Революцията за достойнство по улиците на България прилича на истински народен бунт, казва Джеймс Пардю, посланик в България (2002-2005 г.), в интервю на журналиста Светослав Терзиев във вестник "Сега".
- Ваше превъзходителство, изненадахте ли се, че правителството на Бойко Борисов толкова бързо подаде оставка?
- Не бях изненадан, че правителството на ГЕРБ падна. Фактически очаквах режимът на Борисов да загуби мандата си дори по-рано. За да падне, трябваше хората масово да излязат на протести по улиците на България. Надявам се, че демонстрациите, които започнаха през зимата и продължават до днес, представляват действително събуждане на гражданското общество в България. Ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите.
Правителството на ГЕРБ се грижеше повече за удържане на властта и за публичния си образ, отколкото за ефективно управление на страната. Бях в България точно преди последните избори и бях смаян от размера на политическото сплашване и от контрола над медиите, упражняван от правителството на Борисов.
Положението в страната стана отчайващо. Пропастта между бедни и богати се разшири. Средната класа е смачкана, а младите и способни хора напускат, защото виждат по-добри възможности извън страната. Мафията не е толкова видима днес, но продължава да контролира голяма част от икономиката. Корумпирани държавни служители крадат парите на хората, без да се страхуват, че могат да бъдат изправени пред съда. Въпреки всички политически обещания, само дребни фигури в обществото биват наказвани заради нарушения на законите. Мафията и политически силните правят каквото си искат, без да ги е грижа за закона. Ако откраднете пет лева, може да отидете в затвора, ако откраднете пет милиона лева, можете да получите власт. Къде е правосъдието?
Демонстрациите от последните месеци са най-добрата надежда, че промяната в България е възможна. Хората отхвърлят старите политически партии и искат промяна. Когато хора се самозапалват и излизат на улиците с хиляди поради бедност и провал на правителството, най-добре е политическите лидери да си вземат бележка, че не могат да я карат по старому. В последните демонстрации участват хора от всички сектори на българското общество, които искат промяна. Разглеждам демонстрациите като пълно отхвърляне на проваленото правителство и като народен глас за достойнство, демокрация и върховенство на закона.
- Все пак не съжалявате ли, че Борисов падна от власт само три месеца след посещението си при президента на САЩ Барак Обама?
- Дори и да беше паднал от власт на другия ден след отпътуването си от Вашингтон, щеше да ми е все едно. Вашингтон признава всяко законно правителство на България, избрано от народа в демократичен процес. Българите решават кой да ги управлява, не някой друг.
Като изразявам частно мнение, смятам, че Съединените щати имат интерес от стабилна и просперираща България, управлявана от силна демокрация. Правителството на Борисов се провали по всички тези аспекти.
Не е добър знак, когато лидерите тичат в чужди столици, за да се опитат да спасят политическата си позиция у дома. Откровено казано, доброто правителство не зависи от това колко снимки с чужди политически лидери сте наредили на стената си. Важното е колко добре управлявате страната си.
- Смятате ли правителството на Пламен Орешарски за по-добра възможност за България? Не ви ли тревожи неговата политическа зависимост от партия "Атака" в Народното събрание?
- Правителството с мандата на БСП имаше златна възможност да се придвижи към центъра на политическия спектър и да прочисти политическото, икономическото, социалното и правното бедствие в България. За жалост, то не успя да се възползва от тази възможност, когато подбираше ръководител на ДАНС. Това назначение и начинът на прокарването му през парламента показаха на обществото, че нищо не се е променило. Опасявам се, че вече е много късно за правителството на Орешарски, но българите ще решат какво да правят с него.
Някои хора се обръщат към екстремистки групи като "Атака", защото са отчаяни и се надяват на силна ръка. Голяма част от професионалната ми кариера мина на Балканите, където работих срещу националистически екстремистки групи като "Атака". Тези организации си приличат по омразата, по желанието за изключване и разрушение. Те никога не предлагат положителни решения на проблемите. Не виждам "Атака" като най-добър дългосрочен интерес на българите, а и не виждам повечето българи като симпатизанти на екстремистки лидери. Очаквам "Атака" да избледнее с постепенното стабилизиране на политическата ситуация.
- Има ли друга политическа алтернатива за България?
- Като следя събитията чрез медиите от Вашингтон, революцията за достойнство по улиците на България прилича на истински народен бунт. Според мен това е много положително развитие за съживяване на гражданското общество. Исканията на демонстрантите изглеждат ясни и категорични. Те настояват да се сложи край на корупцията в правителствените среди и на мафиотската власт. Смятам, че това е отхвърляне на политиките от миналото и е искане за истинска промяна, в частност за върховенство на закона. На практика хората са фокусирани върху същинските проблеми за промяна в държавата. По-добре е политическите партии в България да им обърнат внимание и да направят някои решителни промени, ако искат да продължат да съществуват и занапред.
Последните събития може да представляват начало на смяна на политическата гвардия в България от политическите лидери, които предизвикаха сегашното положение, към ново поколение от талантливи, млади и решителни хора, които биха повели страната в нова посока. Тепърва трябва да се появи ново ръководство, но не бих се изненадал, ако много от старите партии и лидери бъдат пометени през идните месеци. Сегашните демонстрации може да се окажат исторически момент на политическа промяна, но старата гвардия ще се съпротивлява и ще се опита да задържи властта. Ще трябва да изчакаме и да видим как ще се промени положението.
- Какви промени виждате в България в сравнение с 2005 г., когато приключи посланическият ви мандат?
- Има и отрицателни, и положителни промени. Писах в друг вестник след последните президентски избори, че демокрацията в България е в упадък. Правителството на ГЕРБ прилагаше масирано политическо сплашване и медиен контрол, за да диктува политическото бъдеще на страната. Корупцията в правителствените среди е още по-лоша. Институциите, за които българите ги е грижа най-много - образованието, здравеопазването и културата, - се борят за оцеляване. Свръхбогатите се отдалечиха още повече от бедните. Средната класа е под натиск.
Общественият зов за промяна е много положителен знак днес и се надявам, че виждам също първи опити на правосъдната система да търси сметка на властимащите. В добавка, медиите изглеждат не толкова склонни да следват партийната линия на правителството, имайки предвид натиска на улицата.
- Как оценявате медийната свобода в България?
- Медийната свобода е в упадък. Извърши се нездравословна концентрация на медии в много малко ръце. Много от собствениците на медии се интересуват не от представянето на обективни информации, а от собствения си политически дневен ред. Политически статии в подкрепа на отделни кандидати се представят от вестници, телевизии и радио като информации. Правителството използва огромни суми, значителна част от еврофондове, насочвани от министерства към медии, за да влияе върху отразяването на събитията и да представя в блестяща светлина правителствените успехи. Медиите станаха зависими от правителственото финансиране. И за капак, журналисти и публични лица, които критикуват правителството, често биват подлагани на заплахи.
Свободните и независими медии са абсолютно условие за силна демокрация. Познавам много достойни, уважавани и способни български журналисти, които разбират какво трябва да се прави и желаят да се променят условията. Вярвам, че медийната ситуация ще се промени заедно с политическата ситуация.
- Защо България не даде категорично заключение, че групировката "Хизбула" е отговорна за атентата на летището в Бургас през юли миналата година?
- Не знам фактите, които са произлезли от разследването на бомбения атентат в Бургас, и затова не мога да съдя кой е отговорен. Знам, че подобни разследвания са много трудни и че е мъчително да се стигне до категорично заключение. Знам също, че заключенията имат глобално отражение.
Ако бях съветник на България по този въпрос, бих й препоръчал да се опре на обективните факти и да не се поддава на какъвто и да е вътрешен или външен натиск. Заключението на България не бива да бъде политическо, а да произтича само от онова, което е известно - нищо повече или по-малко.
