Децата намаляват, но за сметка на това стават все по-глупави. Учителите застаряват, но и също оглупяват. Учебниците са скъпи, пълни с глупости и Иван Костов е виновен за всичко. Горе-долу така се пише за образованието в България около всеки 15 септември. Тази година разнообразихме и с чалгаджии върху тетрадките.
С мрънкане нищо не се оправя. Това ще ви го каже и (госпожица) Теодора Зарева, класна на деветокласници от столичното 54 СОУ, преподавател по английски и един от хората, заради които ги има Free Sofia Tour и TEDx BG. Тя е част от програмата „Заедно в час" и вече една година преподава в училището, разположено в столичния квартал "Надежда".
Вече сме си говорили с нея, но нека разкажем отново - "Заедно в час" се опитва да привлече все повече млади професионалисти, които да влязат в училище и да помогнат на децата да постигат по-високи резултати. "Програмата развива учителите като лидери, след това самите ние създаваме лидери в нашите класове, които могат да мислят самостоятелно и знаят как да се справят с живота", обяснява ми Теди.
Миналата година са стартирали с 21 човека, сега се включват още 34.
Очаквай неочакваното
На младите учители е осигурена не само морална, но и финансова подкрепа през двете години, които всеки прекарва с учениците. "Най-важната подкрепа, която получаваме и която всички млади учители трябва да получават, са месечните обучения, наблюденията в часовете, обратната връзка, която ни дават координаторите, с които работим и които следят работата ни и ни дават насоки как непрестанно да я подобряваме", допълва моята събеседничка.
Кандидатства се първо по документи, след което следват интервюта и проверка на познанията. След това преминаваш пълна подготовка, координирана със Софийския университет и... влизаш в час. "Никога не можеш да бъдеш напълно подготвен, всяко дете е различно", казва Теодора Зарева.
Тя е усмихната, позитивна, но и леко притеснена след учителския съвет, на който са им правили нещо като предстартов инструктаж. Макар да е живяла в чужбина и да е направила много готини неща у нас, сега изглежда притеснена. Преподавателската работа е най-трудното и най-амбициозното занимание, с което се е захващала до момента.
Последният първи звънец
Тази година ще е втора и последна за нея. Усеща, че животът скоро ще я отнесе някъде другаде, но все пак не иска да изоставя учениците си. Ако ще и да се наложи да мести ангажименти заради часовете по английски език и извиняването на отсъствия.
За година е научила много. Направило й е впечатление колко бавно настъпва промяната у едно дете. Въпреки всички проблеми с дисциплината на хлапетиите, още в началото станало ясно, че има взаимно уважение и всеки цени другия.
Много учители от "Заедно в час" работят в сложна среда, но никога не се оставят на стереотипите и това има страхотен ефект. "Ако влезеш с нагласата, че децата не стават, то го проектираш върху тях", смята Теди. Според нея външните за системата хора в случая имат предимство, защото не са натоварени от предишния си опит, който може да ги "подхлъзне".
Чуждите учебници
Външният поглед показва и друго - с всяко следващо поколение сегашната система става все по-неадекватна. Според Теди в момента е много по-ценно да можеш да работиш с информацията - да я събираш и обработваш, да можеш да си съставиш мнение и да го изразиш, а не просто да зубриш. В нейните часове думите се превръщат в дела - правят се презентации, изследователски проекти, организират се дебати. Децата харесват тази форма и, макар да не е напълно нова за тях, им прави впечатление, когато някой я налага.
Когато си класен на 14-годишни, някои неща се обясняват по-трудно. Според нея децата разбират от обяснения, но е много важно да преживяват живота, вместо да го учат наизуст по христоматия. Категорична е, че гимназистите трябва да се срещат със свои връстници от други социални групи и други държави, както и с ролеви модели и професионалисти.
Теди е случила на училище. Въпреки лекия скептицизъм към идеалистично настроените младежи, останалите преподаватели приемат спокойно колегите си от "Заедно в час" и обменят опит с тях.
Ние не сме 99%
Всичко звучи прекрасно, но защо тогава само 1% от всичките 85 000 учители са възрастта на г-ца Зарева? Не, каквото и да ви обясняват, не винаги става дума само за пари. Да, те са важни, но по-обезсърчаваща е липсата на държавна подкрепа в професионалното развитие - това, което предлага "Заедно в час", но само за по две години. А е важно - "един учител е всичко, което е нужно за да се промени един ученик".
А някои са променили по няколко поколения ученици и продължават да го правят.
Сегашно историческо време
Александър Кертин не е от хората, в чиито часове се заспива лесно, каквото и да говорят за предмета „История и цивилизация" в училище. Сега високият слаб мъж с вече побеляла коса говори разпалено, жестикулира и от време на време пуска по един контролен поглед под очилата с живите си сини очи. Някак е притеснен, сякаш се страхува да не нагази в някоя тема неподготвен.
Цял живот ученик, студент, войник... учител. Над 30 години преподава и за него предстартовата треска е минало. Тя "има значение главно за тези, които сега започват и се вълнуват как ще се справят с работата си". Преди няколко години Кертин, който е институция в столичната Втора английска езикова гимназия, получи наградата "Най-добрият учител, когото познавам".
И двете неща не са само защото разбира от рок и от футбол. Говоря си с един от големите български историци и се налага да направим пауза. Момичето зад бара е познало своя преподавател и ни носи две грамадни кафета с най-чаровната възможна усмивка. И да исках, такава драматургия нямаше да мога да измисля.
Свободен или академичен
Кертин е автор на учебници и помагала, но и на множество статии и монографии, които са далеч извън гимназиалната проблематика. Мнозина биха се зачудили защо той се занимава с ученици, вместо да потъне в академичните среди. „Когато започнах да работя исках да разбера как ще ме приемат учениците, ставам ли за учител", разказва ми Кертин.
Явно не само е ставал, защото си е извоювал правото да бъде напълно свободен в работата си и да може да пише по различни теми в свободното си време. Това, разказва ми той, не е било възможно в университетите преди, а инерцията е силна и сега. По думите му всеки си копае своето парче от нивата, а и не отслабват позициите на някои учени, които се ориентират в откритията и теориите си към всяка власт. Кертин избягва конфликтите на научна основа, даже за известно време спира да пише.
Във връзка с последния учебникарски скандал, той ми припомня, че този тип събития са винаги безумни. Не само заради непропорционалната реакция на общество и власт, но и заради претенциите на търсещите дискриминация експерти, че са разгледали подробно всички учебници.
Само WWW не стига
Александър Кертин смята, че покрай всички други "осъвременявания" на учебниците, трябва и най-накрая да се вземе предвид в колко различна културна ситуация се намират днес децата. "Интернет промени комуникацията и отношението между обема информация и възможностите за възприемане", смята той. Това е проблем, защото простият достъп до технологиите успокоява учениците, за тях мисленето се превръща в доставяне на носител на съдържание до очите.
Тук трябва да дойде ролята на учителя като водач в света на познанието, защото децата не винаги могат сами да декодират адекватно посланието. Затова и най-трудно се обяснява на децата, че имат нужда от училището като такова.
Подобен проблем има и в света на възрастните, като той се проявява на родителските срещи. „Няма родителска общност, всеки се интересува само от своето дете", казва Кертин.
Покрай двете кафета се заговаряме за общуването между ученик и преподавател. Макар цялото общество да се атомизира и безразличните да стават повече, Кертин никога не е чувствал, че е изгубил връзката с възпитаниците си. "Възприемат ме като човек и учител. Те вероятно ще ме крепят до края на живота ми", едва доловимо се усмихва той.
Къде са младите?
Във Втора английска Кертин има няколко по-млади колеги. Според него пачката пари не решава проблема с липсата на млади и кадърни учители. "Бумащината и електронщината" заедно с твърде многото правила и регламенти в професионалното развитие са в състояние да откажат човек.
Като учител в езикова гимназия, с леко неудобство го питам какво би казал на хората, според които този вид училища са инкубатор за емигранти. „„Половината Видин е емигрирал, а там откриха езикова гимназия доста късно, при това - само една", шегува се Кертин. Според него елитните гимназии подготвят много широк слой от хора, на които дължим поне най-ниското ниво на разбиране на европейската и световна култура.
Най-добрият учител
"Най-добрият учител", когото Александър Кертин познава... е математик. Не е чудно, навремето езиковите гимназии били недостъпни и за простосмъртните таванът бил някой техникум. Преподавателят, който чертаел на ръка идеални окръжности, бил това, което Кертин сам се опитва да бъде и което всеки в професията би трябвало да цели - бил много емоционален и имал желанието да споделя с другите това, което знае.
***
Теди Зарева и Александър Кертин са само двама от 85-те хиляди български учители, които ще влязат в клас в понеделник. И двамата не претендират, че са специални с нещо. Което на свой ред значи, че всеки преподавател може да бъде като тях. Нали помните - само един учител е достатъчен, за да се промени живота на едно дете.
