Работя от 4 години в сферата на подбора на персонал. Първо в агенция за подбор на персонал, сега в международна компания и спадам към онези "безполезни" психоложки, завършили Софийския университет (както индиректно ни обяви г-н Стойне Василев).
След като прочетох с голям интерес статиите "Наръчник за кандидатстване на работа/наемане на служител" останах ужасена от невъзможността на някои хора да надскочат гледната си точка и да осъзнаят, че има и друга.
Така че ще се опитам да дам логични обяснения на някои от описаните неща, за да се види, че HR-ите не са малоумно племе.
Повечето агенции за подбор на персонал не публикуват името на фирмата по две причини:
1. Самата фирма не иска да се знае нейното име, защото се изсипват хиляди хора, които започват да убеждават секретарката на шефа, че те са човека за тази позиция и шефът на момента трябва да се срещне с тях.
Нямате се представа колко много хора започват да притесняват управителя на фирмата и да го убеждават да наеме дъщеря им, сина им или пък тях самите - независимо че нямат нужния опит и образование.
2. Втората причина има общо с българската действителност. Ако чрез тази обява един кандидат позвъни във фирмата и фирмата реши да го наеме на работа, няма да плати на Агенцията за подбор на персонал. Не са малко и тези случаи.
Съгласна съм, че част от обявите са написани недобре. Това вероятно се дължи на факта, че повечето управители смятат, че е много лесна работата по подбор и не се изисква допълнително обучение (защо ли наистина съм учила 6 години, като можех спокойно на интуиция да работя същото нещо).
Тук обаче процесът е реципрочен. Аз също си мечтая за кандидати, които ЧЕТАТ обявата за работа до края. Омръзна ми да се опитват в заглавието да бъде вмъкната цялата важна информация.
Например ако в обявата е написано с главни букви, че сe изисква опит от работа с пари и в задълженията е посочено - работа с пари, е направо ужасяващо, че една трета от кандидатите смело ти заявяват, че всъщност не искат да работят с пари.
Много е тъжно, че възможностите за развитие се свързват само с увеличаване на заплатата, която никога няма да стане толкова голяма, колкото му се иска на служителя.
Размерът на възнаграждението не е посочен по една основна психологическа причина в народопсихологията на българина. Всеки човек смята, че работи повече от околните и е по-умен, креативен, по-организиран от останалите и следователно заслужава да получава най-голямата заплата.
Реалността обаче показва, че едни служители имат потенциал и поемат голям обем от работа, докато други не успяват. Трябва ли на по-посредствения служител да му казваме - абе ти си идиот и за нищо не ставаш, затова ще ти даваме по-малко пари. И мотивацията на нещастния служител отива на кино.
Да не говорим за самооценката му и появата на чувство на неудовлетвореност от това, че макар да полага усилия, не постига забележителни резултати, а просто добри такива.
Относно незнанието на HR-ите. Аз лично много обичам всезнайковците. Те обикновено толкова са се улисали да ми покажат колко не знам, че показват всичките си недостатъци. Вероятно въпроси като "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" да са полезни за определянето на професионалната компетенция на кандидата, но това не решава въпроса с психологическия му профил.
Все пак един неопитен човек може да придобие опит и да се научи, а един конфликтен човек трудно би могъл да се превъзпита, така че да не се кара с всички в екипа сутрин, обед и вечер.
Психологическите въпроси и тестове се отричат от два типа хора - едните не са запознати в детайли с работата и решават, че е безполезна. Другите са запознати, но имат толкова нереална и обикновено драстично завишена самооценка за себе си, че не приемат обратна връзка от психолога. Серийните убийци преобладаващо са такива.
По отношение на пазарлъка за заплата. Аз никога не прилагам такава тактика, както и моите колеги. Ако искаш да се пазариш, заповядай на Женския пазар. Интересно ми е дали такива кандидати се пазарят и като отидат да си купуват сирене в кварталния магазин при леля Марийка.
В момента на пазара на труда в големите градове има несъответствие между качествата на предлагане на труда и търсенето на бизнеса. В по-малките населени места това съответствие е още по-драстично. Най-любими са ми кандидатите без опит и особени умения, които очакват заплата от поне 1000 лева нетно, защото са в София. Вероятно смятат, че в София парите падат от небето.
Мотивационното писмо е шаблонно и всички искат да работят в тази просперираща организация, където да се развиват. Когато се обадя по телефона на част от кандидатите, за да ги поканя на среща, половината от тях започват вече да се пазарят с мен: "Ще дойда ако заплатата е поне 1000 лева".
Аз им казвам ок, но първо ми кажете какво ви допадна най-много в тази позиция и дежурният отговор е: Откъде да помня, беше отдавна" (т.е. преди една седмица, ама кой ти помни толкова назад във времето).
Хубаво е човек да не се подценява, но претенциите трябва да имат покритие.
За малоумни, не са. Поне не всичките. Ама, хайде моля ви се - ще повторя и аз. Как, по дяволите, да напиша мотивационно писмо на стената срещу мен?! За чий криете фирмата и сферата на дейност? Както и заплатата? На секретарката това й е работата - да пази шефа от досадници. А шефът, ако иска фирмата му да работи добре, ще си назначи профита, а не роднини и настойчиви приятели. Отварям си аз която и да е обява в UK и какво виждам - фирма, изисквания, задължения, годишна заплата. И си правя сметката ставам ли, не ставам ли. Ако съм дебил и се направя на ударена, ще си пусна СВ-то въпреки, че не ставам - и ще ме резнат отсреща. Вие имате нужда бързо и резултатно да си намерите човека. Организирайте работата си така, че това да се случи. Комуникирайте както трябва с потенциалните си служители. Има някакви малоумни обяви - търсим еди-къв си човек с тия задължения. 3 реда обява. Нищо повече. Е, какво точно ще намерите така?!
Присъединявам се към клуба на неразбиращите тайнството на работната заплата- трябва ли да ни е срам,че работим за пари и се интересуваме колко точно ще са те ? И едно въпросче към "Яйчарите" - що е то актуална снимка и защо има почва то у нас? Разбирам да се избира фотомодел, секретарка или двойник на филмова звезда, ама е някак нелогично когато се търси счетоводител,инжинер-химик и т.н. да се изисква актуална снимка. Или то снимката е за първоначален психологически портрет спрямо бръчките на челото???
Според мен на всеки инженер трябва да му се иска задължително и снимка на линиите на ръката - да се види как е линията на живота, на сърцето - изключително важно за психологическия портрет.
Първо...Когато си безработен N на брой години - всички са ти черни, дори тези, които се опитват да ти помогнат за да намериш работа. Второ...Когато живееш в такава действителност, много лесно можеш да станеш посредствен- по- трудно е да се бориш и да се самоусъвършенстваш, за да си "актуален" за пазара на труда. Трето... Ако ти самият имаш ясна представа за себе си на фона на търсенето и предлагането- правиш компромис, но искаш и отсрещната страна да направи компромис. Четвърто... В България нямаше специалност-ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ! Никой завършил тук няма яснота за това как се прави навън подбор. И какъв подбор, когато ти трябва деловодител, продавач-консултант или чистачка. Как ще се избере - по красота или по характер? Подбор от специализирана агенция има смисъл, тогава, когато длъжността го изисква.Тогава е оправдан. При документите по кандидатсване стана модерно и т. нар. мотивационно писмо, освен CV-то. Ама запитвали ли сте се каква е целта му /на такива съм се нагледала, че направо може да се разтечеш от лиготия/. Мотивационното писмо не е нужно да хвали фирмата за която кандидатстваш, а да изявиш себе си, да представиш твоите мотиви, които те карат да се спреш на тази обява, а не на друга..В противен случай- просто не пиши. И ако искаш работа, само, защото си я закъсал - значи много си закъсал!!! П.П.За авторката- И аз съм наясно с тази материя- изучавала съм я доста време. правила съм пълен мотивационен профил на фирма с изследвания и карти.... 3 месеца труд...И знаете ли, какво отговориха хората? 1. Заплата 2. Условия на труд 3. Социални придобивки 4. Самата работа Само хорат около 25-30 години търсеха себеизява и по- сериозна реализация- все още с амбиции....
За къв Х са яйчарите? Пускам си обява ,обажда ми се кандидата и аз лично разговарям с него. Аз му плащам заплатата ,аз нося отговорността за неговата работа. За какво ми е яйчар?Той ли ще определя ,кой "става" и кой "не става"? Как той ще определя ,след като яйчяря не носи после никаква отговорност за назначения и попарата ше я сърба шефа? Тази специалност ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ е измислена за хорица от които нищо не става.Всичко куцо и калпаво се бута да става яйчар. Сега ше обявя конкурс за яйчари в моята фирма и който ми дойде ще му обясня ,че трябва да иде и да учи наука и ако не може да отиде някъде - да бачка ,а не да кадрува.Има кой да кадрува. Шута в гъза на яйчарите!!
Аз съм съгласен работата на HR-ите да се ограничава само до първоначалното отсяване на кандидатите, защото тези които избира, обикновено имат по-важна работа.
Бизнеса се оплаква от липса на кадри. Кадрите се оплакват липса на бизнес. А както се казваше в един любим детски филм:"Посредника е л**но" Току-виж пък там се окаже ключа от бараката.... В работата с хора винаги има субективен фактор, но субективния фактор на работодателя, който ще си ползва новия работник е едно, докато субективния фактор на готината мацка в агенцията - друго Тя си пада по чернокоси, а тоя кандидат-стругар дето дойде, разбираш ли, е рус - e как да го пропусне напред? И не ми реши теста с кръгчетата и квадратчета....
Добра защитна теза на авторката. Макар че според мен малко избирателно е "отговорила" на статията на Стойне, с която съм по-съгласен. Но в никакъв случай не мисля, че са малоумно племе. Бих искал авторката да обясни някои други неща по-обстойно. Хайде за неназоваването на фирмата и скриването на заплатата го разбирам донякъде. Познавам няколко ЕйчАрки и никоя от тях не ми е дала обосновка защо задават дежурния на всяко интервю за работа въпрос "Къде се виждате след 5 години". Това е адски некоректен въпрос според мен. Освен това, като говорим за мотивационното писмо, на което всички ЕйчАри много държат....ами аз съм икономист и математик, и писането много-много не ми се отдава, изобщо мразя да пиша мотивационни писма. И само защото не мога да изложа мотивите си ПИСМЕНО, това значи ли, че отпадам още преди интервюто, защото някой драскач борави с химикала,респ.клавиатурата, а не с акъла си, по-добре от мен???
Много слаб отговор, госпожо! Пълен с намеци, дребни заяждания и много малко по същество! Уви, не зная дали убедихте хората за професионализма на вашата гилдия.... Дано... Единственото нещо, с което съм 100% съгласна (и сте го поднесла по същество без емоционални украси) е: "Все пак един неопитен човек може да придобие опит и да се научи, а един конфликтен човек трудно би могъл да се превъзпита, така че да не се кара с всички в екипа сутрин, обед и вечер."
тук гледам добре сте ги нахранили яйчарите. аз мога да допринеса с две истории - едната с малоумни яйчари, а другата с един много интелигентен мъж на +50 години -много добър в подбора и развитието на персонала. Да започна с втората история - извика ме една млада яйчарка (завършила МЕИ Ленин с извинение), попълних си въпросниците с глупави въпроси, естествено и за исканата заплата- сложих 2 пъти от това което вземах досега. И след кратък разговор си тръгнах. После ме извикаха пак, този път на интервю заедно със собственика и шефа на отдела в който трябваше да бъда. По мое скромно мнение с представих блестящо на интервюто (това стана и благодарение и на случайни благоприятни обстоятелства). Но аз установих че не искам да работя в тази компания. След това ми се обаждаха пак да ходя, но след няколко мои отказа все пак отидох. Тогава се срещнах с мъжа който явно е главният ХР, той ми каза че много са ме харесали, а и по всички дебели книги идеално отговарям за да ме наемат и защо не идвам. Каза ми че ще следи за развитието ми като специалист и за растежа на заплатата ми. Абе всичко като слънце. Но мойта заплата междувременно се беше повишила достатъчно и аз вече не исках да ходя другаде. Това и му казах. Той ми каза че ако някога реша да се местя да му се обадя и че ще ми търси други възможни позиции които да ми предлага в бъдеща. И си тръгнах. Впечатлението ми от него беше изключително добро - човека си разбираше и то много от работата.
"...Няколко пъти ми предложиха работа като технически ръководител на строежи ... ама как да приема, като все пак съм инженер-химик..." -------------------- Хахахахахах Едно време, когато още бях романтик по душа, между другото се бях регистрирал в една агенция и им бях казал, че си търся работа като програмист. За друго да не ми губят времето. Обаждат ми се, казват ми, че ме канят на интервю, обаче отказват да ми дадат каквато и да било информация. След като ги питах изрично дали няма да ме карат да продавам сладолед, както вече се бяха опитали да ме уредят и аз нахално отказах, отидох. Оказа се, че трябва да продавам телевизори. Все пак, не мога да отрека, имат въображение. Иначе как ще намерят връзка между продавач-консултант на ТВ и разработчик на софтуер? Това ми беше първото и последно интервю през агенция.
другата история гледм обява за фирма, търи специалист. пускам СВ - в което съм изтрил името на фирмите в които съм работил, викат ме на интервю, една млада яйчарка от МЕИ (защото аз веднага ги питам какво са завършили) Почва да ми задава тъпит въпросчета, аз отговарям невъзмутимо и подигравателно. след това се опитва да ми задава професионални въпроси - аз и отвърнах, че ако човек разбира, само като погледне обектите в СВто които съм правил, и веднага ще разбере какво мога. Междувременно подминавам въпросите колко получавам в момента, а на този колко искам казвам условно зависи от възложената работа. Въпреки че попитах не ми беше отговорено как се казва фирмата, и с какво точно се занимава. Тогава влиза другият яйчар млад мъж, с костюм и почва с разпита. В кои фирми съм работил - казах че по важно е какво съм правил, а Логото под което съм го правил е маловажно. И че на въпроса Фирма търси инженер , правилният отговор е инженер търси Фирма. Т.е ако те не си дадът името , и аз нема да си дам моето. Пита ме за настоящата фирма - отвърнах че няма да му кажа името на фирмата. Той се ядоса и ме заплаши че по обектите които съм правил може да намери фирмата - аз му казах че може , ама изискава поне малко да се размърда. Тогава почервеня от яд и излезе от стаята. С мадамата завършихме интервюто спокойно. Тя все пак ми каза коя е фирмата и с какво се занимава , и аз и казах в прав текст "че ако съм знаел това, никога нямаше да си пусна СВ" Станах и си тръгнах. Толкова - Пък яйчарите да преценяват каква информация да дават и как да се отнасят с кандидатите.
Въпрос от интервю: Кой сте Вие, г-н Петров/Димитров/Георгиев и т.н.? Е, а отговори де!
към авторката на статията: Уважаема, цялото Ваше писание показва, че изобщо не си е струвало труда като време и усилия. Нито пък блъскането Ви в университет, както пишете - 6 години. Ако имахте поне малко професионален поглед върху нещата, вероятно щяхте да забележите, че: независимо от типа обява, вид търсена работна ръка, сферата дейност на работодателя и ред други дребни, убягнали Ви в анализа Ви факти, всички агенции за подбор на персонал, както и служители по ЧР във фирмите предлагат един и същ подход към кандидатите. Дали ще се кандидатства за склададжия, управител на магазин, мениджър бизнес развитие или друг ръководен някакъв пост, се задават едни и същи тъпи въпроси, предлагат се едни и същи тестове. И това всичко е проформа, за да си изпълнят ЧР служителите задълженията. А нещата изобщо не са такива в действителността. Така че ученето Ви 6 години се е оказало напразно, след като налагате шаблона напълно неадекватно към всеки. А в една образобателна институция като университета акцентът е да Ви научат да мислите творчески и да прилагате наученото съобразно обстоятелствата, както и да се саморазвивате в бъдеще. Само че е по-лесно за всички Ви да не си напъвате малкото гънки в мозъка и да предлагате едно и също като подход. Ако така не сте успели да ме разберете, ще Ви дам един доста опростен, но ясен пример: Когато отивате на женския пазар, си носите обикновено торба и знаете какво ще купите. Но не си носите зимния клин и ските с Вас, нали. Същото е и в подходите Ви към кандидатите - хора със средно или средно специално образование са подложение на тестове, от които и доста опитни летци биха се изнервили. Защото не са за тях. И ако за 6 години учене, последвани от практиката Ви, не сте се научили да вникнете в един човек в рамките на 30 минути беседа, работодателят Ви е голям будала, че ви плаща вероятно не лоша заплата. С уважение!
Смятам, че ХР спокойно могат да заменят секретарките (по модерному офис-мениджърки ) посрещат и изпращат кандидата. Но за моята работа аз нямам какво да си кажа с тях. на мен ми трябва специалист за събеседването. Ама нейсе решили да намерят на кифлите ново приложение, та измислили ХР.