Ето ви идея: какво ще кажете да бъде създаден изключващ бутон на Интернет, така че правителството да може да изключи Интернет, когато прецени, че това е необходимо?
Това може да звучи абсурдно, но много хора са убедени, че такъв бутон вече се подготвя. Колко много? Ами потърсете в Google думите "Internet kill switch" и скоро ще разберете.
Това, което притеснява хората, е Законът за защитата на киберпространството като национален актив, лансиран от независимия сенатор Джоузеф Либерман от Кънектикът, републиканката Сюзън Колинс от Мейн и демократа Том Карпър от Делауеър. Законът има за цел да улесни реакцията на правителството на базирани в Интернет атаки, застрашаващи националната сигурност.
"Ние НЕ подкрепяме изключване от Интернет"
Онлайн въпросите често се объркват между различните партии, но и либералите, и консерваторите са притеснени, че законът на Либeрман, Колинс и Карпър би могъл да превърне президента в повелител на Интернет. Това е гореща тема на левичарския блог Daily Kos, където един от авторите насърчава читателите да пускат туитове до Белия дом, заявяващи "Ние НЕ подкрепяме изключване на Интернет."
Блогът с дясна ориентация Red State не остава по-назад - автор там наскоро обруга закона под заглавието "Оруеловият контрол на Обама върху Интернет." Писмо до Либерман, Колинс и Карпър, изразяващо притеснение от ефекта на закона върху гражданските свободи, бе подписано от Американския съюз за граждански свободи (ACLU) и изключително либералната Национална адвокатска гилдия на САЩ.
Подписаха се и от другия край на спектъра - от Гражданския комитет за защита на правото да се притежава и носи оръжие и Гвардията на свободата на САЩ, които съдиха федералното правителство, за да спрат влизането в сила на националната реформа в системата на здравеопазването.
Само си представете
Не е трудно да се установи защо всички са толкова притеснени. Представете си президентът да злоупотребява с точно тази конкретна власт: ако хората се надигнат срещу непопулярна администрация, президентът на САЩ би могъл да охлади нравите, като изключи голяма част от Интернет. Той би могъл да лишава от достъп определени географски региони ("Слушахме достатъчно от Ню Йорк и Калифорния от доста време"). Или би могъл да изолира определени уебсайтове.
Правителството със сигурност има история на употреба на прекалено голяма власт, дадена им във връзка с националната сигурност - видяхме това преди няколко години около националната програма за подслушване на администрацията на Буш.
Подкрепящите закона за кибер-сигурността настояват, че техният закон не би дал на президента бутон за изключване на Интернет. Сенатор Либерман изрично определи това като "мит" на своя уебсайт в Сената. Колинс заяви, че е било "обезсърчително" да чете всички съобщения за евентуално изключване на Интернет. Всъщност тя твърди, че законът би ограничил, вместо да разшири властта на президента на САЩ.
Бутон за изключване? Май не
И все пак дали законът наистина би създал бутон за изключване на Мрежата? Изглежда, че не. Но е трудно да се каже точно какво би направил - и точно това е проблемът с този закон.
Американският президент вече има широки правомощия по Закона за комуникациите от 1934 г., според които може да изключва кабелни комуникации, включително Интернет, ако прецени, че съществува "състояние или заплаха от война."
Когато Колинс казва, че законът би ограничил властта на президента, тя има предвид, че той би наложил повече ограничения за това кога би могъл да изключва части от Интернет - в сравнение с формулировките от закона от 1934 г.
Достатъчно убедително. Но критиците на закона изтъкват, че той разширява властта на президента на САЩ над Интернет в един основен аспект: законът от 1934 г. се прилага само когато има война или заплаха от война, докато новият закон би позволил на стопанина на Белия дом да действа дори когато няма война или заплаха за нея.
"Единственото, което мога да кажа, е че, той му дава власт да действа там, където не би имал със сигурност властта да действа при настоящия закон", коментира адвокатът от фондацията "Електронна граница" Лий Тиен.
Кибер-критична ситуация
Законът позволява на американския президент да обявява кибер-критични ситуации - и какво става след това, остава като цяло неясно. Той би могъл да ограничава части от Интернет, които са свързани с "критична за САЩ инфраструктура," но е трудно да се знае какво точно попада в категорията на критичната инфраструктура, както и колко далеч би могъл да стигне президентът в затварянето.
"Нивото на правомощия на правителството не е уточнено въобще в закона," казва Мишел Ричардсън, адвокат във вашингтонския офис на ACLU.
Законът на Либерман-Колинс-Карпър има някои включени защити, включително забрана за идентифициране на цели на база само на действия, защитени от първата поправка в американската Конституция. И трябва да се признае дължимото на поддръжниците на закона: законът се променя - и усъвършенства - при преминаването му през Сената.
Но все пак има проблем: дори адвокати като Тиен и Ричардсън, чиято работа е да следят регулациите в закона, казват, че не са сигурни какво би постигнал той - и докъде би могъл да стигне.
Законът може и да не разрешава създаването в буквалния смисъл на бутон за изключване на Интернет. Или поне не в смисъла на оторизиране на президента да дръпне шалтера на целия свят онлайн. Но той би дал на американските власти нови правомощия да ограничават Интернет при случаи, които сметнат за критични.
Като се има предвид колко важен е станал Интернет за свободата на словото, политическите организации и ежедневния живот, това не е власт, която би трябвало да се дава с лека ръка, дори и в името на националната сигурност. И хората имат правото да знаят какво точно правителството предлага да прави - в достатъчно ясна формулировка, разбираема както за адвокати, така и за обикновените хора.
