Една оставка взриви окончателно мита за независимата ДКЕВР. Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев оня ден научи от медиите, че е поискал да напусне преждевременно поста си заради неизпълнени задължения и че премиерът няма нищо против. Семерджиев не е ангел, но не е Главният и Единственият виновник.
Ураганът, заради който хвръкна оставката на Семерджиев, дойде от Брюксел. Въпреки многото дружески, а после и строги писма от Европейската комисия България се оказа неподготвена да приложи прословутия Трети енергиен пакет за пазарите на ток и природен газ. Ако страната бе изпълнила европейските правила, днес щяхме да си избираме от коя фирма да купуваме ток и газ - също както избираме от кой телеком да си купим сим карта за мобилния телефон или интернет. Говорителката на ЕК Марлене Холцнер преди дни го обясни като за първолаци - трябва да си подредите енергийния пазар така, че всеки краен потребител да може безплатно и бързо - до 3 седмици, да си сменя доставчика.
Кое точно не разбраха управляващите, та се стигна до наказателни и съдебни процедури?
Третият енергиен пакет е приет през 2007 г. Всяка държава от ЕС трябваше да приложи новите директиви за електроенергията и за природния газ до 3 март 2011 г. А нашият парламент прие необходимите промени в Закона за енергетиката едва през юли 2012 г. - година и четири месеца след изтичането на срока, поставен от ЕК. ДКЕВР няма вина за това.
Законът дава само рамката. Затова миналото лято депутатите дадоха на енергийния регулатор срок до юли 2013 г. да изработи 4 наредби към закона. Изпипването на наредбите е много важно, защото всеки знае, че дяволът е в детайлите. Политиците пропиляха цяла петилетка, а на ДКЕВР оставиха само година да разпише правилата за свободния пазар на ток и газ. Семерджиев увери, че срокът е изпълним и че всички наредби ще са факт преди 1 юли. От Брюксел пък посочиха, че България още има шанс България да избегне съдебната процедура, ако липсващите нормативи бъдат приети, докато се подготвя искът, но Борисов не даде шанс на Семерджиев.
Откакто е създадена - през 1999 г., комисията е независима само на хартия, а членовете й се назначават от текущия премиер. И въпреки че имат мандат, често "сами" подават оставка. Като Ангел Семерджиев, който през октомври 2009 г. получи 5-годишен председателски пост от Бойко Борисов. И други преди Семерджиев са приключвали кариерата си в енергийния регулатор като него - употребени и изритани. Проф. Константин Шушулов беше единственият председател, изкарал мандатите си.
В "независимостта" на ДКЕВР сме се убеждавали много пъти при различни правителства, но миналото лято я видяхме в най-жалкия й вид.Тогава Ангел Семерджиев предупреди, че ако не се въведе възспираща такса за роящите се слънчеви и вятърни централи, след година токът ще поскъпне най-малко с 3-4% само заради зелената съставка. Гарантирано и неприлично високите тарифи за енергията от ВЕИ впрочем са грях, заченат не от ДКЕВР, а от министрите и депутатите на тройната коалиция.
Прогнозата на Семерджиев бе възприета като провокация в ГЕРБ - как така ще говори за вдигане на цени по парламентарните избори през 2013 г. Още на следващия ден виновникът бе строен пред журналисти да обяснява как се е объркал, ескортиран от ресорния министър Делян Добрев от едната страна и от депутатите гербери Диян Червенкондев и Димитър Главчев от другата страна. Докато Семерджиев се разкайваше публично за думите си, депутатът Главчев нареди: "Всички публикации, които притесниха потребителите, да се забравят!" А министър Добрев се изцепи: "Регулаторът бе привикан да обясни прогнозите си от предишния ден". Ето как само два цитата пратиха по дяволите "независимостта" на ДКЕВР.
Депутатът Главчев по-късно оглави специален орган за политически контрол над "независимата" ДКЕВР - по поръка на Бойко Борисов парламентът създаде комисия за надзор над дейността на водно-енергийния регулатор.
Миналото лято председателят на ДКЕВР се подложи на публично унижение, но оня ден не издържа и упрекна икономическото министерство, че си измива ръцете с ДКЕВР. Забавените наредби ще бъдат приети в срок, а МИЕТ бави свое еврозадължение - разделянето на НЕК и ЕСО, обяви Семерджиев. Но може ли непокорството да е причина за отстрел?
Министър Делян Добрев обясни, че безброй пъти е предупреждавал енергийния регулатор, че откъм Брюксел идат буреносни облаци. "Безбройните" предупреждения се оказаха три писма до ДКЕВР. Комисията написала само един отговор - през септември обещала наредбите да са налице до 31 декември 2012 г., а пък през януари още ги няма.
Преди време шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев си позволи остро да критикува наблюдаващия го вицепремиер Дянков - по данъчни, дългови и други въпроси. Предизвика грандиозен скандал, като отказа да допусне инспектори от държавния финансов контрол на проверка в КФН. Дори това не му коства поста. Вярно, срещу КФН няма наказателна процедура. Обаче срещу КРС има, а Веселин Божков още е шеф на Комисията за регулиране на съобщенията. При това ЕК даде и мултиплексите на съд. Също като Семерджиев и Божков носи отговорност, защото е провеждал конкурсите за цифровизацията, раздавал е лицензите на свързани фирми и така е допуснал имитация на конкуренция на пазара. Защо тогава Божков още е на поста си?
Заради тези двойни кадрови стандарти витае подозрението, че зад всички оставки има скрити причини, че става дума за конкретни настъпени или необслужени икономически интереси. Но подозренията са като усмивката на Котарака от "Алиса в страната на чудесата" - лесно избледняват и чезнат в блясъка на нови скандали. Така и не разбрахме защо бе освободен Трайчо Трайков, а Мирослав Найденов върви към пълен мандат. Как оцеля министър Ивайло Московски, който след шамаросващата новина, че ЕК ще съди България заради мултиплексите, невинно призна, че знае кои фирми са получили лицензи, но няма идея какви пари и персони стоят зад тях. Радиочестотният спектър е държавно богатство и елемент от националната сигурност, а ресорният министър няма информация в чии ръце се раздава... По ГЕРБерски тъжно, даже страшно.
А оставката създава заплахи.
Ами ако смяната на върха разстрои работата на "закъсняващата" ДКЕВР? Вече спрягат депутатите от ГЕРБ Димитър Главчев и Диян Червенкондев за председателското място. Ако слухът е верен, може да видим "калинка" в ДКЕВР - не заради липса на дипломи и опит, а защото да управляваш ДКЕВР е висш пилотаж.
Има и друг риск - новият шеф на ДКЕВР да претупа наредбите - ябълки на раздора, за да се отчете България с изпълнена задача пред ЕК. За управляващите в момента май е по-важно ДКЕВР да снесе бързо нормативни недоносчета, отколкото да изпипа и въведе ефективни правила. Еврокомисията е наясно, затова преди дни ясно каза на правителството - не стига само да приемате закони, важно е те наистина да работят. Експерти пък вече алармираха, че начинът, по който бе отстранен Семерджиев, може да създаде допълнителни главоболия на България, защото ЕК и без друго се съмнява в независимостта на ДКЕВР.
Казано накратко, отстраняването на Ангел Семерджиев - виновен или не, няма да реши никакъв проблем и дори може да създаде нови.
Големият проблемът е в стила на властта. Когато бушоните гърмят, обикновено дефектът не е в тях, а в системата.
Постът шеф на ДКЕВР е изключително труден и неблагодарен - каквото и да прави комисията, винаги има недоволни - нали става дума за пари и цени. Но големият грях на регулатора не е в цените, а в липсата на ясни правила и предвидимост. Липсата може да бъде запълнена само ако комисията се освободи от "късия повод" и стане независима. Играта с тарифите е само видимата част на проблемите и зависимостите, подводните камъни са лицензирането и нормотворчеството. Дали лицензите се раздават на "наши", дали свободният пазар у нас изглежда утопия, защото неколцина мощни енергийни играчи (обикновено те са и партийни касички - държавни или частни) и техните лобита искат вечна власт и ненавиждат конкуренцията? Това са важните въпроси. По тези теми обаче тече високо напрежение и никой не смее да наднича.
След като злините вече са факт, ГЕРБ и Борисов имат и повод, и шанс да направят пълна промяна в ДКЕВР - да освежат състава й така, че тя да стане наистина независим обществен регулатор, а не да го играе буфер между енергийни (и водни) лобита и потребителите й да става изтривалка за управляващите политици. Независим регулатор означава в него да има не кадри от партийната селекция, а свободни експерти, излъчени от бизнеса, от потребителски организации, от икономически институти. Това се отнася не само за ДКЕВР, а и за другите регулатори. Но по традиция в България управляващите си правят оглушки по този въпрос - на тях не им трябват независими комисии.
