"Искам до понеделник да си си направила тест за СПИН! И се моли да не си лепнала някоя гадория - гледам из Facebook, че се мотаеш с някакви педали..."
Надежда е втрещена! Знае, че предстоят конкурси за повишения и че е заложник в ръцете на шефа си... Той си е чешит... и все пак недоумява това с приятелите й откъде пък се взе. Нима на някого все още може да скимне, че хомосексуалността е някаква болест... проказа... та и заразна?!
Гневи се. Що за невежество! Що за вмешателство в личния живот? Обзема я омерзение... Иде й да си хвърли оставката... Но трезво си напомня, че сега тя може да загуби повече от фирмата, отколкото фирмата - от нея. Криза е. Освен това е работила упорито, за да стигне до тук.
Свий идеализма в шепа
Перспективата си заслужава. Решава да стисне зъби и да свие идеализмът в шепата си... Какъв идеализъм всъщност? Ситуацията се свежда до такова тесногръдо малодушие, че й се гади... ала сетивата й са блокирали дори за това. Та да не би, по дяволите, тя да спи с приятелите си?
А и така да е, какво отношение има това към работата й? И всичко се случва в криейтив агенция - предполагаема територия на свободомислието. Объркана е... Струва й се, че е жертва на адски неуместна шега или на болезнено недоразумение.
Инстинктивно задава дискусионна тема в общия вътрешно-фирмен чат: "Какво е отношението Ви към гейовете?" (умишлено не натоварва въпроса в подзначения и зададени презумпции - всеки да тръгне в посоката, която чувства за най-своя). Надява се на непредубеденост. Нужна й е справка: в илюзия ли е виреела - сред щрауси и мини-хитлерчовци с мега-комплекси? Чете с отворена уста...
# Наистина сме овчи народ! Оставяме се да ни убиват бавно, но сигурно! Извратеният ЕС ни налага антиестествени закони, в защита на изроди като педерастите, които развращават младите - те заслужават само едно наказание...
# Оф, тия ли ще ни учат нас - тия, дето узакониха наркотиците, дето имат Партия на Педофилите, дето раждат деца от децата си...
# Лошото е, че докато ББ е на власт, можем да очакваме педерастите да се множат, да правят необезпокоявани пропаганда на извратеността и никой копче да не им каже. Зер, шопът от Банкя, много обича да се прави на модерен, на западен. Докато беше кмет имаше възможност да забрани позорните "гей-паради", както направи колегата му от Москва Лужков. Мъжкарството му е само позьорство. Жалка брюкселска марионетка!
# Що се занимавате с тия нещастници? Ред е на прайда на изнасилвачите, крадците, зоофилите! На всички, дето са горди, че са извратеняци.
# Били сме №1 по хомофобия в ЕС - тогава аз съм горд, че съм българин!
# Абе стига да си вършат перверзиите вкъщи и да не ми се мяркат много-много пред очите... да не се опитват да вербуват, аз съм ок.
# Истерията около хомофобията на обществото всъщност е другото име на ултралиберализма като икономическо и политическо течение. И двете истеризират на паразитна база - че човек е свободен, експлоатирайки естествения си егоизъм и склонността към грубосетивни удоволствия, без да се съобразява с традиционните нрави и усета си за общност.
Либерализмът е един псевдоиндивидуализъм; затова и най-висшата изява при демокрацията е педерастията.
# Пред гейовете всъщност стои проблемът да признаят самото съществуване на проблема си, а именно - психическо и хормонално нарушение на репродуктивните им способности и нагласи.
Възпроизвеждането на човека е незаменимо негово благо и жизненоважно за създаване на стабилна семейна среда. Абсолютно неправилно е някой доброволно да се лиши от това зарада политически или модни увлечения, още повече да препоръчва примера си пред останалите.
# Замислете се... Наскоро бяха разкрити далаверите на СЗО около свинския грип. Оказа се, че лобита на фармацевтични фирми са преекспонирали опасността. Аз съм сигурен, че скоро ще бъдат разкрити още далавери. И една от тях ще бъде внезапната отмяна на хомосексуалността от списъка със заболявания преди 20 години.
# Утре лобитата в СЗО могат да решат, че и ексхибиционизмът не е болест, а желание да изразиш себе си. Ще настояват ли за права за тези, които искат да ходят голи по улиците?
# В 21 век хомофоб означава нормален човек, който не иска да е заобиколен от извращения. Да живее България! Да живее Русия! Вън на НАТО! Смърт на ЕС!
И досега беше кофти, ама сега
Привидното спокойствие на Искрен рухва при тези думи.
И досега му е било кофти, че дискретно премълчава, когато колегите му споделят за случки с приятелките си през уикенда; че говорят на висок глас по телефона с тях; че лицата им греят от десктопите... И той обича приятеля си! Не намира факта, че е гей сам по себе си като повод за особена гордост, но и не се срамува.
Не парадира със сексуалната си ориентация, но и не играе роли. Вярва, че е преди всичко човек, след това е от даден пол и на трето (ако не и на по-задно) място са интимните му влечения.
Години наред се е образовал и се е борил със себе си, за да си позволи лукса да постигне вътрешна хармония. За него това е съкровено; не занимава околните с цвета, материята или активността на чершафите си.
Предпочита да говори за литература, за страстта си по киното, за социални проблеми и дребни радости. С нищо не се счита за по-специален. Не може да се нарече и идеалист. Това, което го отличава обаче, е толерантността - уважава околните, зачита мнението им, не налага волята или възгледите си. Ще му се да вярва, че при тези неща има реципрочност...
Ала не я усеща достатъчно. Ето защо се ненавижда задето си вменява "умереност" - пази се да не е трън в ничии очи... често се снишава. Дразни се на себе си, че вече е "притръпнал" към подвсиркванията на улицата, към унизителните подвиквания на "мачовците", към кикотенето на кичозни чалга-клонинги.
И все в тоя ред на мисли - определя като "жалко" схващането, че щом България има травестит за тв водещ и за поп-фолк икона, толерантността на народа била засвидетелствана... Да, бе, да! Животът на улицата е друг, ужаваеми.
Светлините на прожекторите притежават коварното качество да прикриват всевъзможните дефекти на обществото. "Нравствената уродливост" е много по-разнолика и просто не е честно да й се приписват все едни и същи изкупителни жертви...
Айде измислете нещо ново!
Защото нещата не само се изтъркаха, а вече се и съдраха... а нацията няма как да бъде закърпена наедро с голямата губерка... Напротив - с времето стават само по-зле - единствено благодарение на бързия си рефлекс Искрен отбягва юмрук в челюстта, но бушонират негова приятелка; храчат в лицето му на централни, оживени, осветени и охранявани места в столицата...
Все едно е прокажена грешница от Средновековието, а не порядъчен младеж в 21 век - и то в страна иначе "горда членка на ЕС". Третирането на подобни нему в провинцията няма и да засягаме... те са просто обречени. Категорично.
А иначе Искрен никога не създава провокации... не е в нрава му, а и не му стиска да рискува здравето, та и живота си, заради голата самоотверженост - глупаво е. Самото му присъствие на спирка е достатъчно, за да получи псувня и шут при качване в рейса. Проявите на близост с приятеля му на обществени места са автотабу - плахото, случайно докосване на ръцете им го докарва до параноя. Вече не излиза сам. Развил е страхова невроза - засега лека.
Не е дръзвал дори в собственото си съзнание да проектира претенцията за право на граждански съюз например, или дори да си пожелае нещо толкова естествено за западния свят като тематичните фестивали, да речем. Моли се за най-основното, за унизително първичното - шанса да оцелее.
Шансът да оцелееш
Делегирал е психическата си стабилност на други сили и фактори (слава Богу, че има приятели, които го обичат!), но му се ще да знае, или поне да се надява, че няма да бъде застигнат всеки един миг от непонятна за него агресия. Травмиран е необратимо от убийството на минаващ през парка младеж, който "приличал на гей"; вбесява се от побоя над свои приятели... А сега и този форум в работата. И то в навечерието на повишенията. Поне си дава драматичната сметка колко заблуден е бил, че е в среда на широкоскроени българи... не - европейци (?).
Дори от тези им писания личи, че някои от тях са поначало интелигентни хора, ала това в случая губи всяка своя стойност. Сякаш не е достаъчно, че немалка част от самите гейове търсят комфорта от превръщането си във вечно-възкресяващо се клише и не си се представят като нещо по-различно от фризьори, стилисти и продавачи в молове, но и целият външен свят те наказва за "наглостта" да ти хрумне, че всъщност си „нормален". Така или иначе Искрен е развил свръхнепоносимост към понятието "норма". То побира в себе си целия най-кух фалш на съвремието ни!
Хомофобите-отличници
Сексуалната ориентация си остава четвъртата по проявление предпоставка за дискриминация както в България, така и в целия ЕС. Парадоксално, но в 21 век тенденцията дори се екстремизира спрямо края на 20-и.
От всички 27 държави в блока ние обаче сме хомофобите-отличници - най-хардкор сме. И това помпа самочувствието на мнозина нашенци. Искрен знае много по темата - изживява я отвъд статистиката. И е от онези, които, за разлика от мнозинството, познават правата си; чел е поне 7 български законови текста, които защитават от дискриминация сексуалните малцинства - и какво от това?
Сега разполага с реалния шанс да получи по-отговорна позиция и смята, че е най-подготвеният за европейските проекти, с които би се занимавал. Обича работата си, не му се иска да напусне - натискът обаче се засилва. Трябва да щади и психиката си, за да се съхрани. Твърде много препятствия му пречат за целта. Така и не може да преглътне, че наскоро дядо му е бил в болница и че въпреки направените тестове и настояването му да дари кръв, Искрен е отхвърлен като "неблагонадежден източник"... Предпочели непознат циганин, който с радост дарил една банка срещу 150 лева.
Тази случка, в комбинация с предложенията на някои от колегите му за шокова терапия или хормонално лечение на хомосексуалните, го връща към ученическите му години на емоционално осъзнаване. Тогава "специалисти" настоявали пред родителите му той да постъпи в психиатрия.
Тестът за СПИН е отрицателен
Втрещява се, когато негов колега и сега цитира "нашумял сексолог": Според науката хомосексуалността е психично разстройство. Като сексуална девиация тя ни се натрапва ежегодно под формата на демонстрации. Това дразни нормалните хора - подчертавам: нормалните!
Вярно е, че хомосексуалните влагат много страст във връзките си, но затова при тях и убийствата от ревност са особено жестоки. Наблюденията ми показват психопатско изкривяване на тези хора, което ги прави жестоки, отмъстителни и агресивни към останалия свят.
Ситуацията е малко "гузен - негонен бяга", не мислите ли... В чиста форма даже!
"Отрицателен." Досещате се... това е резултатът от теста за СПИН, на който Надежда в крайна сметка склонява да се подложи. Задето е разбунила кошера с пчелите, пускайки поста за отношението към гейовете, шефът й обаче недвусмислено афишира неприязън към нея. Принудена е да напусне.
По единодушното мнение на изпитващата комисия Искрен е най-подготвеният кандидат за повишение. Въпреки това членовете й подчертават, че остават с "определени резерви" към него... Той събира кураж и за първи път заявява себи се. Напуска.
Всеки момент ще замине за Холандия - мотивиран и вдъхновен е да учи европеистика, да живее, работи, обича и чувства посредством културни нрави, които усеща като повече свои. Повтарял си е многократно, че да си гей в България е същото като да си българин в Европа. Недоразбран... недооценен... винаги инакъв и никога същ.
Сега не мисли така - приема първата част от уравнението за аксиома, но втората - за хипотеза. Да си гей в България винаги ще води до низвергнатост, но да си българин в Европа ще е въпрос на отстояване. Затова той е взел "най-доброто" от двете съставки и е решил да бъде "гей в Европа".
Там, където една от най-старите демокрации има лесбийка за премиер и това тя да сключи еднополов брак се счита за пионерство; там, където най-мощната икономика има гей за външен министър и той винаги е придружаван на официални форуми от партньора си; там, където хомосексуалист може да бъде кмет на столица и дори еврокомисар; там, където си себе си, без да те е страх за сигурността ти; там, където толерантността е въздухът, който дишат всички...
*Събитията и цитатите от настоящата статия са напълно реални и автентични. В името на зачитане на личния живот са сменени само имената на героите. Нека си напомняме, че по една Надежда и по един Искрен има навсякъде около нас... във всеки офис, на всяка улица... и че техният въздух е дискриминацията. Задушават се...
