Българската държава не е майка, не е дори и мащеха. Българската държава е някаква Златка, която мърда и диша само, когато има публика.
Българските институции реагират като кучето на Павлов - не свети ли лампата на телевизионната камера, нищо не се случва.
Свикнали сме да заобикаляме държавата - ходим на частен лекар, за да ни обърнат внимание, пращаме децата си на частни уроци, за да наваксват онова, което би трябвало да се учи в училище.
Рано или късно обаче държавата с главно Д се изправя пред нас, материализирала се в киселата физиономия на някой отегчен и ниско платен чиновник, който „трябва да ни влезе в положението".
Полиция, прокуратура, комисии, дирекции - всичките са еднакво безпомощни, когато трябва да се свърши работа. Разбира се, винаги има и изключения, но те се някакви щастливи отклонения от гадното правило.
Тия дни във Фейсбук две жени проплакаха с тъжен глас. Едната жертва на телефонна измама - излъгали баща ѝ по добре позната схема, в която попадат българските пенсионери, а другата - майка на дете с аутизъм, която разбира, че 13-годишната ѝ дъщеря е жертва на сексуално насилие в училището, в което учи.
И двете са тръгнали по утъпканите пътеки на държавата и се ударили в стена. Накрая едната жена с последни сили изкрещява всичко в медиите и за няколко часа се оказва, че цялата държава - от министъра до чиновника, работи за разрешаването на проблема. И работи ли, работи, докато медийния шум не утихне. После и публиката утихва, и така до следващия път.
Медиите са се превърнали в полиция и прокуратура, правят разследвания, подават сигнали, изслушват и двете страни. Дават публичност на проблемите, преследват с камера отговорните институции.
Разбира се, тук място за съпричастност няма.
Битката е за зрители, за трафик, за рейтинги. Борбата е кой пръв ще съобщи имената на пострадалите, кой ще снима майката на жертвата, кой ще пита страдащите „Как се чувствате".
Така, вместо да оказват помощ на детето си, едни родители са принудени излагат унизителни детайли публично, да дават интервюта, да преживеят ужаса още няколко пъти.
На другата жена поне ѝ предложиха биячи - тези с измамите действали по райони и било лесно да бъдат намерени. На полицията хич и да не разчитала.
Прискърбни и много точни изводи за това, какво очаква всеки един от нас, ако обстоятелствата наложат, той да търси от държавните институции помощ, за да бъдат защитени неговите права и интереси, когато те са застрашени или нарушени. Просто нямам какво да прибавя. Колкото до медиите, за тях въпрос на оцеляване е да се възползват от всяка лоша новина, от всяко нещастие, което е засегнало някого или някои, да го експлоатират, като го раздуят като балон, за да осигурят публичния интерес, а от там и повече рекламодатели. Така че нелепо е да се очаква и най-елементарно съчувствие от тяхна страна към жертвите на нещастието, което е манна небесна за тях.
Макар че никога не съм работил държавна работа мисля, че започнах да разбирам един от сериозните проблеми, които съществуват в българската държавна администрация, а именно - липсата на онова, което в електрониката се нарича "обратна връзка" - механизъм за предаване на информация в обратна посока, в случая с администрацията - посока обратна на йерархията, т.е. "отдолу - нагоре". Било поради страх да не си загубят работата, да не станат неудобни за началството или приостозащото смятат, че така е правилно, българските чиновници напълно отказват да предават информация "нагоре по веригата". Това прави напълно невъзможно в рамките на самата администрация ръководството да получи информация за това до какво води изпълнението на разпорежданията към подчинените му и какво предизвиква работата на самите подчинени. Затова е необходим алтернативен, външен път за доставяне на информацията "директно" на високо ниво и тази роля именно изпълняват медиите. Затова и толкова често се стига до скандали - просто е необходимо да стане скандал, зада може някаква информация да достигне до горните нива на държавната йерархия, още повече, че има хора, които се грижат за "комфорта" на високопоставените държавни служители като допълнително затрудняват достъпа на информация и отвън до тях.