БГ-бащата може да е голям лигльо, честно. Да се превърне в дори по-чувствителен еквивалент на жената, която е изкарала през най-съвършеното си място неговото отроче. Често го прави. И започва да занимава всички околни с детето си, като, също като при майките, всичкo вече се случва в 1 л. мн. ч., когато става дума за детето - „ядохме", „спахме", „ревахме", „акахме" и всичко останало.
Решението? Всички млади бащи трябва да се запишат на фитнес, бокс, източно бойно изкуство, за да вдигнат тестостерона си обратно в границите. Преемоционалните мъже ги смятат за меки китки, за недорасляци и комплексирани деца. А когато имаш дете, вече не можеш да си дете - закон.
На другия полюс: бащата определено не отделя толкова време на новороденото колко майката. Но таткото бачка, гризе си ноктите преди сън дали все пак не е сгафил яко, напива се при удобен случай пак покрай съмнения и от преумора, пробва се да забие някоя случайна - ей-така, за спорта, да си докаже, че не е дъртак, какъвто всъщност явно е на път да се превърне.
Това е първата крачка към това да започне да кръшка на жена си, да се запива с приятелите по чашка и това да предизвика малки катарзиси в семейната лъжеидилия. И никой няма вина. Просто по родните ширини никой не ходи на семеен психотерапевт, а приятелите (с малки изключения) рядко дават подходящите и своевременни съвети. Най-добрият вариант - приятелско семейство, което е минало преди година-две по сложния път, който ти предстои. А, трябва също да са готови наистина да изтърпят хленченето на жената и пиянските обаждания от твоя страна. Това е в името на бащата и връзката като цяло.
Социалният свят на бащата изведнъж се оказва едно тресавище, откъдето само майката на детето му може да го измъкне. Ако пожелае. Тя е озлобена срещу целия свят и най-вече срещу него. Обича детето си и го мрази - както родилката в началото на „Сърца за Изтръгване" на Виан просто искаше да изкара бебето от себе си и го гледаше с погнуса.
Ако приятелките на новопръкналата се майчица си нямат собствени отрочета, естествено, в отношенията им рано или късно настъпва разрив. После към нея идват самосъжалението, агресията, безпомощността и всички онези симпатични негативни емоции, които могат да скапят връзка, семейство и отношения родители-дете.
Това вече ще се случи само, ако бащата го позволи. Изцяло в негова власт е. Той трябва да е не-много-псуваща амалгама от дзен мастър и психолог, Шива с 57 ръце, самоук еквилибрист между собственото си его, значимостта на детето и лудата му майка. Сложно уравнение с много неизвестни. Но решимо.
Накратко: ако не знаеш какво ще ти се случи, когато проимаш дете, не бързай. Надали ще бъдеш по-щастлив от момента, когато за първи път вземеш на ръце отрочето си. Или когато чуеш първото обръщение към теб.
Но това не трябва да те превръща в разлигавен клоун, който да говори на бебешки на целия свят. Или съвсем обратната ситуация - ако за момент въжеиграчът-баща загуби концентрация, полита надолу в ямата на самосъжалението и алкохола. Няма предпазна мрежа.
Take your time, а после действай по плана. И ако нямаш план, крайно време е да си надраскаш поне скица. Но не на разлигавено бебе.
Ама че безпочвена статия... Откъде ги вадите тея изводи не мога да си представя... Все едно като се роди дете и - апокалипсис. Нееее, не-не.
Всеки татко може да е лигльо , зависи само от 2 неща - настройките му и колко често му пускат
Няколко забележки: - не вярвам, че майките гледат бебетата си с погнуса. Има изключения - разни патологични случаи на ранна бременност и основно сред малцинствата. Жената по презумпция е подготвена да стане майка, докато нейният връстник от мъжки пол още дълги години се изживява като непослушен хлапак -не съм съгласна, че цялото внимание трябва да се насочи към татковците /за да ги удържим някак в семейното гнездо с всякакви средства и за да не пропаднат!/. Ако няма разбиране, компромиси до безкрайност и уважение /дори не споменавам за любов/, не е ясно кой е по-изкушен да се спаси с бягство. -няма предварителни схеми, няма и съвети как да станеш добър родител, ако до момента си бил само добро дете, по-късно отличен работник, стабилен приятел и всеотдаен партньор. А ако таткото или майката се лигавят, нека им е простено. От щастие е
@ Rowan ( 19 ) - как ме разсмя с това "окотиш" Знам, че сега ще ми излезеш с аргумента "Ти още нямаш деца, недей приказва" - ама всичко е както си го направиш. Тоя господин от статията май не е бил готов за поколение, или може би не е случил на партньорка.
@Rowan ( 31 ) - да де да, пак старото "Добре е да се учим от грешките си". Пък най-добре е да не ги допускаме, като се учим от чуждите Хубаво, може понякога таткото да е голям лигльо/алкохолик, но да обвиняваш за това раждането на едно дете? Хора всякакви - някои рухват пред трудностите, други се мобилизират. Ама един мъж да го докара до депресия, защото е станал БАЩА ?
@Роуан - е, хайде сега, крайности! Хомосексуализъм, никога да не се жениш - големи "решения", няма що! Сбъркани хора винаги има. Но това раждането на синът ти/дъщеря ти да те депресира, защото видиш ли жена ти имала нов център на света... ? Ако имаш болно его и то изисква целият свят да се върти само около теб... с какъв акъл тръгваш да правиш деца? Не можеш да бъдеш егоист и родител едновременно. Природата изисква (и го залага някъде из ДНК-то) нуждите на новото поколение да са приоритетни пред тези на сегашното. Когато тате или мама продължи да гледа първо себе си, пък ти си някаква досадна подробност - значи нещо в главата на тате или мама е дало на късо. ПС Не виждам (ама изобщо) какво общо има моят ник тук.
Житейски опит? Една "какичка" от село ми каза същото, като я питах защо има само двойки. Тя каза "Като станеш и ти втори клас ще те видим тебе!". Е, станах, и нямах двойки