лига и съм имал моменти когато съм нямал какво да си сложа на масата. Тук, в България, която ми се води родина. Не мога да кажа такова нещо за чужбините където съм живял доста и да речем би трябвало да се чувствам чужденец. Не ме разбирай погрешно, не, не се оплаквам. Струвало ми е доста, а и ми струва доста, но живея добре. Ако обаче не бях такъв "патриот", щях да живея добре и беда ми струва толкова много, макар и не в родината ми. Та ... това искам да си спестят децата ми. Разочарования и абсолютно излишни усилия. Срещу какво? Срещу думата "патриот". Патриоти има и в чужбина. "Ubi bene, ibi patria" са казали умните римляни, мисля не без основание. За циганите, отново ме четеш буквално. За мен 11-ти век и VII-ми век са еднакво далече. Акцента беше върху циганиите, а не върху циганите. За "читави". Значи разбираме думата еднакво, но сме наивни. И ти и аз. Но не бива нашите деца да плащат за наивността ни.