Днес навсякъде около нас ще се говори за Денят на победата по един или друг повод. Около тази дата изникват няколко въпроса: Защо изобщо се стигна до тази война? Кой реално принуди германците да капитулират?
Ясно е, че Адолф Хитлер и неговата националсоциалистическа партия търсят реванш за загубата на Германия през Първата световна война (наречена тогава Голямата/Великата война). Също така е ясно, че става въпрос до голямаp степен за геополитически съперничества, развивани със столетия. Винаги обаче един въпрос не спира да тревожи целия свят - как т.нар. международна общност допуска да избухне една война, особено пък такава от такъв мащаб?
Разбира се, този текст няма претенцията да бъде максимално изчерпателен, а фрагментирано посочва някои размисли на автора за Деня на победата и за Деня на Европа.
Великобритания - неадекватната империя
На 30 септември 1938 г. британският премиер подписва Мюнхенското споразумение, което на практика дава възможност на Хитлер постепенно да анексира цяла Чехословакия. Чембърлейн обаче самодоволно размахва договора на летището в Лондон и заявява след това пред британския парламент: "Аз донесох мир за нашето поколение!"
В отговор на това лидерът на опозицията в този момент Уинстън Чърчил, виждайки необузданата реакция на мнозинството британски депутати, които пляскат и акламират дори покачени на депутатските банки изказването на премиера, заявява от парламентарната трибуна: "Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната."
Макар да няма спор, че британците показват дух в т.нар. Битка за Британия, също така е безспорно, че ако САЩ не се бяха включили във войната през 1941 г., англичаните нямаше да издържат.
СССР - скритият съюзник на Хитлерова Германия
Популярното мнение за влизането на СССР във Втората световна война приема за начална дата 22 юни 1941 г., когато Германия напада Съветския съюз на 2900 км дълъг фронт. Всъщност СССР влиза във войната близо две години по-рано, като анексира Полша на 17 септември 1939 г. Това се случва, тъй като е заложено в т.нар. "Пакт за ненападение Рибентроп-Молотов", който германският външен министър Йоахим фон Рибентроп подписва в Москва на 23 август 1939 г. заедно със съветския външен министър Вячеслав Молотов, под усмихнатия поглед на Сталин. Този договор за ненападение гарантира на Германия спокойствие на изток и възможност да разгърне огромния си военен потенциал в Западна Европа и на Балканите. Същщо така обаче гарантира на Сталин и СССР възможността да анексират Прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония, части от Финландия и Беларус, а също и близо половината от Полша.
България - отново на грешната страна
Да виним цар Борис ІІІ, че застава на страната на Тройната ос (Берлин-Рим-Токио), би било наивно. Винаги трябва да се има предвид, че за разлика от Великобритания, която не смее да обещае нищо на българското правителство, защото трябва да се съобразява с интересите на Гърция и Югославия, то Хитлер без колебание принуждава Румъния да върне на България Южна Добруджа през късното лято на 1940 г. За българското общество няма кой знае какво съмнение към коя от воюващите коалиции трябва да се присъединим. И въпреки това не липсват гласове, които въпреки очевидната на пръв поглед прагматичност на взетото решение, застават зад принципите на свободата.
Още по-интересно е, обаче, че БКП не обелва и дума в заседанията на Народното събрание против съюза с Германия до германското нападение на СССР през юни 1941 г. В стенограмите от НС през този период може да се види, че депутатите на комунистическата партия разискват всякакви други проблеми, но не и външнополитически.
Победата в Европа
На 9-ти май 1945 г. Германия капитулира пред съветските войски в Берлин. Не е тайна, че Червената армия и западните съюзници бясно бързат да стигнат първи в Берлин, за да могат да се окичат с лаврите на онези, които са подписали германската капитулация в столицата на Райха.
Малко известен е фактът, че първата безусловна капитулация на германските войски е подписана в Реймс на 7-ми май, като от страната на германците стои подписът на генерал Алфред Йодъл, главнокомандващ германските въоръжени сили и представител на новия президент Карл Дьониц (Хитлер е обявен за мъртъв на 1-ви май). Съюзниците са представени от американския ген. Уолтър Смит и съветския ген. Иван Суслопаров. Единственото условие, което е поставено от руснаците, е капитулацията да бъде потвърдена от Москва.
Американският президент Хари Труман и британският премиер Уинстън Чърчил още на 8-ми май обявяват войната в Европа за приключила.
На 9-ти май рано сутринта маршал Василий Жуков, който вече веднъж е бил в немилост пред Сталин, подписва от съветска страна германската капитулация, което дава възможност на Сталин да припише почти изцяло победата на Червената армия.
Сред победителите са много държави, но не и България, която след 9-ти септември 1944 г. се включва активно срещу хитлеристката коалиция, но така и не получава правото да бъде сред страните-победителки. Интересно е, че България се озовава в парадоксална ситуация в началото на септември 1944 г. - в рамките на две седмици е на практика във война с всички - на 5-ти септември СССР обявява война на България, а на 8-ми пък България обявява война на Германия. С обявената вече война от страна на САЩ и Великобритания, на практика България е във война с всички. За България официално Втората световна война свършва едва с Парижкия мирен договор от 1947 г.
Ден на Европа или Ден на победата?
Не е случаен фактът, че именно на този ден се чества и Денят на Европа. На тази дата през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман представя на света т.нар. "Декларация Шуман", в която споделя своята визия за обединена на икономически принцип и общи ценности Европа, в която няма да има войни.
В точно този ден на обединена Европа, която успя да се обедини въпреки трупаната със столетия неприязън между Германия, Франция и Великобритания, друга уж европейска държава всяка година провежда военен парад в наричания от нея Ден на победата.
Две неща е хубаво да бъдат ясни. Първо, няма спор, че СССР има принос в спечелването на Втората световна война, като в същото време тя съвсем не е единствената сила, която допринася за това. Без намесата на САЩ тази война надали щеше да бъде спечелена. Второ, няма спор, че съветската армия и народите в състава на Съветския съюз дават най-много жертви, но не бива да се забравя, че жертвите на партийния терор в Съветския съюз, заедно с тези на глада през 30-те години надвишават тези, които са загинали във войната. Към тях дори не включваме жертвите на комунистическите режими в останалите държави от т.нар. соц-лагер.
И все пак е добре да помним, че винаги при честването на някаква победа има и победени. Днес победената Германия е икономически лидер в Европейския съюз, който на практика претвори идеала на Шуман, а победилият Съветски съюз не съществува в този си вид. Победената Германия не е влизала в нито една война след 1945 г., а победителите САЩ, Великобритания и Русия имат по няколко само за последните 30 години.
Честит Ден на Европа!
"Ден на Европа или Ден на победата?" "На 9-ти май 1945 г. Германия капитулира пред съветските войски в Берлин. " "На тази дата през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман представя на света т.нар. "Декларация Шуман", в която споделя своята визия за обединена на икономически принцип и общи ценности Европа, в която няма да има войни." "В точно този ден на обединена Европа, ... , друга уж европейска държава всяка година провежда военен парад в наричания от нея Ден на победата." УЖ ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА? Айде стига де! И по-натам... Това, че се променяш през годините, отменя ли рождения ти ден?
Лека, добре прикрита но все пак осезаема смрад на евро-атлантизъм и соросоидство лъхат то това текстче! Бърз сърч по автор в гугъл и се появяват обичайните ключовидуми - НПО, партньори, Отворено Общество.....
и даскал Емо
"Две неща е хубаво да бъдат ясни. Първо, няма спор, че СССР има принос в спечелването на Втората световна война, като в същото време тя съвсем не е единствената сила, която допринася за това. Без намесата на САЩ тази война надали щеше да бъде спечелена. Второ, няма спор, че съветската армия и народите в състава на Съветския съюз дават най-много жертви, но не бива да се забравя, че жертвите на партийния терор в Съветския съюз, заедно с тези на глада през 30-те години надвишават тези, които са загинали във войната. " Първото...не знаем дали е вярно и не можем да знаем. За Англия е сигурно че не би издържала.Виж за СССР... Второто просто не е истина.Дори западни историци обявяват жертвите на партийния терор в Съветския Съюз няколко стотин хиляди. Не знам кой хвърли партенката за 2 млн. навремето, но тя замирисва все повече.Даже да прибавим жертвите на глада след колективизацията пак ще се получи число далече от онези 25-27 млн. пряко загинали във военни действия граждани ( военни и цивилни ) на СССР. Не съм му фен на Съветския Съюз. Историята понякога може да бъде смешна ( като това за България във война със всички за две седмици ), понякога странна, а иначе е всякаква. Краят на Втората Световна не е бил край на геополитическите игри, съперничества и противопоставяния. Украинската война, ако можем да я наречем така, също няма да сложи край на това. То има начало, но няма край.
Даскал Емил-Емил Джасим ,чужденец финансиран от чужбина,едва ли следва да очакваме безпристрастен анализ на историята. Явно маловажното е много важно за Емил Джасим а,огромните исторически факти заобиколи за пореден път.Ето какво той скри от нас:...или по точно защо, Европа трябва да бъде признателна на Русия.................. Червената Армия която разгроми 507 немско-фашистки и 100 съюзнически дивизии, почти 3,5 пъти повече, отколкото съюзниците по всички фронтове на Втората световна война. На съветско-германския фронт въоръжените сили на Германия понесоха повече от 73% от загубите. В Съветският Съюз беше унищожена основната маса от военната техника на вермахта: над 75% от самолетите (над 70000), до 75% от танкове и щурмовите оръдия (около 50000), 74% от артилерийските оръдия (167000);..........От 1418 дни активни боеве се водеха 1320. На северно-африканския фронт съответно са от 1 068 – 309; на италианския от 663 – 49. Пространственият размах беше: по фронта 4 – 6 хиляди км., което е 4 пъти повече от северно-африканския, италианския и западноевропейския фронтове, взети заедно........................... цитат -подигравка от автора Емил Джасим :,, няма спор, че СССР има принос в спечелването на ВСВ''.......................Разрушения в СССР...В СССР са разрушени 1710 града, повече от 70 хиляди села, 32 хиляди заводи и фабрики, разграбени са 98 хиляди колхоза и 2890 МТС....Преки разходи за водене на войната на всички участвали в нея страни съставлява 1117 млрд. долара. Стойността на разрушенията съставлява 260 млрд. долара, от които в СССР - 128 млрд., в Германия -48 млрд., във Франция - 21 млрд., в Полша - 20 млрд., в Англия - 6.8 млрд...................Оценката на загубите-загинали са много различни – загубите на мирно население се оценяват от различни автори от 15 до 30 милиона. Военните загуби (включително загиналите в плен) – от официалните 8,6 до 13 милиона..................Тук и в европейските медии не се и споменава, че всеки четвърти белорусин е загинал във войната.Заради тях днес Европа е такава каквато е, и преди да си честитим Денят на Европа(за разлика от автора),е редно да отдадем почит на загиналите от ВСВ.
Ако Германия не се беше объркала да нападне СССР сега всички щяхме да "шпрехаме", а Хитлер щеше да е национален герой и никой нямаше да помни зверствата му.
Поздравления за автора. Дори да е същият даскал Емил, който пишеше галиматии за Симеон Велики, рядко някой се осмелява да изнесе в публичното пространство неоспоримите факти, че България дължи Южна Добруджа на Хитлер и че комунистите до 22.06.1941 са го подкрепяли като съюзник на великия кормчия. Че Хитлер е бил чудовище няма спор, но Сталин, Чърчил и Рузвелт са му равностойни по хуманизъм. А никой от тези тримата не е давал една копейка, пени или цент за България, даже са обмисляли варианти подобни на полския. Отдавна е общоприето, че Втората Световна Война всъщност е заложена още с Версайския мир, приключил първата. Това важи с пълна сила и за България. И ако е несправедливо да обвиняваме цар Борис за неправилния съюзник също така не е коректно да плюем и баща му Фердинанд за неговия. Фердинанд има достатъчно заслуги за оплюване, но не и тази, че се е поддал на германските си корени. Той е бил роднина на германския кайзер, но и на английския крал и на руския цар. И е бил тласнат към съюз с Германия от отказа на западните съюзници изобщо да обсъдят законните претенции на България. Има един въображаем английски сценарий, според който при намеса на България на страната на антантата войната свършва през 1916г. и се избягва руският болшевишки преврат. (пардон, ВОСР) Е, да благодарим ли на Англия и Франция за което? А относно празника, какво да празнуваме? Руснаците да си празнуват великата пирова победа, европейците да си празнуват великия европейски съюз, а ние нито сме победители, нито още сме допуснати до кухнята на съюза.
Г-н Джасим, Вие току що заплашихте всички ваши читатели, че ако не са съгласни с Вас и имат смелостта да напишат това под статията Ви, ще проучите кои са, къде са и ще им се случи нещо лошо. Да живее свободата на словото и всички нейни радетели! Моля все пак не се самозабравяйте с властта, която ви дават като админ.
Миме , глей ко става : "Американският боксьор в тежка категория Дионтей Уайлдър откри и нокаутира от раз интернет трол, който обиждал спортиста в интернет на расистка основа." Трола обаче е куражлия : http://www.youtube.com/watch?v=WGCACXCxGNw#t=47 Добре, че Г-н Жасим, да е жив и здрав, не е тънкообиден...и най-вече не е боксьор.... ps По темата: Къде са били на 6 юни 1944г. руските войски ?
P.S. Все още не знам името Ви. — Йосарян, сър — каза лейтенант Шайскопф. — Да, Йосарян. Вярно. Йосарян. Йосарян ли? Това ли му е името? Йосарян. Какво е това име Йосарян, дявол да го вземе? Лейтенант Шайскопф знаеше фактите наизуст. — Това е името на Йосарян, сър — обясни той. ps Та името на mima е ....mima
Все още не възнамерявам да Ви го кажа, особено след като видях клипчето с боксьора. Опасявам се, че съм категория свръх перо. Никъде в изказването на Алилуйщина не видях обида към Вас. Нито думата даскал е обидна, нито изредените факти са обидни. Единствено обидно за Вас е допускането, че Вие или не знаете тези факти, или нарочно не ги споменавате. Но питам се аз и не искам отговор от Вас - трябва ли подобно обидно разкритие да бъде преследвано, а авторът му заплашен.
Само да уточня: признавам си, че и аз не знаех въпросните факти. Поради това за мен беше много интересно да прочета мнението на Алилуйщина.
Наистина ли, Emil Jassim, не сте даскал Емил, авторът на рубриката История for Dummies?
Сте ли Вие авторът с псевдоним даскал Емил или не сте?
Павуре, а на нас като ни раздаваха в прогимназията медицинските топки и даскалката питаше: Койебезтопка?