С наближаването на една от най-обичаните баби - Марта, всяка година се случва едно и също. Навсякъде, където може и не може, се нареждат малки спретнати сергийки с мартеници, защото всеки трябва да подари на всеки, когото познава, поне по едно шнурче.
Дотук добре, обаче на самия първи март аз лично винаги съм малко разочарована, но не защото не са се сетили за мен, а че ме засипват с всевъзможни „недоразумения", купени в последния момент.
Тези на пръв поглед обикновени мартенички са или правени от братята китайци, които са надушили този бизнес както само те могат, или пък са някакви мърляви, криви и измачкани парчета прежда в традиционното червено и бяло.
Когато на ръката ми са наредени поне 10-15 подобни неща, а в чантата ми има още толкова, които са за закачване, някак не ми е много комфортно. Нямам търпение да се прибера вкъщи, да отсея всичко, което не струва и да си оставя само оригиналните и добре направени неща, в които се вижда традиционно българското или творческо мислене. А такива наистина има.
Достатъчно е човек да отдели съвсем малко време, за да поразгледа и да намери хора, които не правят просто мартеници, а изкуство. Те изпипват всеки детайл, използват хубав материал, пакетират с красиви опаковки (а нали това продава) и имат същите цени като при тези, които мислят само за бързата и лесна печалба, пък какво като се излагат.
Казвам „излагат", защото мен лично ме е срам да нося пластмасова брошка с Хана Монтана в размазани цветове и висящи от нея доста рошави пискюли. А Хана иначе не е лоша.
Кичът и претупването на нещата отдавна са завладяли нашата страна и едва ли някой забелязва в какво се превръща традиционното разменяне на мартеници, тъй като то е само няколко дни, а грозното и пошлото в другите му направления е около нас ежедневно. И така както търпим сивия и мръсен град, изобщо не обръщаме внимание какво връзваме на нечия ръка или какво има на нашата.
Вярно е, че в последно време за всеки празник се вдига повече шум от обикновено и хората се изхвърлят в празнуването и подаръците, но първи март е по-скоро символичен и какво лошо има да положим поне малко усилия, за да зарадваме хората около нас.
За някои уж бил важен жеста. И за мен е така, но не знам, може би защото съм зодия везни, не мога да понасям грозното, а пък който може - да гледа мис България и тази година и да раздава на близки и познати усукани конци по 10 за левче.
Първи март е единственият български празник нямащ нищо общо с „ядинето и пиинето" и това само по себе си го прави уникален, а пък да не говорим в световен план. Но всички ние сме в състояние да го развалим и омаловажим, само защото ни мързи да излезем от вкъщи, да разгледаме какво се предлага и да изберем най-хубавото и подходящото и то за малко пари.
Да, като направим проста сметка без да използваме интеграли, матрици, производни и т.н., излиза, че за мартеници харчим най-малко, дори да купим от по-скъпите. Тогава къде мислите, че е проблемът?
Според мен просто мацките не притискат гаджетата си както на Свети Валентин и осми март, работещите хора бързат и взимат изостанали мартеници за колегите, които не понасят, тийнейджърите и студентите са прекалено заети да изтрезняват от предната вечер.
Само децата се радват на мартеничките, но и те си избират от лошите китайски творения. Малки са и нямат вкус, само дано някога все пак се сдобият с него. И така грозното се просмуква във всички, а уж целта на баба Марта е друга. Вместо да ни донесе пролет и свежо настроение, тя ни закичва с поредното грозно нещо като сякаш по този начин дърпа зимата да поостане, защото не държим на красотата на сезоните.
След всичко казано мога само да ви дам един съвет: излезте от вкъщи без да се страхувате от лошото време, сетете се за всички хора, които обичате и изборът на мартеница специално за тях ще стане по-лесен. Защото това не е подарък, това е традиция, запазена толкова време, и ще е жалко да я осакатим и тази година с лош вкус.
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо