Не ми казвайте, че паметникът на цар Самуил, който се "нанесе" в наситеното с монументи пространство около базиликата "Света София", е форма на масивен скулптурен реванш от братска Македония, нагло издигнала преди назе мраморна статуя на същия владетел в Скопие?
Нали не това е основният мотив на общината да избере проекта на Александър Хайтов и фондация "Българска памет" за дебют на отлят владетел в центъра на София?
Не е, нали?
Кажете ми, че очите на импозантната медно-цинкова фигура - направени от полускъпоценни камъни - няма да светят на тъмно, както беше съобщено. Няма да светят, нали?
Една популярна трибуквена дума изплува във форумите и социалните мрежи след официалното представяне на четириметровата статуя, преди да бъде венчана със своя двуметров постамент на това най-престижно градско пространство.
Думата започва с "к" и има откровено дерогативен, отрицателен, някои дори биха казали - непатриотичен, характер.
Думата е... Кич.
Художествените достойнства на монумента са под виртуален обстрел.
Разбира се, някои от естетическите съображения и забележки на специалисти относно смущаващите пропорции на главата и тялото на фигурата, между постамента и скулптурата, проблематичното изобразяване на очите, емоцията на погледа, стойката, "комиксовите" детайли, усещането за претрупаност и т.н, вероятно могат да бъдат смекчени и/или игнорирани с аргументите за субективността и завистта.
Другите коментари за песимистичните символни измерения в избора точно на Самуил, отпечатан в колективното българско въображение като олицетворение на трагичната национална съдба, ще бъдат контрирани със силата на сантимента и нуждата от средновековни владетелски монументи в окупирания от соц-скулптури софийски център.
Тук отново ще играе роля субективната преценка за относителната историческа тежест на българските царе.
Всеки си има любимец, нали?
Въпреки че малцина биха оспорили доминиращата фигура на могъщия цар Симеон I Велики или основополагащата осанка на хан Аспарух. И все пак.
Но нищо, нищо не е в състояние да реши обективния проблем със средата.
Бедата е, че в този стил паметникът на цар Самуил няма как да общува качествено с другите произведения в близост до храма "Света София".
Срещу шестметровия "исторически реалистичен" Самуил е композицията на Любомир Далчев, изобразяваща ослепените Самуилови воини.
Съзнателно търсеното тематично-исторично аргументирано позициониране произвежда ярък естетически гаф.
Драматичната разлика в стила на двата паметника е дефект, който няма как да се превърне в ефект.
Сърдитият, но светещ в тъмното поглед на новата скулптура не ще общува особено добре и с прекрасния бронзов лъв на Андрей Николов от Паметника на Незнайния воин.
Изобщо, последното нещо, от което се нуждаеше това точно пространство, е шестметров монумент.
Осмиването на новия монументално-трансформиран център на Скопие не е послужило за поука на умните хора в общината.
Именно средата, агресивно замърсена с бутафорни, стилово непримирими паметници извиква снизходителни сравнения с провинциален исторически Дисниленд или средновековен лунапарк.
Ако някакви фактори в обществото са решили да надкичват еклектичния културен шок в Скопие, превръщайки София в оранжерия за комплексарски, художествено компрометирани статуи, това означава, че имаме проблем.
Но така е, когато водещ историк на държавата е "ловецът на вампири" Божидар Димитров.
Може би наблюдаваме форма на някакъв всеобхватен архитектурно-скулптурен скок в посредствеността.
Докато центърът на София изпитва трудности да се избави от определени престъпно-грозни стари тоталитарни паметници и в същото време се пълни с нови пластични недоразумения, в градските периферии се наблюдава експлозия от картонени рицарски замъци.
Не са само циганските барони и мутрите с техния свиреп необарок.
Новобогаташи из цялата страна строят някакви брутално бутафорни крепости. Нека не забравяме и печално известния вече "праисторически атракцион" край Ново Село.
Където инициаторите се тупаха у гърди, че надписът Ново Село бил по-голям от иконичния надпис Холивуд в Лос Анджелис.
И тук се връщаме при цар Самуил.
"Нашият" паметник бил малко по-висок от този в Скопие, съвсем патриотично отбелязват апологетите на кич-феста пред "Света София". По-ниско не може да се падне. Засега.
И докато центърът на София се пълни със съмнителни скулптури, десетки разкошни стари сгради - истински паметници на културата - се разлагат нереставрирани във времето на сбърканите градоустройствени приоритети.
За първи път да съм съгласен с Г.Лебовски
Споменикот ни е повисок од споменикот ви!
Малък, малък Лебовски. Ще има доста леб да изядеш за да станеш голям Лебовски.
Г-н Лебовски, нима очаквате в чалга-държава с чалга-население някой друг да е началник на чалга-историята освен чалга-историк № 1 г-н Димитров?
Предлагам да поставим паметник на Радка пиратка, срещу Квадрат 500, който паметник, струва ми се, чудесно ще кореспондира със средата, а също и с ансамбъла от нови (новооткриващи се) и предстоящи монументи.
На мен не ми стига да му светят очите! Искам и да пее. И да има цветни светлини! И цвето-музика! И сензор за движение - като го приближи някой и да пръска! Освен това на Самуил братята му са с некви чифутски имена, което ми навява дълбоки съмнения. ZAMISLETESE?! SLO4AINOS?
Не съм съгласна с автора за това, че сравнява паметник със светещи очи с фигурите в Ново Cело. Онова в Ново Cело не е кич, а забавление тип селски Дисни. При това хората сами си правят фигурите и се забавляват. Не е по-различно от това да си напряавиш глинена чиния и да я опечеш, без да си майстор в керемиката , да си украсиш стаята с детски рисунки, когато децата ти нямат артистични заложби, или като се съберете с прятели, сми да си свирите и пеете. Това не е кич. Виж, паметник със светещи очи, който при товa би трябвало да приемаме насериозно, е съвсем друга работа. Даже си мисля , че след като нямаме достоверен образ ( портрет от онова време) на Самуил ( има ли ?) , паметникът успешно може да мине за паметник на някой вампир от евтин трилър. От друга страна, статуя със светещи очи, изобразяваща вампир от популярен трилър също мога да приема. Но паметник и то на владетел , останал в историята с трагична слава, да има светещи в тмното очи, е това си е кич отвсякъде. Даже като кич , можем да го издигнем на по-високо ниво. Например , не само да му светят очите в тъмното, но и на произволни интервали да мърда с ръце или да издава звуци ( стенания , например ) и да стряска минувачите. А?
Наръчник на графомана ентелектуалец, на който са дали възможност за изява в нета: 1. Ако паметникът е реалистичен - значи е кич 2. Ако паметникът е неясен модернизъм - авторът му е бездарник 3. Ако паметникът е в центъра на София - разваля пространството около него 4. Ако паметникът не е в центъра на София - толкова пари дадоха и го завряха в крайните квартали 5. Ако паметникът е на българин - ей, аман от тоя пещерен национализъм 6. Ако паметникът не е на българин - нямаме ли си български герои да им правим паметници 7. Ако Самуил гледа отчаяно - защо български цар е изобразен толкова трагично 8. Ако Самуил е като супер герои изобразен - ей, надминахме македонците в пренаписване на историята 9. Ако 10 служители на Отворено общество мрънкат в профилите си във Фейсбук - значи паметникът е полемичен 10. Ако народът масово харесва паметника - това си е чист популизъм И прочие, и прочие, и прочие... България ще изчезне, но мрънкащите българи не.
Кич е това с пещерите, което направиха. Иначе по статията по-горе, по-добре не мога да го кажа от Вашите конкуренти: http://actualno.actualno.com/I-Samuil-li-be-news_477413.html . Как пееха Ъпсурт...Мрън..Мрън...
На този народ никога не може да му се угоди! Никога! Навремето, когато поставиха статуята на София, що критики се изговориха, що глупости. Всичко било наред, само статуя на София ни требвало и то без... очи! Сега пък що Самуил бил с очи, при това светещи! Кажете бе българи, с очи или без очи да е следващият паметник? Да светят или да не светят?
Статията в Актуално е твърде правдива. За разлика от тази тук. Съжалявам. Далеч не съм патриот, обаче идиотските реакции против паметника са... идиотски. Ще рече човек, че това е някаква кръстоска между осмоъгълния четирих**ник пред НДК и проекта за 133-метров паметник на Левски на сдружение "Аз обичам България", а то - шест метра с постамента. При това, поне според каквото виждам от снимките, паметникът поне е красив, ако не друго. Стига глупости.
София?! Света София ли? За паметника с кокошката ли говориш? С големите бомби? Добрата новина е, че се свиква... Да му светят ли очите?! Ама разбира се! Даже не само очите, аз предлагам "Звук и светлина" да го преместим от ония "камънаци" на Царевец тука в столицата. Ще превърнем паметника в един мултимедиен обект, в една модерна инсталация от новия век. И как ше е само 6 метра (някъде четох за 8 де)?! Трябваше поне едно два'есетина метра, така, да се забелязва. А по бенетето да вървят до откат "Козият рог" и "Време разделно", за да не забравя никой че животът е кланета, кръв, мъка и грозни изнасилвания. Като се сетя колко се смеехме на макетата, как Скопие било Дисниленд, колко горди бяхме... Сто пъти по-зле сме, стооо...
Каква София, каква света бе, това е само за профаните, , Света София не е човек, а "Премъдрост Божия", а иначе е Изида ,позната е още като Изис— древноегипетска богиня на магията и на живота, масонска им работа.
Горният пасквил е направо възмутителен и показва единствено, че наговият автор разбира от изкуство, колкото свиня от кладенчова вода. Без съмнение въпросният нещастник със същата категоричност утре ще пише за проблемите на туризма, за дамската мода или за кулинарни рецепти. Срам за изданието, което прави публично достояние подобни идиотщини!
ей много мрънкане много нещо, за един паметник?! аз само не можах да разбера какъв е проблема с тоя паметник и защо толкова мрънкачи се надпреварват да пишат глупави статии и да плюят?