Никой баланс на силата не трае вечно. Само преди век Лондон беше центърът на света. Великобритания беше оглавила света като колос и само силните духом (или слабите в преценките) се осмеляваха да предизвикват Пакс Британика.
Това, разбира се, е отдавна история, но Пакс Американа, какъвто той се оформи след 1989-а, е също толкова уязвим за историческите промени. След 1910-а изгряващата мощ на Германия и Америка разцепи Пакс Британика. След 2010-а Източна Азия ще направи същото с Пакс Американа.
Двайсет и първи век ще ни донесе технологични промени в невиждан мащаб. Те могат да променят дори разбирането за това какво е да си човек. Но в един по-кратък период - в следващите 20 години - светът ще бъде доминиран от делата на националните държави и основната тема ще бъде възходът на Изтока.
До 2030-та светът ще стане по-сложен и разделен между огромната американска сфера на влияние в Европа, Близкия Изток и Южна Азия, и китайската сфера в Източна Азия и Африка от друга страна. Голямото и образовано население на страни като Полша, Турция, Бразилия и техните съседи ще ги извади на световната сцена, а Русия ще продължи своето възраждане.
Въпреки това, Америка вероятно ще остане най-голямата световна сила. Критиците, които описваха Голямата депресия през 30-те години и стагфлацията през 70-те години на миналия век, доживяха да видят съвземането и победата над нацизма през 40-те и над комунизма през 80-те. Финасовите проблеми на Америка със сигурност ще се задълбочат през следващите 10 години, но десетилетието след 2020-та може да донесе нов Рузвелт или Рейгън.
Преди сто години, когато британската доминация започна да ерозира, нейните конкуретни и особено Германия добиха куража да поемат нечувани дотогава рискове. Същото ще се случи и след като американската мощ започне да ерозира след 2010-а. През 1999-а например, Русия никога не би посмяла да атакува свой съсед като Грузия, но през 2009-та не пропусна да си опита късмета.
Опасността подобно приключение да доведе до избухването на голяма война през 2010-а е малка. През 2020-а обаче тя ще бъде много по-голяма.
Най-сериозните заплахи ще се появят във водовъртежа от нестабилност, който пълзи от Африка към Централна Азия. Най-голямата част от най-бедните хора в света живеят тук, промените в климата нанесоха най-големи щети тук, ядреното оръжие се разпространява най-бързо тук, и даже и през 2030-а великите сили все още ще търсят много от енергийния си ресурс пак тук.
Точно тук ще бъде и най-големият риск от китайско-американски конфликт и пак тук ще бъде решен и балансът на силите.
*Иън Морис e професор по история в Станфордския университет и автор на книгата „Защо Западът командва - засега".
Babylon will fall!!!
аз пък изобщо не съм убеден че позицията на глобален лидер е особено комфортна
Ще поживеем и ще видим . Факт е че развитието на технологиите експоненциално придават една мистика на бъдещето. В геополитически план, не мисля, че след думите на Тачър ще се стигне до трета световна а по скоро до локални конфликти.