Европа има голямо сляпо петно: онлайн разпространението на крайното дясно като влияние. Крайно десните групи на континента са дигитално грамотни - те знаят как да изкривят публичното възприятие по даден въпрос, да нарочват политическия дневен ред и да се заиграват с журналистите и медиите.
Те успяват да откриват начини, с които да нарушават демократичните процеси и да оказват натиск върху политиците по все повече теми - от локални въпроси до миграционните политики. И тактиките им успяват - Европа завива все по-надясно.
Въпросът обаче е кой ще поеме юздите на тази нова вълна на крайнодесния възход. И едни от претендентите за това са "Генерация Идентичност" - противоречива формация с клонове из голяма част от Европа.
Наскоро австрийският клон на движението "Генерация Идентичност" беше свързан със стрелеца от Крайстчърч, Нова Зеландия. Наскоро къщата на един от лидерите на движението беше разбита от службите за сигурност на Австрия заради появилата се информация, че терористът е дарил пари на "Генерация Идентичност Австрия".
И движението, и терористът в своя манифест, споделят конспиративната теория, че бялото население в Европа бива изтласквано от континента и заменяно с мигранти. Дори само седмица след атаката Движението за Идентичност на Австрия проведе протест срещу "Голямата замяна" във Виена, призовавайки за "ремиграция" и "деисламизация" на страната и на целия континент.
Исканията на групата надхвърлят призивите за депортиране на престъпници, екстремисти и на онези, които биват отхвърлени при искането на убежище - което би било в съответствие с миграционния закон. "Ремиграцията" всъщност е евфемизъм за масовото депортиране на всички европейски жители с мигрантски произход, които не са родени на територията на Европа.
Това, което е опасното при "Генерация Идентичност" е фактът, че въпреки липсата на публична подкрепа за актове на насилие, членовете на движението се готвят за напълно реална борба, а техните манифести и разяснителни материали спокойно могат да се изтълкуват като призив за хващане на оръжията.
Всяко лято членовете на движението от цяла Европа организират военни тренировъчни лагери в селските райони на Франция - там, където реално се заражда самото то. Техните ръководства използват милитаризиран речник, като например „снайперова мисия” и „масов въздушен удар”, когато описват онлайн атаки.
Един от лидерите на Движението в Австрия е бивш неонацист на име Мартин Зелнер - популярен, със силни радикални виждания и приеман от мнозина за идеолог на крайното дясно в Европа. Той се радва на сериозна популярност в социалните мрежи като само в YouTube е следван от над 90 хил. души, а в Telegram има 16 хил. последователи.
Мартин Зелнер
Негов е наръчникът "Изкуството на червеното хапче" (референция към филма "Матрицата" и червеното хапче, което помага на вкараните в матрицата хора да излязат от нея) той дава насоки как стъпка по стъпка как човек да експлоатира актуалния обществен ред, за да постигне максимално разпространение на крайнодясната идеология
Той препоръчва да се използват широко разпространените проблеми, свързани със свободата на словото или равенството между половете, като отправна точка, преди постепенно да се лансират нови и по-крайни идеи. "Посяваш първо по-леките семена на червеното хапче и ги напояваш постоянно. Един честен въпрос, с който трябва да се започне, новина тук, имейл там, виц по време на излизане за по бира...", пише в наръчника.
"Генерация Идентичност" също така тренира своите членове да използват и различни техники за манипулация и адаптиране на информацията и новините спрямо собствения дневен ред на движението.
Тяхната успешна книга за онлайн медийна партизанска война показва как трансгресивните им кампании стават вирусни и достигат до глобалната аудитория. Основната идея на тези действия е проста - глобално покритие на "Генерация Идентичност" със свои по целия свят - от Австралия до Канада.
Идеологията на паневропейското движение отдавна е надхвърлила границите на Франция, където то се създава през 2003 г. Популистите от дясната страна в Европа вече навсякъде имат действащи политически сили - от Алтернативната за Германия (AfD) и Австрийската партия на свободата до Италианската Лига и испанската партия Vox партия. Всички те успяват да пренесат езика и препоръките на "Генерация идентичност" в мейнстрийм политиката. Макар и много от тях да не признават движението, тези политически движения споделят идеологическата му платформа. Техните кампании срещу „лъжливите медии” и малцинствените общности взаимно се подсилват и укрепват.
В Австрия движението е има пространство за сериозен растеж до голяма степен благодарение на слабия подход на крайнодясната австрийска Партия на свободата (FPÖ), член на управляващата коалиция. И Движението, и FPÖ изповядват идеологията на ремиграция.
Разбира се, в момента партията е подложена на остри критики заради своите връзки с Движението и неговата собствена връзка със стрелеца от Крайстчърч, но това не пречи на влиянието, което то оказва върху политиката на страната.
"Генерация Идентичност" оказва сериозно влияние върху отхвърлянето на Пакта за миграцията на ООН в края на 2018 г. от австрийското правителство. Изследванията на Института за стратегически диалог установяват, че Зелнер и контролирания от него клон на Движението са се мобилизирали в специални криптирани канали в Telegram, дни преди стартирането на мащабните кампании за дезинформация в социалните медии, които в крайна сметка обръщат общественото настроение срещу пакта.
В отговор на нарастващия обществен натиск, австрийското правителство сега обмисля забрана на идентифициращото движение Австрия. Подобен ход обаче ще направи малко за реалния проблем - разпространяването на неонацистки идеи в Европа.
Подобен подход просто няма вече връзка с актуалната реалност. В нея подобни крайнодесни и неонацистки организации не действат вече като затворени клетки. Вместо това те създават все повече мрежи на международно ниво. Затова и активистите на Движението за идентичност ще продължат да намират новаторски решения, за да заобиколят законите и да предадат посланията си на широката общественост.
Силите за сигурност, политиците и технологичните фирми просто не успяват да наваксат на начините, по които крайнодесните трупат популярност и се справят само с част от проблема на онлайн екстремизма - свалянето от социалните мрежи на подобен тип пропаганда - нещо, което поне към момента е крайно неефективно.
Междувременно Зелнер и другите подобни идеолози на крайното дясно в Европа намират своите "убежища" онлайн, където продължават да разпространяват посланията си без опасност те да бъдат свалени.
Незабелязана и неоспорима, крайната десница е била свободна да разпространява своите послания, подтикващи към насилие, на ултралибертарни платформи като Gab, 8chan и Bitchute.
Крайстчърч се превърна като отрезвяващ момент за Запада и отношението към десния радикализъм. Въпросът е какво следва оттук нататък в борбата с този проблем. Защото съвсем скоро Европа ще трябва да се притеснява не само от терористичните актове на джихадистите, но и от своите собствени крайни националисти.
