Лятна задушна вечер на 24 юли 1990-та година. Хеликоптер на БГА "Балкан" с българското знаме кръжи над София, внимателно следен от камерата на първи канал на националната телевизия - тогава БТ1. Това е личният хеликоптер на бившия държавен глава Тодор Живков, но на борда няма нито един политик.
Вътре се вози балканската Мадона, в пъти по-безобидната от западния си еквивалент, регионалната знаменитост Лепа Брена, модерният символ на все още здравата и единна (за разлика от кърваво разделената политически в този момент България) "братска" Югославия.
Вместо Роджър Уотърс, в България пристига Лепа Брена. И това не е случайно.
Само след минути хеликоптерът ще кацне на Национален стадион "Васил Левски", който разполага по онова време с 43 230 седящи места.
Най-големият български стадион е, меко казано, претъпкан.
Според официалната информация от това време, на цена от 20 дойче марки (стабилната валута в нестабилната държава) са продадени 110 000 билета за предстоящото музикално събитие: концерт на най-голямата балканска звезда, забранена за слушане само допреди година.
Дори по ред причини, изброени по-надолу, цифрата да е завишена, вероятно на събитието са присъствали поне 80 000 души, надхвърляйки в най-добрия случай поне двойно капацитета на стадиона.
И до днес първият концерт на Лепа Брена у нас се води номер 1 сред най-многолюдните в историята на България, като след него се класира директно концертът на Слави Трифонов от миналия месец, на който присъстваха около 60 000 души.
Но, за разлика от събитието от 1990-та година, около лайфа на Слави няма никакви съмнения за "докарани" хора.
Факт, който би трябвало да признаем на Слави.
Слави Трифонов на Националния стадион
Ето какво си спомня човек, присъствал на концерта през 90-та. Той е оставил коментар под запис от стадион "Васил Левски", качен в мрежа за видосподеляне:
"Тогава бях в казармата и цялото поделение ни водиха на концерта! Беше страхотно преживяване! С един се бяхме качили на козирката на стадиона, та ни свалиха милиционерите!"
Цяло поделение от неразформированата армия на НРБ, наброяваща близо 200 000 души, надали е било малко. Колко ли още такива поделения присъстват на концерта на Лепа Брена през 90-та?
Неслучайно и Лепа Брена, и Слави Трифонов са фолк-изпълнители, но това не трябва автоматично да кара онези, които желаят страната да надскочи регионалното, да обвиняват българския народ, че е "прост".
Защото има още доста факти, освен хеликоптера на Първия, освен присъствието на националната телевизия, освен доведените насила войничета (които надали са възразявали особено, но това е друга тема), които говорят, че този най-голям концерт на Лепа Брена в София е използван за целенасочено и добре режисирано акумулиране на националната енергия в едно събитие.
А дали режисурата не продължава и днес?
Иначе защо в последните години босненската звезда, която в мътните времена на разпада на Югославия се прочу с факта, че детето й беше отвлечено (страхотно, нали?) се кани у нас основно по време на избори?
Да, познахте - дамата, която тези дни празнува 55-годишнина, ще има концерт у нас три дни преди изборите: на 22 октомври, естествено, в "Арена Армеец", която се явява заместител на новия Национален стадион.
Защо звездата, чиито първи концерт почти със сигурност беше организиран от службите през 1990-та година, продължава да се радва на специално отношение от страна на управляващите?
Едва ли можем да обобщим отговора единствено с елементарното заключение в стил "колко сме европейци", че "премиерът ни е прост" - защото той е онзи, който покани Лепа Брена в Министерски съвет на 26 октомври 2011-та година - между първи и втори тур на президентските избори, в които кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев спечели и след местните избори, в които Йорданка Фандъкова, подкепена от ГЕРБ, се сдоби с втори мандат.
Снимка: Министерски съвет
Концертът на Лепа Брена тогава се проведе, след като мина шумотевицата от изборите - на 3 декември 2011-та и беше като приятна награда за онези, които подкрепиха ГЕРБ.
С този концерт Борисов окончателно откри новата зала "Арена Армеец" и благодари на поддръжниците си.
Възможно ли е хората, които съветват политическите партии днес, а и онези, които организират музикалните събития, да са повлияни от начина, по който една власт може да използва музиката, за да засили регионалното си влияние и да използват това с предизборна цел?
Дори да сме излишно мнителни, е по-добре да сме особено внимателни, когато става дума за Лепа Брена.
Но нека се върнем на 90-та година.
Русата тогава, 25-годишна мадама слиза на терена от хеликоптера и изнася един доста странен концерт, организиран, според тогавашна инфомрация, от "Дирекция музика - Кюстендил".
Тя тича по терена като футболист, облечена със златиста скандално къса поличка, събира цветя от деца (които незнайно защо присъстват на прекалено нагъчканото място) и пее онази фолк музика, в която голяма част от българите няма как да припознаят себе си.
Колкото и да радва сърцата, този концерт води и до чувство на омраза сред много от онези, които знаят, че само три дни по-рано - на 21 юли 1990 година в Берлин, на Потсдамер плац, Роджър Уотърс от "Пинк Флойд", заедно със звездите от Scorpions, с Джони Мичъл, с Браян Адамс, с Шиниъд О'Конър са изнесли невероятния концерт в чест на падането на Стената.
Но хората вече са видели, че онова е концерт като концерт, а не е подкрепяно политически изпълнение на някаква кака, пък била тя и балканска дива, която може да пее даже и без оркестър на зеления стадион.
The Wall, Берлин, 1990
Те са научили също така, че точно тогава Rolling Stones са на европейското си турне Urban Jungle Tour от август до май, че ще имат концерт в Прага и биха отишли и по-на изток, ако някой ги покани.
Но няма кой да покани Stones още дълги години у нас. Както няма и кой да покани Майкъл Джексън две години по-късно, когато той от посещава съседна Румъния и докарва до истерия феновете в Букурещ.
Междувременно Лепа Брена прави още 15 концерта в българската провинция.
Добра награда за подкрепилите БСП на изборите, проведени месец и половина по-рано - на 10 юни 1990 година.
А те са неслучайни избори, защото са за Велико народно събрание.
Докато източният свят се разчупва и се събужда за музикалната част от живота, която е изпуснал заради десетилетната изолация, комунистическата номенклатура у нас се възползва от хаоса, за да възседне "промените", настъпили след "падането на режима" на 10 ноември 1989 година и за да започне неофициалното оплячкосване на бившата държавна собственост.
И разпореждането с "културния живот" на нова България.
Както свидетелстват документи, разсекретени от Комисията по досиетата, трансформираната в нови структури Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия треперят от страх, че НАТО може да представлява заплаха за резултатите от първите многопартийни избори.
И все пак през 1990-та година БСП печели, въпреки, че през 1997-ма година, проверка на тогавашната Главна прокуратура установява, че изборите тогава са фалшифицирани и констатира редица нарушения.
Не е потърсена наказателна отговорност от отговорните лица, както пише Комисията по досиетата.
Това е минало, ще кажете.
Да, но главните участници са все така същите. Не забравяйте за това, докато слушате вечните хитове на Лепа Брена на 22 октомври, три дни преди поредните избори, които отново не показват надежда за някаква промяна в България.
Няма как да покажат.
