Чернев Positive

Ако питаш бедните душици в квартал Лозенец, ще ти кажат, че им дава джобни с маниера на човек, който би седнал да си пие уискито с тях, а не за да се отърве по-бързо...

Неговата най-сродна душа обаче, както Павел Чернев нарича венецуелския президент Уго Чавес, за съжаление все още му е приятел само в Twitter.

Заявява го докато пали хаванската си пура в кварталното кафене с непринудения хлапашки ентусиазъм, какъвто ще намериш във всеки революционер, ако го разчовъркаш добре.

Широкоскроен позитивист, който се лута между националистическия си идеализъм и самоиронията, казвайки, че карикатурата, с която една пловдивска крайнодясна фашистка организация го изобразява като Че (Гевара), си е чист комплимент.

„Направиха го, тъй като на един 3 март изгоних всички, които се бяха накичили с някакви фашистки символики. С аргумента, че 3 март е български празник, а не на последователите на Адолф Хитлер..."

Отношението му към България през последните десет години се крепи именно на каузата да извади антиислямската (си) революция извън контекста на хитлерофашизма.   

„Да казваш истината във времена на универсална измама е революционно...", цитира Оруел бившият депутат от „Атака", за чиято глава в Прищина дават 150 000 евро, след като през 2008 г. скъса знамето на Косово в знак на протест срещу политиката на Тройната коалиция относно косовската независимост.

Личността

Не искам да се поддавам на уклона всички да обявяват за личност Бойко Борисов, тъй като с това повечето хора му дават небет-шекер - не защото кашля от пурите, а за да му се подмажат.

В страшно добри отношения сме, за да му се лендзя в момента. Но ако говорим за истински колоритна и ярка личност, не мога да се сетя за друг. Той просто е пич. Малко хора всъщност знаят колко кораво момче е той.

Има много общи неща между него и Уго Чавес. Уго беше разкошен боксьор - гледал съм го и съм му голям фен. И Чавес, и Бойко мислят за народа си.

Всички обвиняват Бойко, че е мутра и че е пренесъл мутренските мурафети в държавата, но тези обвинения олекват, тъй като, уверявам те, в момента най-голямата му грижа е какво ще каже народът, как хората ще възприемат всяко негово действие.

Бойко  е човек, който може да дойде, да ти шибне два шамара. Дали това е политическо поведение? Може и да не е. Но е печелившото поведение. И хората го оцениха. Хората го обичат.

Чарът и харизмата му са толкова огромни, че всяко негово излизане пред медиите просто топи ледовете.

Като го  види, българинът е готов да забрави дори за празния си хладилник и неплатените сметки. Просто защото вижда, че някой излиза срещу тия гадове, които оглозгаха България, и иска да ги вкара в затвора.

Бойко ще има успешен мандат. Ще има втори мандат. Трябва да има втори мандат, за да се изчисти от нечистите си съюзници като Волен Сидеров.        

Но като говорим за личности, трябва да дем голям процент и на Цонко Цонев (кметът на Каварна - бел.а.), когото вътрешно в себе си наричам Муад Диб. Човекът, който от пясък и камъни започна да помпа пари, и от един умиращ град направи един процъфтяващ град.

На нас още десет Цонковци ни трябват, за да вдигнем България.

Събитието

„Атака". Победата на „Атака", не на Волен Сидеров. Победата на българския национализъм.

В момента Сидеров се опитва да обсеби това като свой личен успех, но той просто стана говорител на едно нажежаване на общественото мнение. На един начин на мислене на стотици хиляди хора из цяла България, които казаха: „Стига етническа толерантност в кавички. Ние сме достатъчно етнически толерантни, за да ни бъдат преподавани насила уроци по либерализъм".

Второ: „Стига противоконституционна и зла партия в управлението на България. И трето: „Хайде да потърсим отговорност от тези, които съсипаха много неща в България. Да ги изчоплим с игла!"

Това не беше Волен Сидеров. А стотици хиляди хора, сред които млади интелигентни българи. Здрави, прави мъже и жени. От София, от Гоце Делчев, от Полски Тръмбеш. Сред тях има такива колорити, типични хайтовски саморасляци, за които нито в Оксфорд, нито в Сорбоната са чували, но те ще ти изтресат такива разсъждения за живота, вселената и всичко останало, че ще кажеш „А?!"

Беше бунт. И неминуемо беше в тоя бунт да бъда аз якобинецът.

Аз съм якобинец - твърдо и ясно го заявявам. Умишлено не говоря за царя, просто поради якобинската си убеденост.

Когато през 2001 г. се появи Царя, в главата ми зазвучаха марсилези и заскърцаха гилотини.

Явлението

Антиислямизмът. В момента съм част от световната организация Stop Islamisation. Най-вероятно ще се опитам да летя за Ню Йорк на 6 юни по повод D-Day в Нормандия, който тази година ще бъде в Манхатън. Защото местните власти на Манхатън са решили да построят ислямски център с джамия.

Средствата, с които тази организация се бори срещу ислямизацията са мирни, но активни. Вече имаме много силен български сайт, в който са се записали над 3000 души и има много желаещи да пътуват и да участват в различните протести и мероприятия.  

Аз съм за юдеохристиянската идентичност на европейската цивилизация.

Законите, които забраняват бурката, са правилни. Не толкова ефективни. И много ненавременни. След дъжд качулка - в случая можем да го перифразираме - след ислямизация, свали-бурка...

Въпреки че нас ни асоцират с фашистите, аз асоциирам ислямизирането на Европа именно с хитлерофашизма.

Говоря против исляма като идеология. Той не е просто религия. Саудитският ислям, уахаб-ислямът е доктрина.

Но държа да кажа, че българските мюсюлмани са едни кротки земеделци, чийто ислям отдавна е изваден от лустрото на агресията, на ненавистта и на злочинството.

Между православните християни и мохамеданите по селата почти няма разлика. Това са еднакво измъчени и отрудени хора с почти еднакви празници и делници.

България не е терен за радикален ислям, за хора, които убиват, за да докажат тезата си. Слава Богу.

Но ние сме отворена част от Европа и няма как да си затворим очите пред тълпите ислямизатори от Саудитска Арабия и Пакистан, които не искат да чуят новия говорител на мюсюлманите в САЩ - млад, изключително пламенен оратор, уникално владеещ християнската теология, който казва: „Ние трябва да се покаем, така както се покаяха християните за кръстоносните походи, да отхвърлим от миналото си насилието, злобата и натиска срещу друговерците. Тогава ислямът ще остане завинаги..."

Свързвам всичко това с България, защото дори тук критикуването на Мохамед и на исляма е свързано със страх. Когато преди години имахме дебат на тема „Да или не на вероучението в училищата", Андрей Райчев няколко пъти изтъкна своя атеизъм. Уважавам неговия атеизъм и като добър християнин ще се моля за неговата душа. Той каза „Аз не вярвам в райската градина, защо трябва на детето ми това да се вменява като нещо, което се е случило?" Не вярвал във възкресението, в непорочното зачатие и т.н.

Тогава му казах: „Г-н Райчев, моля ви да обосновете следващата глава от вашия атеизъм с пример от Корана. И той млъкна. Защо този двоен стандарт?

Ето срещу това заставам.

Защо Курт Вестергаард, датският карикатурист на Мохамед, който е правил шаржове и на Буда, и на Исус, трябва да бъде осъден на смърт и да живее в страх?!

Защо Тео ван Гог, холандският режисьор и театрал, трябваше да плати с живота си свободомислието си?

Откритието   

Йорг Хайдер (лидерът на крайно дясната партия в Австрия „Алианс за бъдещето", който през 2008 г. почина в пътен инцидент точно след като  формацията се представи много добре на изборите в страната - бел. ред.)

Моят личен приятел, който за жалост си отиде точно, когато бяхме вдигнали  крак да пристъпим и така щяхме да разтресем света... Такъв проект се готвеше, че щяха да звънят прозорците на Европа.

Сприятелихме се покрай напускането ми на „Атака" и скарването със Сидеров. Той пък беше на път да създаде „Алианс за бъдещето".

Човек с изключителен замах на мисълта и на действието, изключително умен, един от пророците на нашето време.

Твърдеше, че политическата надежда на юдеохристиянска Европа е в източните европейски държави. Смяташе, че Запада се е самоубил със своя хедонизъм и своята либерална демократичност.

Затова го свързвам с България. Беше израснал дотам, че ако в началото на 90-те казваше „Никакви българи в Австрия!", преди смъртта си твърдеше, че силата е в държави като България, Сърбия, Словакия, Украйна, Беларус...

Планираше създаването на паневропейска евроскептична антиислямистка антиемигрантска партия. Партия, която да спре процесите на ислямизация в Европа.

Беше намерил 300 млн. евро, за да стъпим на европейските избори през 2014 г. Да се появим на терена с огромна сила, със стотици хиляди гласоподаватели и много евродепутати.

Затова е много смело да кажа, че мога да съм продължител на неговото дело. Може би само на нивото, на което съм способен да го направя. Опит да се продължи делото му беше европейската партия „Либерта", на която аз бях един от учредителите на 1 май 2009 г. в Рим. 

Боя се, че ислямът, който превзема гетата на съвременната западна цивилизация, е на път да се превърне в новия фашизъм. Религията на бедните, онеправданите и отхвърлените не е религия, а политическа доктрина.

Боя се, че през 1933-а Европа е била обзета от същото заслепение на маршируващите и крещящи тълпи в Германия. Тогава една човеконенавистна идеология съумя да зомбира цял един свестен хубав европейски народ.

Но по-големият ми страх е, че крайната левица, поддръжниците на стария тип марксизъм и радикалните ислямисти ще се обединят, което видях с очите си в Лондон.

Повратната точка

Изборите в Австрия, след които през 2000 г. Йорг Хайдер влезе в коалиционно правителство с консервативната Австрийска народна партия. Именно тогава у нас се формира национализмът като политическа посока. Стана ясно, че националистите имат ресурса да влязат във властта и да правят политика, да правят история.

И именно тогава либералдемократична Европа се демаскира и си показа вълчото лице. И каза няма значение, че беше демократичен изборът, няма значение, че Хайдер беше избран от народа си, ние ограничаваме контактите си с австрийското правителство.

И знаеш ли кого цитирам сега? Крайно лявата Ориана Фалачи. В книгата си „Апокалипсис" тя пише едно към едно същото. За нея това също беше повратният момент.

Творбата

Филмът „Мисия Лондон". Събрахме се и казахме: „Копеле, можем да го направим". Нищо, че няма пари. Намериха спонсори. Нищо, че в Лондон не може да се снима - намериха начин. Нищо, че Павел Чернев не е професионален актьор - той си изигра ролята. 

А лошите коментари просто бяха потвърждение на хубавия ефект. Те бяха от мухлясали и нереализирани кинодейци, които са отворили ей такава уста и искат държавата да ги храни. Основната рецензия я написа българският народ.   

Написаха я и две момчета - българи, които карат луксозни таксита в Лондон. Те бяха шофьори в продукцията, горди, че работят за български филм. Бяха готови да не спят, да не си ходят при семействата, оставаха часове наред след уъркингтайма. Български емигранти, които се влюбиха в този проект.

Единият от тях вози Андреа в сцената с моето убийство. 

Незабравимото   

AC/DC дойдоха в България. Незабравимо е не защото просто дойдоха и ревахме и скачахме, а защото явно България беше извървяла някакъв път, за да може да посрещне такава велика банда.

Караджов от „Сигнал" много се изложи, като каза, че те са една обикновена група.

Точно така. Те са една най-обикновена група, която стана велика с отдадеността си към това, което прави.