До когото би засегнало.
Участвам в протеста и се радвам, че все повече хора започват да си задават въпроси, започват да търсят отговори. Надежда ми вдъхва фактът, че все повече българи вярват, че гласът им може да бъде чут и да допринесът към промяна в собственото си бъдеще!
Все по-често обаче в медиите се тиражира рефренът, че протестиращите не знаят какво искат и срещу какво и за какво протестират. Според мен всеки има свой мотив. Какъв е моят? На 24 години съм и от доста време осъзнавам, че целият ми живот е преминал в един фарс... много неприятно чувство, гарантирам ви! Моето искане е никой повече да не изпитва това!
Реших да напиша някои идеи и мисли. Смятам, че ако всеки със собствено мнение го сподели, то могат да се намерят много разумни и полезни за страната решения. Гражданската позиция се изразява именно в тези мнения, апелът ми е нека всеки да прояви своята инициатива, да даде своя принос и да сподели своите виждания!
Някои от тях може би изглеждат непопулярно, но съм убеден, че не всичко, което се харесва на хората е в техен интерес и обратното.
1. Ще започна с предложението за разпускане на всички партии и коренна промяна на политическата система/модел:
Политиката не е мръсна дума! Мръсна дума я направиха хората, които се опитваха да я упражняват! Политиките са набор от теория, методи и конкретни действия за решаването на различни социално-икономически проблеми.
Партиите в сегашния си вид са напълно нефункционални, защото просто в тях огромното мнозинство не може да прави политика! Не само не иска, но и няма капацитетът да го направи.
Партийните върхове отвратиха хората от политиката, което е и една от причините за този протест. Отвратени и отблъснати са всички можещи, компетентни и искащи да правят политика в интерес на страната си! За сметка на това партиите са пълни с хора, които не биха реализирали кариера на свободния пазар, без партийни и неясни други протекции, заставайки само със знанията, способностите и името си.
Въпреки това обаче за мен партиите нямат алтернатива, те просто трябва да се реформират генерално. Партията е организация от хора, обединени от общи възгледи и идеи за това как се прави политка.
В този смисъл тя е неразделна част от демокрацията, инструмент на гражданското общество, а не обратното. За сметка на това, в момента партиите са обединени не около идеали и политики, а около личности, икономически интереси (не възгледи) и други влияния, за които обществото може само да предполага и спекулира.
Аз протестирам против обществото като инструмент на партиите, но протестирам за партиите като инструмент на обществото. Аз протестирам против партии, разделящи хората, но протестирам за партии, обединяващи идеи!
Колкото по-скоро днешните партийци го разберат и поемат своята отговорност, толкова по-добре за тези организации. Аз вече не вярвам, че те имат съвест да го направят, но нямат вече друг избор... Трябва да допуснат можещи, принципни хора и да им дадат свободата да правят политика.
В тази връзка, идеята за радикална промяна на политическата система и отмяната на партиите като елемент на демокрацията, въпреки че има своята обосновка, е напълно неприложима. Не и дългосрочно, не и с този ефект, който искаме, не и днес... днес е утопия. Може би след време, при други условия, това ще се промени.
За мен е оптимално решение да има изцяло мажоритарен избор в рамките на партийните листи. Всеки гласоподавател да може да избере кой иска да го представлява в парламента и събралият най-много гласове става автоматично водач на листата.
2. Въвеждане възможно най-скоро на електронно гласуване и електронно правителство.
3. Намаляване броя на народните представители (пример: 80-100). (Присъединяваме се и ние от Webcafe.bg, защото реално в България едва ли има повече от 5.8 милиона гласоподаватели, макар че в избирателните списъци са включени близо 6.5 милиона.)
Това, в комбинация с мажоритарния избор в рамките на листите, ще предотврати присъствието на некомпетентни хора, "пълнеж" в парламента. Изначално тази институция трябва да събира личности, които се открояват в обществото, личности, които биха имали интуиция и смелост да вземат решения, дори когато са непопулярни.
А намалението на броя на депутатите ще повиши авторитета и значението на всеки един глас. Това ще стимулира народните представители да гласуват според убежденията си и да не следват сляпо партийната повеля.
4. Народните представители могат да имат изнесени офиси в избирателните си райони, където да се осъществява контролът и връзката им с техния работодател - обществото.
5. Идея за двукамарен парламент, където едната камара да се избира на национални избори, а другата на избори на различни съсловни организации или по друг начин, но да е на безпартиен принцип.
6. Идея за двукамарен парламент, където и двете камари да се избират на национални избори, на 4 години, но с разлика от 2 години между двете. Това би отразявало по-адекватно обществените нагласи и би подобрило обществения контрол.
7. Законодателни промени, които да позволят на всяко физическо или юридическо лице да заведе частен иск срещу държавен служител, при доказано от съда ощетяване на бюджета от този служител.
Размерът на иска да е до размера на нанасенета умишлено щета и ако ищците са повече, сумата се разпределя поравно. По този начин всеки гражданин ще има пряк интерес да следи изразходването на публичните средства и дори да търси и сигнализира за нередности. Допълнителен ефект: повишаване на доверието в данъчната система и повишаване на събираемостта.
8. Изключително наложителна е реформа в образователната система, особено в системата на висшето образование.
Въвеждане на единни критерии при оценка на студентите (без специалности, където е практически неприложимо). Такава система за оценяване може спокойно да се взаимства от страни с авторитетно висше образование. Силно редуциране на броя на висшите учебни заведения и консолидация на някои от тях.
Силно намаляване на приема във висшите учеби заведения - висшето образование трябва да остане финансово достъпно, но далеч от сегашната ситуация дипломираните да са много, но образованите единици!
По-малкият прием би увеличил издръжката на всеки студент, което би подобрило качеството на образованието и ефективността на системата. Увеличение на възнагражденията на преподавателите и преназначаването им чрез конкурси с ясни критерии, оценяване и публични рецензии. Актуализиране на учебните планове и дисцилини, формиране на политика за привличане на студенти и преподаватели от чужбина.
Обвързване възнаграждението на учителите и бюджетите на училищата, не само с броя, но и с резултатите на учениците.
9. Последователна политика в областта на демографията (това включва и образователната политика).
Реформиране на детските надбавки:
А) Трансформирането им в данъчни облекчения за всички семейства и въвеждането на компенсаторен и контролен механизъм за семейства, които не плащат данъци. Или
Б) Детските добавки да са за всички родители, но до трето дете.
Отглеждането на децата не е задължение на държавата, тя трябва да създаде възможно най-добри условия на родителите (качествено образование и социални услуги, адекватна данъчна политика и сигурност)
10. Премахване на минималната работна заплата или трансформирането й в минимална почасова ставка. Съществуването й в този вид е пазарен дефект, който прави системата неефективна.
11. В края, но не на последно място ще споделя моето мнение за призивите за "социална държава". Една държава може да си позволи да бъде социална, само ако е богата... и то не за дълго време.
Функцията на държавата е да гарантира спазването на законите, равните права и задължения на гражданите и да предостави равни възможности за личностното им развитие. Успее ли да изпълни тази функция, то социално-икономическата система ще бъде справедлива, ще се саморегулира и развива!
Това са само идеи, аз ще се радвам, ако бъдат полезни по един или друг начин. Апелирам всеки, който има свои предложения, да ги сподели. Нека покажем, че не сме "лумпени","идиоти" или хора, които не знаят към какво се стремят. Нека медиите събират тези идеи и помагат за обсъждането им. Надявам се на тяхната обективност, защото те са едновременно част и инструмент на гражданското общество, надявам се, че съзнават тази отговорност.
Вярвам, че по този начин можем да намерим много решения. Това са алтернативите - нека сами си ги създадем! Внушението за безалтернативност води единствено до апатия и крах. Аз не съм апатичен... все още... А вие?
Затова протестирам!
Относно мажоритарният вот – това нещо се тиражира отдавна, но в действително е невъзможно, защото се сблъсква с доста чисто технически трудности. Трудностите са основно два – избирателните райони и броя на депутатите които колкото и да е редуциран , дори и до 50 човека да е, пак е много в случай, че избирателните райони отпаднат. Казано по-подробно – ако се въведе чисто мажоритерен вот, при сегашната система, ще се получи така, че управляваща партия няма да е тази спечелила най-много гласове, а тази победила в най-много избирателни райони – което никак не е едно и също! Така в парламента ще стоят един до друг двама депутати – единият избран в неговият район с 50 000 гласа и другият в неговият- с 15 000-примерно. Няма как страната да се раздели на части с абсолютно еднакво население, нито гаранция , че и тогава активността ще е еднаква в всички части. В САЩ всеки щат излъчва по двама сенатори но САЩ е федерация а България не е -не може някакъв селски район да е равнопоставен на София и гласът му да е еднакъв без оглед на населението. Това го казвам, защото за да има мажоритарен вот районирането е задължително, защото избирателя трябва да познава кандидатите и да избира измежду тях. Не може депутатите да се избират за цяла България като цяло – това би означавало избирателят, като влезе в стаята за гласуване да е каран да избере 240 или 100 имена от примерно 1500 кандидати което е абсурд! Пък дори и да може – той няма как да има мнение за всичките. Може да избира от пет кандидати един който да е негов представител и пак се връщаме в горепосоченият проблем. Много е трудно да се измисли система без чисто партийни квоти.
Добре, мажоритарен вот. Победихме на протеста и имаме 100 % мажоритарен. Ние гражданите сме некоординирани (щото нали мразим да сме партиици) и издигаме в нашия квартал след луди кавги Иван, Стоян и Драган. Партията Х и олигарха У издигат без много спорове Петкан. Той има и солиден бюджет. Народа понеже си е същото стадо (вика против БСП и ГЕРБ, ама си и гласува за тях) избира Петкан и в Парламента влизат Петкановците от цялата страна. Новия Парламент поразително прилича на предишния. Господата протестиращи граждани се чудят зяпнали за пореден път кво станА. Нали искахме мажоритарен вот без партии, па то пак същото Я следващия път да искаме да няма Парламент направо и да си назначим Цар да е по-просто всичко. Ох, то пък и Цар вече имахме и пак не беше гот..... чакай да помисля за какво да протестираме сега
@boris "не може някакъв селски район да е равнопоставен на София и гласът му да е еднакъв без оглед на населението" Що? Управлението на една страна не приказки докато си хапваш баничка с боза. Подобно неглижиране е присъщо за неграмотник от столицата. Ако се касае за стратегически за страната въпроси, законодателни промени и т. н., какъв е проблема с броя жители? Те засягат само районите с градско население ли? Броя на населението не е право пропорционален на интелектуалния му потенциал. Откъде на къде избраника на столичния район ще има предимство по въпроси свързани с цялата страна, в това число и селските райони? Ще има ли той ясна представа какво се случва там? Или ... в столицата всичко да е наред, селяните кучета ги яли. 40 депутата за столицата с 80 гласа, 5 за окръжните градове с 5 гласа и един за селските райони. Без глас, той е селянин.
От своя страна бих искал да споделя защо не протестирам. Първо сметката ми за ток този януари'13 е 41 лв, което е по-малко от миналия януари'12 - 45 лв. После, освен явната управленска некадърност, една част от хората в България се оправят и дори ако погледнем спестяванията се оправят добре. Аз лично изплащам кредит, но това е друга тема. Това което ме притеснява най-вече е, че отново се иска всичко да започне отначало, ще поясня и защо, спомням си как в годините на зрелия социализъм баба ми милееше за царските дни преди войната. ОФ започнали всичко отначало, и за начало е имало народен съд, който много ми прилича на това, което сега се иска - да осъдим тези, които ни докараха до тук. После 89-а и по-скоро 90-91-ва пак започнахаме отначало, всичко се раздържавяваше. Хората си искаха земята и каквото им е било взето при народната власт. 15 години по-късно носталгиято по соц времената и това, което е било унищожено и разграбено, докара на власт популисти като Волен Сидеров и Бойко Борисов, в когото някои търсеха татовите дни. Сега пък някой реши, че частните монополи са корена на злото и отново се заговори за национализация и всичко да започне начисто (за кой ли път). Ей затова започвам да си мисля, че липсата на съгласие и приемственост, ще ни държи на дъното на Европа по доходи и развитие, макар да имаме много предпоставки за благоденствие
1.Идеята за двукамарен парламент е добра и аз бих добавил, че избора на представители на политически партии и т.н. съсловни организации и граждански движения или общества може да стане на квотен принцип и в един ден. Това донякъде ще е и мажоритарен избор, поне що се отнася до не партийните организации. Все пак се предполага, че членовете на съсловните организации и общества се познават по-добре помежду си като личности и интерес за разлика от множеството членове на една партия. Квотите може да са 50/50, но може и друго съотношение, което обаче не може да стане без изменение на сега действащата конституция. 2.Да не забравяме, че като членове на ЕС сме длъжни да се съобразяваме с общите закони, правила и регулации ,така че възможностите за "свободно нормотворчество" са доста ограничени. 3. Мисля, че понятията "пазарна икономика" и "целеви субсидии" са взаимно изключващи се, като последното приляга на социалистическите планови икономики и на т.н. икономики с държавен капитализъм. И при едните и при другите това води до изкривяване на пазара, до развитие на едни икономически субекти за сметка на други и в крайна сметка до поява и разрастване на монополи, до разрушаване на дребния и среден бизнес, и предприемчивост. Това естестено води до събитията които се случват при нас, а преди в Гърция, Италия, Испания изобщо в 2/3 от страните в ЕС. 4. В този ред на мисли бих казал, че не е работа на някой си Ханс, Густав, Роби или който и да е еврочиновник да определя какво и как да ям и пия, как да си управлявам бизнеса, каква енергия и на какви квоти или цени да потребявам. Мисля още, че докато този модел на ЕС ни се налага и съществува, то каквито и напъни за промени да правим все ще са обречени циклично на провал.
Едно много важно (за мен) допълнение къв вече изброените, което би допринесло за решаване на доста проблеми. Да се приеме със закон право на глас (за парламент, местно управление, референдуми може би) да имат само хора със завършено средно образование. Така доо голяма степен ще игнорираме всички опити за купуване на гласове и манипулиране на вота, не мислите ли?
Изумява ме факта,че всички имаме мнение за това,какво трябва да прави държавата,какво да правят партиите,какво да прави науката и образованието!Все теми,които подхождат за опитен и утвърден президент. Остава лепкаво усещане,че в България се раждат само такива хора,които стават за президенти,премиери и лидери.Други няма! В същност всичко,което се случва на хората и на тяхното общество е предопределено от строги природни закони и от техните принципи.А това,че кръгъл идиот може да стане президент,премиер или политик е само доказателство за силата на статистическите закони и напредъка на... медицинската диагностика.Пак ли забравихме,че днешната Конституция е приета на Референдум,а след това суспендирана,но не от суверена,а от компания алчни за власт дебили. Пуснете си телевизорите за да ги видите и чуете от трибуната на НС!
Подкрепям El Cid. Не може да се съди за интелекта на хората и тежестта и важността на гласовете им по това къде са родени и къде живеят... все едно в големите градове няма простаци и малоумници ли? Да, по-възрастните хора в малките населени места са лесно манипулируеми поради ред причини, но това не значи , че не може да имат позиция и право да бъдат политически и социално активни, колкото всички останали. Все пак всички имаме,по конституция, еднакви права
Пълен смях. Двукамарен парлемент, ама намаляване на депутатите на 80-100 Образователна реформа, ама с по-малко студенти. .... вземете да се занимавате с нещо, от което разбирате....(ако има такова)
Авторът ме загуби на точка 1. Дори на 24 не е естествено да си толкова наивен, че да предлагаш подобна мярка. Останалата част от статията се четеше като призивите около OCW. Сиреч, гол популизъм, иху-аху, искаме по-добър живот, направете нещо, не знам кой и какво, ама да стане.
А като чета коментарите ми се струва, че много от авторите им или не са наясно с принципите на демокрацията и международните разбирания за основните права на човека, или те не им харесват. Ако е първото - може би е редно първи да се информирате. Ако е второто - отново има решение. Отхвърляме декларацията за правата на човека (ще трябва също да излезем поне от ЕС и ООН), избираме ново ВНС, което променя значително конституцията, така че вече да не се придържа тъй стриктно към неприятните демократични ценности, и тогава - кеф ти гласуване само за граждани или висшисти, кеф ти турците в трудови лагери, кеф ти циганите на сапун. Sky's the limit, дето се вика.
И аз съм на мнение, че много от хората тук и на площада май хабер си нямат как функционира една нормална държава и въобще съвременния свят. Ако се изпълнят исканията на разните протестиращи фантазьори тук България ще стане една нова Сомалия - държава без централна власт и правителство, без партии (оу, какъв кеф), без институции, щото нали сме граждани и ще се управляваме сами по нова система. На нас нищо такова ни не требе.... И за какпак хубавото е, че сме на море и на кръстопът, та може да се изхранваме с пиратство ако някой случаен чужденец мине оттук.
авторееееее..... личи си,че си на 24,да го уеба..... свали си розовите очила,тая няма да я бъде.матряла е много некачествен!много в това е проблема
Нещо не ми дава да вляза с фейсбук акаунта, така че се регистрирах . По темата. Интересни са ми няколко неща: - Всички ревем как 23 години политиката в България се е провалила и мразим партиите. Искаме мажоритарен вот. В същият момент, политическият живот на страната е винаги бил базиран на мажоритарен вот. Иначе как бихте обяснили НДСВ и ГЕРБ? ДПС? Атака? Все партии, които сами по себе си бяха организации стоящи зад 1 лидер/месия за дадените избиратели. Ако това не е мажоритарен избор в най-висша форма не знам... Проблема е не, че има партии. А че самите партии не функционират като такива. Това са лидерски организации, където малцина движат останалите, а не отворени партии даващи възможност на активни хора да се изградят като политици. 23 години се жалваме от политиците, продължаваме да избираме лидери и "спасители", парадоксално плюем партийната система и искаме президентска република и мажоритарен избор. Само на мен ли ми се струва това сбъркано? - двукамарен парламент/по-малко депутати/мажоритарен избор. Двукамарни парламенти има в държави, в които има ясна разделеност в обществото от векове, като тези парламенти са такива заради традицията и културната реалност в държавите, тогава когато са създадени. България няма социална разделеност, нито парламентарна култура, която да създаде предпоставки това да работи. По-скоро 2 камари биха засилили конфликтите и биха създали по-удобен вариант за олигарски да се намесят във властта, понеже ако има 2 класи в България то това са бедните и богатите, средна класа няма . Не на последно място имам въпрос, който бе засегнат вече от друг коментари. Ако имаме 50 вместо 200 депутата, какво пречи това да са лидерите на партиите? Вместо 5ма лидери на ГЕРБ и 105 овце, ще имате лидерите и 20 овце, голямата разлика Именно при мажориратен избор олигарските имат най-голям шанс. Най-малкото Ковачки дава работа на няколко хиляди човека, интересно как ще се бори непознатият водач на протеста с това.
А може и без депутати и парламент. Има държави с пряка демокрация. Там законите ги приемат на референдум.