Интернет-форумите все повече живеят свой собствен живот, независимо от пъпната връв с майката-сайт. А коментираният материал все по-често е само повод да се поизкажеш или да се поизокаш, да поспориш или да поплюеш, да попохвалиш или да попсуваш, да поутрепеш време или да се поизтъкнеш, да си поначешеш крастата или да покиризиш какви ги дрънкат хората.
Защото си гражданин, лумпен, селтак, комплексар, умник, тъпак, фен, всезнайко, самотник, бърборко, воайор, заядливец, неориентиран, лобист, хейтър. Или просто си си избрал подобна роля, за да си разнообразяваш монотонното битово и служебно ежедневие и да си разтрояваш като истински артист личността.
Свобода като никога досега...
Най-често си с никнейм, който няма нищо общо с името ти, често си се украсил с чужда снимка или аватар. Но не защото толкова те е страх да не те разкрият коя си ти личност светла, от кое учреждение, фирма и квартал, а защото искаш да ти е по-широко около врата - заради самата игра да си форумец.
Или пък защото в почти необятната демокрация на виртуалния свят авторството на физическите лица наистина е без значение - скромност, присъща досега само на средновековните теолози. От значение обаче може да е авторството на един ник, изградил си биография на дългогодишен, авторитетен, умен, злобен, находчив, интересен, досаден, крещящ, аргументиран, графоманстващ, мразещ и какъвто си щеш още активен форумец.
Което е свобода, с каквато човечеството никога досега не е разполагало. И то свобода за всички, за стотици хиляди, за милиони юзъри - свобода само на една мишка разстояние. Което е и тотална демокрация - не след революция, не след избори, а сега и веднага на секундата, онлайн.
Тотална вакханалия на мнения
А тоталната демокрация, особено анонимната в интернет, е тотална вакханалия на мнения. Което само по себе си е хипарски прекрасно. Няма цензура - дори и модераторите не могат да насмогнат. Няма всепризнати авторитети - дори най-големият авторитет бързо може да бъде оплют. Няма държавни репресии - дори акциите на МВР срещу блогърите се оказват автогол.
Но като всяка тотална демокрация, интернет-форумската демокрация лесно се превръща в тирания на мнозинството. Където стойностните мнения се давят в общия бълвоч от бръщолевене, а други потенциални стойностни мнения са отблъснати още на ниво четене излиянията на демоса. Където журналистическите материали, даващи старт на форума от мнения, все повече стават заложник на теми и заглавия, които да привличат все повече кликвания и разгорещени постинги, превръщайки медиата в мол с евтин, но неувяхващо моден аутлет.
Тук не става дума за елитарни претенции към интернет-форумите. Напротив, те няма как да са кой знае колко по-различни от това, което са - за която и страна да става въпрос, според аршина й. Но доколкото свободният изказ на мнение в интернет вече е една от основните публичности и у нас, редно е да не се радваме само на волното свободомислие, а и да си дадем сметка за опасностите от матричното свободомислие, което интернет-форумната агора налага.
Проблем с разбирането на текстовете...
Форумният демос първо има проблем с разбирането на текстовете - независимо дали са умни, глупави или посредствени. Често пъти масовият форумец прочита само заглавието или скролва няколко абзаца от материала, под който коментира, но след това се изказва обилно по същество или пък кратко, но още по-категорично, ругаейки и автора, и позицията му, а и онези форумци, които не споделят мнението му.
Често масовият форумец изобщо дори не се и опитва да вникне в аргументацията на автора, а първо търси да го разпознае по оста "враг-приятел". За целта по правило сам дописва неизписани авторови тези и нагласи.
Ако авторът критикува правителството, то най-често той е комунист. И обратно, ако го хвали - задължително е проправителствен. И в двата случая най-често той е поръчков, платен и подлога. Всичко се разделя просто и отчетливо като на мъжка и дамска тоалетна.
И качествените, и некачествените статии са адмирирани или охулвани не заради своето качество или липса на качество, а защото са успели - всяка по своему - да си спечелят форумен демос. И по правило успяват тогава, когато съумеят да нацелят в таргет сърцето мнозинството на форумния демос.
Оголените откъм познание
Колкото повече тези мнения са оголени откъм познание, способност за разбиране, аргументативност, коректност, възпитаност, уважителност, оригиналност, индивидуалност, ангажираност, свободомислие - толкова повече те се свеждат до най-елементарно харесване и нехаресване. До простите бутони + и - , които дори правят излишни самите мнения в повечето сайтове. До аз обичам суджук, а ти не харесваш зелено.
Разбира се, има сайтове, незадушени от форумен демос. Едва ли има обаче такива без никакъв форумен демос - те биха били лабораторно стерилни, масонски затворени, подозрително несвободни.
Проблемът с масовото свободно волеизявление обаче е в това да не доведе до свободно масово затъпяване, до безпардонно налагане на масов вкус и масова култура. Защото зад привидния плурализъм и дори войнствено разделение на форумния демос по въпроси като: да пушим или да не пушим, да се обезкосмяваме или да си останем по природни влакна, да сме за Набуко или за Южен поток, да сме зад ГЕРБ или зад БСП, прозира една и съща униформа - на човека от тълпата, който има нужда да разпознае съмишленика и противника само по ключова дума, без оглед на текст и контекст.
Най-успешната тирания в историята на човечеството досега се е раждала от недрата на демоса и в името на демоса.
Дали форумният интернет-демос няма да роди поредната тирания?
