Космически обект навлиза в атмосферата на Земята и разпръсква радиация над Северна Америка. Властите решават, че са обект на терористична атака, но на мястото на катастрофата откриват капсула на съветски космически кораб "Съюз", в която има жив човек в тежко състояние. Ръкописна бележка на руски твърди, че той е дете на космонавти, живеещи в база на Марс, след като още преди 20 години руснаците са извършили еднопосочен полет към Червената планета.
Това е завръзката на "Pioneer One"- един уникален телевизионен сай фай сериал, който е на път да промени из основи представата ни за телевизионния, медийния и интернет бизнес. Ако успее да просъществува.
Гледай безплатно и споделяй
„Pioneer One" е първият ТВ сериал, финансиран изцяло с дарения на зрителите и първият създаден специално за и разпространен чрез... торенти. Може да си го изтеглите свободно, безплатно и съвсем легално от множество световни торент тракери, а авторите му изрично ви окуражават да го споделите с още колкото се може повече хора.
Причината е проста - те молят всеки зрител, който го е харесал, да направи дребно дарение по сметката на сериала. Когато в нея се събере предварително заложената сума, екипът започва да снима следващия епизод.
Идеята на създателите на сериала - американските независими продуценти Джош Бърнард и Брейси Смит - е колкото проста, толкова гениална и внимателно обмислена.
Бизнесът не е какъвто беше
В световен мащаб фантастиката си остава стабилно популярен жанр, но крахът на доста такива ТВ сериали - включително скъпи и известни - в последните няколко години, показва, че пазарът не може да ги поеме и издържа по традиционния досега начин, дори когато аудиторията им е милионна.
Още по-зле се представя пък така наречената твърда или научна фантастика. Дори последният клонинг на култовия и все още недостижим като качество и статус франчайз "Старгейт" - "Старгейт Вселена", се оказа отчасти... женска сапунка, за да успее да се пребори за заложения рейтинг.
Причината е, че ТВ браншът - както и много други забавни индустрии преди него - проспа появата на Интернет и не успя да се приспособи към него. Досегашният бизнес модел на ТВ сериалите не работи както преди и ще работи все по-зле, а индустрията така и не създаде нов, адекватен на днешните реалности.
Именно това се опитват да направят Бърнард и Смит. Те залагат на факта, че любителите на фантастиката са една изключително лоялна аудитория, а тези на твърдата фантастика - още повече. И особено последните нямат много какво ново да намерят за себе си по ТВ каналите.
На най-големия ТВ пазар в света - Америка - това е доста нисък процент от аудиторията. В глобален мащаб обаче говорим за десетки и дори стотици милиони потребители - пазар, на който има търсене, но няма предлагане, защото старите маркетингови средства не работят адекватно в новата медийна среда. Има само един инструмент, който може да достигне до глобална аудитория - Интернет.
Пионери, комсомолци, инвеститори
Синопсисът на "Pioneer One" е достатъчно интригуващ сам по себе си и може би някой ТВ канал или компания дори биха го купили. Но Бърнард и Смит очевидно не искат да правят пари (особено малко), а революция. И то пълна. Затова започват... по най-трудния начин.
Пилотният епизод на сай фай (!) сериала струва смайващите 6000 долара. Актьорите и екипът не получават нищо, участват само за идеята, така че парите са единствено за материали и външни услуги.
Сумата е толкова незначителна, че вероятно не само продуцентите, но и повечето от хората от екипа биха могли всеки самостоятелно да извади толкова пари, за да бъде заснет пилота.
В името на идеята обаче парите са набрани чрез известния сайт "Кикстартър". Всеки желаещ може да постне там идеята си за интересен проект в някаква област, желаната от него сума и срок, в който би искал да я получи. Всеки, харесал идеята, може да дари дребна сума - ако в дадения срок се събере исканият бюджет, авторът получава парите, а инвеститорите му стават акционери, ако не - дареното се връща обратно на дарителите-инвеститори.
Успехът е зашеметяващ
Пилотният епизод е пуснат през юни 2010-а през сайта на платформата за свободно P2P разпространение на музика, фими и изкуство VODO. Подкрепен е и от най-големия световен торент тракер "Пайрът Бей", както и от създателите на торент клиента "Мю Торент".
Само за първата седмица и само през VODO пилотът е изтеглен над 420 000 пъти. До момента пак само оттам е изтеглен вече близо 1 милион пъти. Колко милиона - или десетки милиона - потребители са го изтеглили чрез торентите, никой не може да каже.
Авторите му подробно обясняват, че следващата им цел е да съберат 20 000 долара, с които да заснемат следващите три епизода. С готов пилот зад гърба си, достигнал до глобална аудитория от милони потребители - без да похарчат и един цент за маркетинг и реклама! - те отново лесно биха могли да си намерят инвеститор. Но условието е зрителите да дарят дребни суми - 5, 10, 15 долара - ако видяното им харесва.
Отново само за първата седмица по този начин са събрани 16 000 долара. Необходимите 20 000 са събрани на 10-ия ден от пускането на пилота... Създателите му не са очаквали толкова бърз успех, така че снимките на следващите епизоди започват чак през октомври.
Добър ТВ сериал за няколко долара?
"Pioneer One" спечели наградата за "Най-добър пилотен епизод на драма 2010" на Телевизионния фестивал в Ню Йорк в раздела „Независими продукции". Първата серия получи огромен отзив в световните медии. Приемът му от зрителите и критиката също е изненадващо топъл - оценката му в IMDB е 6.8! Типичното признание на зрителите е: "Страшно интересно! Просто не мога да дочакам кога най-после ще пуснат следващия епизод!".
Реализацията, разбира се, не е перфектна, отбелязват мнозина. "Изненадана съм, не изглежда много по-зле от сериал на BBC", пише зрителка с известна ирония. Безпрецедентно ниският бюджет обаче си казва думата и макар пилотът да е наистина добър - особено за парите си - компромисите личат.
Зрителите като цяло са очевидно доволни и готови охотно да дадат парите си за "Pioneer One", но това може и да се промени. Сюжетната завръзка е наистина перфектна - има видими препратки към "Досиетата Х", а действието може да се развие накъдето си пожелаете. Пътуване във времето, пришълци, конспирации, война, алтернативна история, други измерения, паралелни светове, обикновен шпионаж - всяка от тези сюжетни линии е възможна в момента.
Обещаните нови 3 епизода вече са заснети, а преди седмица официално бе пуснат вторият от тях - "Човекът от Марс". Данните на VODO показват още по-голям успех от първия - само за няколко дни новата серия е теглена толкова пъти, колкото старата за половин година. Следващият епизод се чака в началото на февруари. Първият сезон на сериала ще съдържа общо 7 серии, а намеренията на създателите му са да има общо 4 сезона - ако зрителите все така го харесват и си плащат.
Споделяй и владей - кошмарът на Холивуд
Отделни критици и ентусиасти вече обявиха края на Холивуд и началото на нова ера в телевизионния бизнес, но подобни твърдения са доста прибързани. Истината обаче е, че ако проектът "Pioneer One" успее и докаже жизнеността на бизнес модела си, наистина ще застанем на ръба на "пълна промяна" и фундаментални размествания - не само в телевизионния, но и в културния и изобщо медийния бранш.
"Потребителите на торенти са готови да плащат сами за създаване на медиен продукт, а мрежите за споделяне на файлове започват безплатно разпространение на кинопродукти на независими студии. Това се случва в момент, в който така наречените праводържатели отчитат свръхпечалби и същевременно крещят от всеки ъгъл, че имало "пиратство"", писа още преди половин година руският вестник "Правда" по повод "Pioneer One".
"Ако се замислите, производството на продукти за и чрез торенти, както и другите способи за свободно разпространение на информация са много по-честни от наложената ни "законна" дистрибуция. Купувайки си DVD или билет за кино, вие обикновено купувате „котка в чувал". И ако филмът не ви хареса, кой ще ви върне парите? Да, разбира се, съществува и такова нещо като авторско право. Но къде са неговите разумни предели?", пише още вестникът.
"Интересно как ли ще отговорят на "Pioneer One" Холивуд и прочие други създатели на „интелектуална собственост"", добавя „Правда", който се присъединява към сериозния хор от световни медии, които виждат в ТВ сериала и неговия бизнес модел "кошмар за Холивуд" и отговор на Мрежата и потребителите й срещу опитите милиони от тях да бъдат обявени за престъпници, а споделянето - за незаконно.
Не мисля, че и това е модела, макар че дадох и аз символична парица на хората (това ми напомня да видя докъде я докараха, че забравих). Просенето като бизнес модел не е успяло никъде, а това си е просене. Друг е въпроса, че Холивуд и подобните нему се опитват да превърнат техния модел в единствен в съзнанието на хората с реториката на "загубите" от това или онова. Самия термин "загуби" натъртва на статус на избран (the chosen one) модел, бизнес подход, технология. Жалкото е, че властите по света сами заповтаряха същите думи, което вместо да "вдъхнови" непечелещия да потърси начин да печели залага на PR на идеята за "загуби" от "неспазването" на бизнес модел на някой си. Въпреки всичко филмовата индустрия в САЩ се справя горе-долу, макар и не по най-добрия начин, интересното е, че музикалния бизнес, за който техническите проблеми са далеч по-малко изостана значително - това като илюстрация докъде може да доведе наричането на "липса на печалба" "загуба" на държавно ниво. Основна спирачка за нови бизнес модели е несериозното отношение към микроплащанията. Тук вината е на банките и те са в основата на цялата тая криза. Не казвам, че микроплащания ще са окончателното решение, но в процеса на търсенето на работещ механизъм мисля за всеки е ясно, че наличието или липсата на възможност предопределя жизнеността на всеки опит. Ясно е, че при количество информация обменяно между хората днес на поне два порядъка над това от ерата преди Интернет е ясно, че крайния потребител на каквато и да е интелектуална стока няма да приема за разумна никоя цена, която не е също на два порядъка по-ниска. И да забравим чувствата на потребителя, възниква въпроса, ако ще имаме на порядъци по-голям пазар и запазим старите цени няма ли да подядем другите индустрии - тези, които нямат нищо общо, но чиито клиенти ще бъдат обрани? Идеализирана, така да се каже, ситуация - технически потребителя сега вместо телевизия може да си подрежда програма, но ако за 10 часа програма трябва да плаща по цени за наем на касета от преди време дори и в най-богатите страни няма да му остане и за хляб. Нужно е да допълня, че нравите още не са такива, освен за 10-тина процента от хората, но пък то винаги е било така - 90% от населението чака рекламата да му каже, че може да живее по по-интересен или по-лесен начин - не е това проблема. Проблема е, че вместо да дъвчат думата "пирати", бизнес мъдреците трябва да погледнат тая част от хората за идея какъв начин на живот подхожда за бъдещето (дето е дошло) и да измислят как да доставят полезна услуга за тоя начин на живот и да оценят колко трябва да му струва на потребителя. Ето, от горното мисля е ясно, че ако допуснем 10-тина часа визуални развлечения на ден (не забравяйте сега те могат да се ползват паралелно на друга работа) трябва да му струват колкото би му струвала телевизията от "стария свят" за това време. Това, че може да си записва завинаги каквото е платил за 2 цента не е проблем - в морето от информация твърде малко продукти успяват да заслужат повторна употреба - нека да му е удобно, пък другото са пак приказки за "загуби", за 2 цента ако изтрире нещо дето иска да гледа пак, ще ги плати отново - културата на съхранение трябва да се отчита, а не да се приеме като тази от миналото. Не знам какъв е точния правилен модел или модели, но съм сигурен, че горните разсъждения са близки до тези на мнозина и ако не друго те определят доста подробни параметри за реалната нужда, от тук нататък при наличие на желание няма да е трудно да се налучка пътя за няколко години. Желанието, обаче се спира от страха от спад, след като дъртофелниците начело не могат да осъзнаят коренната промяна която предполага всичко това. Много може да се каже, но едно от нещата, които мен ме болят и имат връзка със статията е смъртта на качествените продукции за сметка на еднодневките при сегашната схема. Това не се случва от вчера и не е по вина на Интернет. Ако погледнете назад във времето ще видите как през 70-те и 80-те има най-много убити фантастични сериали още със зачеването им. Много от тях и днес са символи на жанра и все пак тогава рядко са изкарвали повече от сезон или два. Новия свят дава възможност печалбата да се разхвърли върху възприемане в дълъг период, а стария залага на удар в кратък период веднага след излъчването. В тоя смисъл и сапунките биха намалели драстично, ако бизнес подхода се обърне не към потребителя върху който тече подбран от някого поток от глупости а към потребителя, който определя какво тече в потока му. Вече над 10 години се предлагат полу-идиотски схеми за избиране на съдържанието от потребителя, еволюцията им е още на ниво VCR (в най-добрия случай) и новите технологии се използват само като средство за спестяване в прилагане на стар подход. Време е вместо държавна подкрепа, ленивостта на бизнеса да получи ритник, за да разбере, че за различен свят има нужда от различни услуги. Обратното само превръща милиони в зомбита на подготвяни от шепа хора културни мероприятия и покрай другото поставя в ръцете на тая шепа силата да определят мирогледа и избора на хората, а това ако се закриля от авторското право, значи последното закриля робството на словото.
След като го ударих на пропаганда ;) ето и нещо свързано с принципа: http://flattr.com/ е финансова услуга създадена от един от хората зад Pirate bay. На принципа на Like бутон човек може да раздава микро суми без страх, че може да се охарчи - т.е. слага една сума и реже парченца за всичко, което му хареса. М-да забелязвам връзката с това дето говорех Ето и статията за Flattr в Economist ако не ви се чете по сайта - http://www.economist.com/blogs/babbage/2011/01/another_approach_micropayments Като си позволя да допълня това по-долу бих могъл да добавя, че такава торта може да се предлага от медийни компании при положение, че можеш през тях да извадиш всичко, което душа ти поиска - дори и от други чрез някакво партньорство, което те трябва да си създадат. Така хем парите ще отиват точно по направление на това, което зрителите харесват, хем то няма да им се набива насила с задължително зададена програма. Не че няма опити, но навсякъде съществува задръжка - ден за употреба, гледане онлайн, pay per view - все неща, които развалят цялата работа. Представете си, че в такава услуга всеки може да регистрира/качва всичко при което е нужно само да зададе верните собственици на правата, за да може парчетата от тортата да отиват при тях. Получава се като телевизия, в която ти решаваш дали ще гледаш сериал от 60-те или сапунка, когато имаш време да разглеждаш можеш да си ги трупаш за по-късно, когато няма да ти е до това и т.н. Просто трябва да не се правят на луди големите компании и в цялата работа и торентите и другите методи могат да се окажат от огромна полза за творците, а и компаниите да си осигурят приличен и сигурен доход за десетилетия напред. Сега наложената практика изисква пдописване на договори, дълги процедури, напиване с мениджъри - това е което пречи - хората, които искат да живеят по този начин и се страхуват от новия модел. Тъй като те са собственици на правата за почти всичко старо те могат да си позволяват да игнорират всякакви опити за нов подход като просто ги бойкотират с неадекватни искания и изчисления базирани на остарели хипотези.