Дуалистичният празник

Този пост мога да го напиша само в цитати от парчета, които слушам в последния месец. Става дума за голямото зло, наречено свети Валентин и антипода на сладникавостта - Трифон Зарезан.

Един ден, два празника, много драми по повода. Моята позиция е доста твърда и изградена от години. Св. Валентин е тъп празник. Точно толкова тъп празник, колкото е частта на Коледа, в която всички са добри и изведнъж се сещат, че могат да се усмихват и да подаряват положителни емоции на околните.

На мен не ми трябва определена дата, за да се ощетя с 5 лева за цвете или да заведа любимата на кино или заведение. Не ми трябва определена дата, за да кажа на който и да било, че го обичам, да дам на някой нуждаещ се 5 лева, за да се наяде или да подаря яката плюшка на братовчедка ми. Да, възползвам се от тези поводи, за да правя по-големи жестове, но те са... Те са тъпи.

По дяволите, всеки очаква, че на тези дати ще получи нещо. Дали ще е внимание, цвете, балон или свирка, всеки го очаква. Като го получи се разочарова, защото не покрива очакванията, а ако не го получи се обижда.Снощи пуснах това от най-горе във Фейса и получих коментари от типа на "предател" и т.н.

Не, сладури и сладурани, любовта не е сладникав романс. А св. Валентин ни дава точно това. Розови сърчица, малки купидончета и цял набор от избити рози на повишени цени, 'щот не стаа' да не подариш цвекье на женичката, нали, ся. (и това последното е цитат). Може да съм малък и да не разбирам (и да ма я срам), но знам едно.

Истинската любов е на първо място адски силно приятелство. Романсът идва, след 3-4 месеца го няма и розовите сърчица си губят смисъла и силата. Тогава започват да са от значение неща като постоянното внимание и подкрепа, истинските щастливи моменти. Все неща, които хората забравят. Забравят, закопават навътре и на 14-и февруари се сещат, че обичат или че държат на някого.

На Коледа се сещат за семейството си и бездомните деца, на Великден се сещат за децата с увреждания, а на 22-ри април за вредите от найлоновите торбички. И като в прекрасната поговорка се получава "всяко чудо за три дни". И после хората се чудят, защо са нещастни и защо не им върви в живота.

В същото време имаме още един погубващ се български празник, който всички познават, а голяма част от нас направо обичат. Трифон Зарезан освен просто празник на лозарите, винарите и кръчмарите е и празник изпълнен с традиции.

Аз лично съм присъствал на т.нар. зарязване (много ме забавлява противоречието светия се обича, а Трифон зарязва), което си е чиста проба напиване с вино и яко плюскане с подкастряне на лози. Градският тип може да посрещне празника с малко вино и в компанията на приятели, като си пожелае берекет, макар да не става дума за лозата му.

Традиционното празнуване е адски забавно, а нетрадиционното може да започне с чаша вино и да завърши... с тежка сутрин... и следобед. Затова тази вечер ще отида да пия чаша вино с момичето, с което ме сгодиха без наше знание и просто ще и покажа, че е по-специална от другите. Както направих вчера. И онзи ден. Както ще направя и утре.