Понякога, когато слушам на живо любим изпълнител, ми се иска да изкрещя "Деца, не правете това на концерт!". Само че никога не става дума за деца, а за възрастни.
Децата само гледат от нас и ако започнат да се държат дразнещо по време на фестивал или на културно мероприятие, обикновено е защото сме им дали кофти пример или не сме им обърнали достатъчно внимание. А и тях детството ги извинява. За разлика от нас.
Мисля, че никога няма да забравя изненадата си, когато преди години на постановката "Декамерон" две доста прилично изглеждащи жени извадиха пакет слънчогледови семки от чантата на едната и ги отвориха да се почерпят. Нито че тяхното учудване беше още по-голямо, когато разпоредителката в театъра им направи забележка и помоли да престанат.
И досега се питам къде планираха да хвърлят отпадъците и се страхувам да си отговоря.
Никога друг път не съм се сблъсквала с подобна идея. Но за сметка на това и на театър, и на кино, и в зала за класическа музика съм установила, че представлението често се обръща на "концерт за цигулка, кашлица и мобилен телефон" от неизвестен композитор.
Нямам идея колко точно е трудно да оставиш устройството си на самолетен режим, когато влизаш в залата, особено предвид че това винаги ти се напомня учтиво в началото. Имах и някакъв наивен оптимизъм, че колективните ни неволи покрай пандемията ще ни научат, когато сме болни, да си оставаме вкъщи, но... и това не се случи точно така.
Изповядвам философията, че човек може да прави със себе си и с живота си абсолютно всичко, което пожелае. Стига да не навлиза в личното пространство на другите и да не им пречи.
Последното често убягва и наскоро отново се уверих в това на фестивала Hills of Rock, който впрочем сам по себе си беше толкова близо до представата ми за брилянтна организация, колкото нещо изобщо може да бъде. Прекарах си фантастично. Въпреки пловдивските температури. И въпреки....
- Гората от ръце
Всички го знаем: единственият човек, който някога въобще гледа клиповете ти от концертно изпълнение, е този зад теб, докато през това време отчаяно се опитва да види изпълнителите на сцената.
Напълно в реда на нещата е да направиш снимка или съвсем кратко видео, които да запазиш за спомен от хубавия момент. Да се държиш, сякаш са те наели за оператор, не е.
Готино е да мислиш за това, че ако хората около теб искаха да гледат цял концерт през екран, нямаше да дадат 200 лева за билет, а щяха да си пуснат YouTube.
- Снимките въпреки забрана
Не се е случило на този конкретен фестивал, но съм го виждала да се случва. Например на концерт на Placebо. Те са известни с това, че не се чувстват комфортно да бъдат заснемани от публиката, изрично предупреждават и не са единствените, които го правят.
И въпреки това и на двата им концерта в България са ги снимали нееднократно, а във фен общностите на групата има масово негодувание по темата. Тезата е "Аз си платих за билета и мога да си правя каквото си искам!". Плащането за билет не означава, че си купуваш права над изпълнителя. Обещано ти е шоу, а не фотосесия.
Донякъде мога да разбера разочарованието на някои фенове, но и мисля, че ако наистина цениш някого, комфортът му всъщност би следвало да те интересува.
- Гаджето на раменете
"Абсурдно е да не можеш да си качиш гаджето на гърба, за да гледа концерта!", пишеше като оплакване в събитието на скорошния фестивал, където стюардите правеха проблем за такова действие.
Абсурдно е да отида на концерт и да гледам дупето на гаджето ти, приятелю, колкото и хубаво да е то. Да, и аз съм била 15-годишно момиче и тази практика ми се е струвала най-романтичната на света.
И досега смятам, че е окей, ако го направиш в рамките на няколко секунди ей така, за емоцията, но колко арогантен трябва да си, че да се държиш все едно си сам? Особено сред 30-40 000 души, които буквално няма накъде да мръднат, дори и да искат.
- Вечният фас
Аз самата съм пушач и добре познавам изкушението да си запалиш, докато слушаш любимото си парче. Няма да излъжа, че не съм го правила никога: съм. Но едно ганьовско поведение не се отменя от факта, че е било и мое ганьовско поведение.
В реда на нещата е да го направиш, ако има къде да мръднеш встрани за малко, така че да не задушаваш другите с дима си. В противен случай не е, особено пък около деца.
- Нулевата представа за лично пространство
Тя има толкова много различни измерения... И не се влияе от това дали си на концерт с 50 души или с 50 000 души. Ако присъствието ти заема 10 квадратни метра, то е такова навсякъде. Размяташ потни коси в чашата на съседа, притискаш голо тяло в момичето зад теб, подскачаш върху краката на най-близкостоящия? Би казал, че няма място, вероятно.
Но как само ти го правиш и никой от десетките хора наоколо? Светът е твоето малко пого, защото не ти се ходи в голямото, но вярваш, че всички трябва да те търпят и да се съобразяват.
Или си вдигнал високо козирката на шапката си, така че никой да не вижда от тебе. Сякаш има нещо срамно в това, че си с гола глава, ами че Били Корган от Smashing Pumpkins също е, но ей го на, на сцената, и ако не беше ти, щях дори да го видя...
