Размириците в Тунис и Египет са алармен звънец за всеки диктатор, особено ако разчита на подкрепа от САЩ. През студената война Западът наливаше пари във всевъзможни режими в името на „стабилността" (т.е. „не са комунисти/ислямисти"). Тази система се пропука заедно с бетона в Берлинската стена, а след интернет революцията вече е изключително сложно да се управлява по стария начин - страх, палки, а където не става с палки - с куршуми.
Съдбата на бен-Али и Мубарак обаче може да послужи за урок на останалите техни „колеги" в региона и по света. Както се казва „грешка за един - поука за друг".
Драги автократи - диктатори и монарси, ако искате да останете на власт, запомнете следното:
1. Никога, при никакви обстоятелства не оставяйте САЩ да бъде основният ви оръжеен доставчик (освен ако не управлявате Саудитска Арабия и 70% от световния петрол). Прехвърлете се на руско или китайско оръжие - евтино, достъпно, ефикасно както срещу външна заплаха, така и срещу собствения ви народ. Ако не вярвате, консултирайте се с хунтата в Мианмар и Саакашвили в Беларус. И двата режима смазаха и смазват с учудваща лекота протести с мащаба на египетските, че и по-големи.
2. Изобщо, опитайте се да намалите всякаква зависимост от Запада. Намерете си нови спонсори, чиито действия не са свързани с какъвто и да било идеализъм. В решителния момент Западът най-долно ще ви изостави, за да предпази имиджа си на либерален и демократичен, дори това да е в абсолютен противовес с геостратегическите му интереси.
Необходими са ви хора реалисти като управляващите в Китай и Русия. Суданският президент Омар ал-Башир ще потвърди - на вашите конфуциански спонсори и окото няма да им мигне дори да извършвате системен геноцид над населението си, стига петролът да се лее.
Чавес и Кадафи могат да правят всякакви глупости, но в армиите им се стичат руски изтребители МиГ-29 и преговарят за руски бази на своя територия. Докато имат пари и са трън за САЩ, и двамата могат да разчитат на деликатното рамо на Путин.
Населението на Северна Корея живее в тоталитарна реалност, излязла сякаш от книгата „1984" - народът системно гладува, но динстията Ким стиска властта на системи, заредени с финансова кръв от Китай. Не заради някаква безумна обич от страна на Китайската компартия към Пхенян - просто безмилостният източноазиатски realpolitik го налага.
И изобщо няма по ценно приятелство от това, базирано на интереси с наистина безскрупулни хора. Ако приятелите ви в Пекин и Москва имат изгода от вас, то те ще продължат да ви бъдат приятели и в трудни за вас моменти, без думичка да се чуе за глупости като „човешки права" универсални ценности и прочие западни измишльотини.
3. Прегърнете информационните технологии в любвеобилна, но здрава прегръдка. Живеем в 21 век - ако пропаганда тип Сталин вършеше работа за баба ви, то тя изобщо не впечатлява младите технократи на площад "Тахрир". Хората имат интернет и го ползват доста успешно, за да заобиколят стената от цензура в официалните медии. Учете се от най-добрите.
Учете се от Китай - най-добрите в бизнеса с манипулация на населението и със смазване на бунтове. 21 години след като показаха как „не се случва вятъра на промяната" на площад "Тянанмън" - китайската партокрация е и най-прогресивната в контрола над интернет. Ако "Google" толкова искат да правят бизнес с вас, да направят така, че търсачката им да не намира „неудобни" думи, а да открива тези, които са задали неудобните въпроси. Пуснете свои агенти, които да четат кой какво пише в социалните мрежи. Бъдете нащрек и действайте бързо, щом усетите дисиденти.
Не прекалявайте обаче. Оставете отдушник, създайте възможност за „позволен бунт", вслушвайте се в желанията на населението си. Нека парата на недоволството се изпуска от време на време срещу корумпирани апаратчици или злободневни теми като цените на хляба. Нека го отнасят функционери като кметове, комисари, в краен случай министри. Никога обаче да не се говори срещу устройството на висшия политически апарат - царят може да сменя министри, но си остава цар и управлява като цар.
Нека хората не остават с впечатление, че могат директно да се намесват в политиката. Да ползват интернет не за протести, а за теглене на пиратски филми и порно.
Не се заблуждавайте, че медиите и в частност интернет били оръжие на демокрацията - дръжки! Ако са оръжие, то е важно кой го държи и кой има в повече от него. Мрежата е като радиото през 30-те години, от него може да се лее джаз или речите на Хитлер.
4. Мислете за младежта! Впрегнете агресивния коктейл от хормони в нещо полезно за държавата. Точно така - национализъм.
Тук Путин, Ху Цзинтао и Ахмадинаджад биха потвърдили колко е полезно да имаш едно поколение, научено силно да люби (родината), но най-вече да мрази. Обектът на омразата трябва е западният либерализъм и САЩ като цяло. В частност конкретни, традиционни врагове подобно на Япония и Индия за Китай, а за Иран - всички „долни слуги на Запада" в региона - оялите се петродържавици в Залива, саудитците, Израел...
Когато иранската опозиция през 2009г. се опита да се вдигне срещу режима, тя бе смазана както от редовна полиция, така и от хиляди фанатични доброволци от паравоенното формирование „Басийдж", които биеха и стреляха в своите сънародници и ги наричаха предатели. Ето това е могъщество, драги диктатори - да направите, щото всеки, който се вдигне срещу вас, да бъде гледан като вражеска марионетка - един вид идеологически untermensh.
В китайското нет-пространство в момента напрмер е пълно с млади ултранационалисти, които в блогове и форуми с фанатичен ентусиазъм се „борят" с всички китайски врагове и най-вече с тези, в които прозира западния либерализъм. Представете си какво ще се случи на някой, който напише в блога си: „Хайде утре в 10.00 пред сградата на Компартията - да се съберем и да се борим за демокрация и права!" или „На протест срещу Тибетската окупация". Ако бях аз, щях да се моля първо да ме хване полицията, а не линчуващата тълпа.
Поуката - намерете си враг и го мразете страстно, ако не искате поривите на младостта да се материализират един ден като милион крещящи демонстранти пред двореца ви.
5. Дръжте армията си изкъсо. Препратка към точка 1: вашите генерали едва ли ще искат да изгубят лъскавите си танкове и изтребители made in USA като ги насочат срещу мирни протестиращи. Проблем от техническо ествество, както казах - диверсифицирайте оръжейните доставки.
Второ - направете така, че да е ясно както за мъжете в униформи, така и за народа, че армията е репресивен апарат и стълб на режима ви. За справка - консултирайте се със сирийския „наследствен" президент Башар ал-Асад. През 1982 г. баща му Хафез заличи с артилерия, танкове и командоси (а някой твърдят, че и с малко газ) разбунтувалия се сирийски град Хама, заедно с 10 000 души население. 30 години по-късно синът му е на власт. Да сте чули скоро за мащабни размирици по улиците на Дамаск?
Хората трябва да се страхуват от армията не по-малко, отколкото се плашат от вас, и да размишляват над факта какво ли би станало, ако генералите се изплъзнат от контрола ви.
Недоверието към армията и лошата й репутация трябва да бъдат достатъчно силни, че да не може един ден някой от генералите ви да се изтъпани пред националната телевизия и популярно да обяснява, че подкрепя и ще отбранява „легитимните искания на своя велик народ". Под „легитимни искания" разбирайте да си ходите.
6. Последно по ред, но не и по важност - икономика, икономика и пак икономика. В целия хаос на „Жасминовата революция" лесно се забравя, че тя тръгна от един нещастен младеж, самозапалил се в отчаяние пред бедността и липсата на реализация.
Ако не знаете, от автократите се очаква точно това - влаковете да идват навреме, работа и в магазините да има кремвирши („ама като едно време"). Монархията в древния Близък изток най-вероятно е била създадена именно като институция, която да осигури ефикасното напояване и обработване на земя, а оттам изхранване на населението. Следователно, ако си монарх - Саргон Велики или Мубарак Първи, хората очакват да им осигуриш материални блага и благополучие, това е основната клауза в „социалния договор", не свободата.
Ако ползата от икономическият „урожай" отива най-вече за захранване на личната ви мафия и населението не усеща ползите от силната ви ръка, то лошо ви се пише, скъпи автократи.
Ако обаче успеете да „доставите" развитие и материална перспектива за по-голямата част от населението си, тронът ви ще бъде далеч по-стабилен и нито досадният Запад, нито либералната ви интелигенция, нито целия Twitter или Facebook на света ще ви премахнат.
