БГ таткото може да е голям лигльо

БГ-бащата може да е голям лигльо, честно. Да се превърне в дори по-чувствителен еквивалент на жената, която е изкарала през най-съвършеното си място неговото отроче. Често го прави. И започва да занимава всички околни с детето си, като, също като при майките, всичкo вече се случва в 1 л. мн. ч., когато става дума за детето - „ядохме", „спахме", „ревахме", „акахме" и всичко останало.

Решението? Всички млади бащи трябва да се запишат на фитнес, бокс, източно бойно изкуство, за да вдигнат тестостерона си обратно в границите. Преемоционалните мъже ги смятат за меки китки, за недорасляци и комплексирани деца. А когато имаш дете, вече не можеш да си дете - закон.

На другия полюс: бащата определено не отделя толкова време на новороденото колко майката. Но таткото бачка, гризе си ноктите преди сън дали все пак не е сгафил яко, напива се при удобен случай пак покрай съмнения и от преумора, пробва се да забие някоя случайна - ей-така, за спорта, да си докаже, че не е дъртак, какъвто всъщност явно е на път да се превърне.

Това е първата крачка към това да започне да кръшка на жена си, да се запива с приятелите по чашка и това да предизвика малки катарзиси в семейната лъжеидилия. И никой няма вина. Просто по родните ширини никой не ходи на семеен психотерапевт, а приятелите (с малки изключения) рядко дават подходящите и своевременни съвети. Най-добрият вариант - приятелско семейство, което е минало преди година-две по сложния път, който ти предстои. А, трябва също да са готови наистина да изтърпят хленченето на жената и пиянските обаждания от твоя страна. Това е в името на бащата и връзката като цяло.

Социалният свят на бащата изведнъж се оказва едно тресавище, откъдето само майката на детето му може да го измъкне. Ако пожелае. Тя е озлобена срещу целия свят и най-вече срещу него. Обича детето си и го мрази - както родилката в началото на „Сърца за Изтръгване" на Виан просто искаше да изкара бебето от себе си и го гледаше с погнуса.

Ако приятелките на новопръкналата се майчица си нямат собствени отрочета, естествено, в отношенията им рано или късно настъпва разрив. После към нея идват самосъжалението, агресията, безпомощността и всички онези симпатични негативни емоции, които могат да скапят връзка, семейство и отношения родители-дете.

Това вече ще се случи само, ако бащата го позволи. Изцяло в негова власт е. Той трябва да е не-много-псуваща амалгама от дзен мастър и психолог, Шива с 57 ръце, самоук еквилибрист между собственото си его, значимостта на детето и лудата му майка. Сложно уравнение с много неизвестни. Но решимо.

Накратко: ако не знаеш какво ще ти се случи, когато проимаш дете, не бързай. Надали ще бъдеш по-щастлив от момента, когато за първи път вземеш на ръце отрочето си. Или когато чуеш първото обръщение към теб.

Но това не трябва да те превръща в разлигавен клоун, който да говори на бебешки на целия свят. Или съвсем обратната ситуация - ако за момент въжеиграчът-баща загуби концентрация, полита надолу в ямата на самосъжалението и алкохола. Няма предпазна мрежа.

Take your time, а после действай по плана. И ако нямаш план, крайно време е да си надраскаш поне скица. Но не на разлигавено бебе.